Традициите в Лудогорец са следните - ко­гато на един футболист му дойде времето, какъвто и да е приносът му към от­бора, той бива гонен. Примерите за това са много. Като започнем от Миро Иванов, ми­нем през Емил Гъргоров и Станислав Ген­чев и стигнем до Иван Стоянов. По една или друга причина по този път е тръгнал и Марсе­линьо. Бразилският ас е може би най-посто­янният футболист на Лудогорец в последни­те години, като има ог­ромен принос за успехите в България и Ев­ропа. Но един транс­фер от последните дни трябва да светне чер­вената лампичка на Марселиньо. Става въпрос за привлича­нето на неговия съна­родник Вандерсон. Дребният техничар бе представен преди сре­щата с Локо (Пд) и ка­за, че е дошъл още сега в България, тъй като иска да се аклиматизира по-бързо.

По принцип логич­но от Разград ведна­га ще кажат, че 26-годишният футболист може да играе на почти всеки пост в атаката и постът на Марселиньо не е зас­трашен. Но гледайки изявите на Вандер­сон с екипа на Португеза, виждаме че той е най-добър като ата­куващ халф. А имен­но това е позицията на Марселиньо. Тук идва моментът да за­дадем въпроса: „Ван­дерсон за заместник на своя сънародник ли идва, или просто ще е една скъпа ре­зерва?".

През този много силен за Лудогорец сезон Стойчо Стоев имаше два напълно равностойни състава. Но имаше един пост, където конкуренция нямаше и тук става въпрос именно за плеймейкъра. В дос­та от случаите в „А" група, в които Марсе­линьо получаваше почивка, на неговото място действаше Себастиян Ернандес. Колумбиецът е класически пример за трансферно разочарование Той дойде за 500 000 евро и от него се очакваха чудеса. Но Ернандес така и не изигра голям мач. А в Разград постоянно палеха свещи за здравето на Марсе­линьо, защото той ня­ма реален замест­ник. В някои срещи на тази позиция бе пробван и Фабио Ешпиньо. Неговата сила обаче е като вътрешен халф. 29-годишният бразилски лидер на отбора се превър­на в най-важния играч на Лудогорец. Защото сами по себе си по­вечето футболисти на Стойчо Стоев са доста класни. Но ця­лостният облик на иг­рата на шампионите зависи от Марселиньо. Ако той има ден, и отборът има ден. Ако обаче нещата за него не тръгнат, ни­що добро не чака Лу­догорец. Пример за то­ва е миналата пролет, когато Марселиньо ис­каше да напуска, а за­ради това му желание Ивайло Петев го оста­вяше няколко пъти на резервната скамейка. От това, разбира се, изгуби Лудогорец, като само лудият късмет до­несе втората поредна титла на „орлите". Нека си го кажем честно – най-слабият футбол, който сме виждали от разградчани откакто те са в „А" група бе именно по времето когато Марсе­линьо не бе на кеф - през пролетта на 2013 г. Така че трансферът на Вандерсон е нож с две остриета за Лудо­горец.

От една страна, е логично шампионите да се подсилят точно там, където има нужда от конкуренция. Но от друга - могат да изгу­бят Марселиньо, който, откакто дойде в тима през 2011 г., е със ста­тут на голяма звезда и никой не може да го мръдне от състава. Тук идва и другият момент - джобното ново по­пълнение може да раз­крие потенциала си, когато не играе на своя пост. Изобщо на Стой­чо Стоев му предстои много работа. Защото има футболисти, които стават по-добри, когато имат конкуренция. Но има и такива, сред кои­то световните звезди Месут Иозил и Карим Бензема, които мразят да се борят с някого за своето титулярно мяс­то. Или просто от Лудо­горец са решили, че това ще е последният сезон на Марселиньо в отбора. Все пак на 24 август техничарят на­вършва 30 години. Си­гурно куп пъти през главата му е минавала мисълта да поиграе ня­къде в близка или да­лечна Азия, където ще взима в пъти по-добра заплата от тази в Разг­рад. Всъщност всичко е ръцете, или по-точно в краката на бразилеца. Ясно е, че предвид своя принос, той ще бъде първи избор пред треньора, но не е ясно докога.

Колкото до Вандерсон, в негово лице Лудогорец прив­лича един страхотен футболист за родните стандарти. Хора, които са го гледали с екипа на Португеза, казват, че той много напомня на бившия левскар Жоазиньо, който в мо­мента е един от най-силните играчи на руския Краснодар. Новото попълнение на Лудо­горец блести с отлич­на техника и силен удар. Въпреки че е висок едва 167 см, той играе добре и с глава, като дори има отбелязани попадения. Освен като плеймейкър, което е традиционната му позиция, той играе и по двете крила. Това означава, че при нужда може да за­мести както Върджил Мисиджан, така и Михаил Александ­ров. Въпросът е, че там чакат още Дани Абало, вкарал куп важни голове през този сезон, както и Йе­рун Луму, който започ­на тихо престоя си в Разград, но в послед­ния мач срещу Локо (Пд) загатна за големия си потенциал с много красив гол.

Трябва да се има в предвид, че Ван­дерсон е само първото ново попълнение на Лудогорец. Очаква се през лятото, особено ако очаквано тимът вземе титлата, да бъдат привлечени поне още трима или четирима нови футболисти, които да помогнат на тима в борбата за класиране на Шампионската лига.

Богомил Русев, "Меридиан мач"