Лудогорец, чудото от което България имаше нужда!
991
Вече изминаха два дни от великата вечер, но лудостта до която ни докараха Лудогорци, делириума в който ни хвърлиха хората от Лудогорието просто не стихват! А колко нужно бе това на българина! Колко важен е примерът на хората на Домусчиев в настоящите безнадеждни времена! Защо ли? Ами защото скромния доскоро отбор на Лудогорец ясно ни показа, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите (не портфейла) му! Доказа ни, че дори и тук в България, УСПЕХА Е ВЪЗМОЖЕН! Защото успеха е начин на мислене, на непримиримост с обстоятелствата! На желание да се бориш за да промениш нещата към по-добро! Ако истински вярваш в успеха, ако с всички сили се бориш за да го постигнеш и най-вече, ако не се ограничиш сам в начина си на мислене, отказвайки да допуснеш обстоятелствата и хората около теб да ти казват какво можеш и какво не… ти можеш да постигнеш всичко!
Сетих се за историята с малкото жабче, което успяло да излезе от голямата яма! Кратичка е, затова ще си позволя да ви я разкажа набързо. Та, паднали в една яма няколко жабчета, стоели си известно време там, гледали към ръба на ямата и след време едно по едно започнали да се опитват да излязат от нея. Засилило се първото жабче, скочило… но не успяло. След него се засилили второ, трето, четвърто и така почти всички жабчета опитали късмета си, но за жалост безуспешно. Тогава едно малко жабче се засилило, скочило и… успяло! За голямо учудване на всички то скочило високо над ръба и излязло извън ямата. Когато след време го попитали каква е тайната на неговия успех установили, че то не ги чува. Жабчето се оказало глухо! Това всъщност била и тайната на успеха му. Когато се засилвало към края на ямата, то не можело да чуе гласовете на провалилите се жабчета и така нямало как да бъде обезкуражено от коментарите им, че ямата не може да бъде преодоляна. Така вярващо в успеха, концентрирано на изходния път и глухо за провала на другите, то успяло.
Явно господин Домусчиев също е сляп и глух за провалите на околните, защото истината е че мнозина преди него се опитаха да прескочат ямата на грозната ни футболна действителност, но само той успя да го направи! Единствено той успя показвайки ни, че ако не се ограничиш в мечтите и стремежите си, ако не се откажеш да вярваш в успеха и да го преследваш, ако не се откажеш да се бориш за него, то ти наистина може да го постигнеш! Дори и тук в България! Не вярвате ли? Ако не ми вярвате днес то... просто продължавайте да гледате как Лудогорец го прави! Как постига непостижимото. Как не спира да изумява света! Как просто отказва да спре да мечтае и… да работи здраво за постигането на мечтите си. Когато господин Домусчиев се прицели във второто място в групата всички му се смееха, но той всъщност много добре знае колко важно е да си поставяш високи цели в живота. „Цели се в Луната - е казал народа - така дори и да не уцелиш, ще си сред звездите!“ а Лудогорец определено вече е там! И ключа към успехите на този клуб е в начина на мислене на неговия благодетел, а не в парите му. И точно по това той се различава от останалите футболни босове. Точно на това се дължат успехите му както в бизнеса, така и с Лудогорец. И факта, че този манталитет вече е станал начин на мислене на хората в този клуб, най-ясно се вижда в неговото мото: "Лудогорец, най-доброто предстои!" Това наистина е пропило умовете на хората в Разград.
В един от най-бедните райони на страната ни се заражда една философия казваща: "Ние няма да спрем дотук! Ние просто отказваме да се ограничим с вече постигнатото! Колкото и фрапиращо големи успехи да постигнем днес, то утре ние ще се стремим да ги надминем, да постигнем още по-големи, защото за нас, за Лудогорец... най-доброто предстои! За нас то е положено в утрешния ден и ние грижливо ще работим за постигането му!" Ето с това ме заплени Лудогорец. С начина си на мислене! С безконечната си вяра във факта, че животът може да върви нагоре! В една страна, в която безнадеждността и отчаянието са станали начин на мислене! В страна, в която си казваме „Утре ще е по-зле от днес!“ се роди искрата наречена Лудогорец, която да запали в сърцата ни надеждата, че най-доброто предстои! Да ни накара да повярваме, че утре ще сме по-добре от днес. Че тук, сега и то в България, успеха е възможен! И всичко си зависи от нас! Ако вярваме, ако работим и не спираме да мечтаем! Ако положим простичкото и кратичко мото „Най-доброто предстои!“ в своя ум, то ние можем да постигнем много! Това е начин на мислене с който се будиш сутрин! Очакване, че днешния ден ще ти предложи повече от вчерашния! И както Лудогорец днес може да се мери с най-големите отбори, така и страната ни утре би могла да се мери с икономиките на най-големите държави! „Каква еретична мисъл!“ казвате си вие и умовете ви дават накъсо отхвърляйки в миг идеята, че икономиката ни може да достигне тази на Швейцария. Може казвам ви аз, може… стига да го повярваме! Нима феновете на Лудогорец, чиито дербита преди пет години бяха с Доростол Силистра тогава вярваха, че един ден в близкото бъдеще ще играят като равни с Реал Мадрид? Нима ако някой им го беше казал тогава, тази мисъл нямаше да бъде обявена за точно толкова безумна, колкото и горното ми становище? Един човек обаче повярва в мечтата и започна усърдно да работи за постигането и. Един човек положи манталитета „Най-доброто предстои!“ в своя екип и с това изведе в космическа орбита скромното, аматьорско допреди години отборче! Само ако можехме да видим модела, да осъзнаем, че промяната на обществото ни започва от нас самите, а не от политиците. Ако можехме да вградим този начин на мислене в умовете си и да кажем „България, най-доброто предстои!” Само ако започнехме да мечтаем за изхода от кризата, да работим здраво за постигането на тази мечта запленила умовете и сърцата ни. Само ако започнехме да изграждаме обществото си стъпка, по-стъпка гледайки с надежда към ръба на ямата. Ако можехме да вдигнем с вяра погледа си към тучните ливади, които стоят извън рова в който се намираме и глухи за провалите на поколенията преди нас се засилехме към изходния път… ех, тогава успеха би бил повече от утопия. Тогава успеха би бил… възможен! Тук, сега и в България, успеха е възможен! Защото той е начин на мислене, вяра в победата, здрава работа и много, много мечти! Ако все още не вярвате… продължавайте да наблюдавате модела наречен Лудогорец! Наблюдавайте го, защото за Лудогорец… най-доброто предстои! То е положено в ДНК-то на отбора, част е от колективния му ум! Ех, как се надявам този позитивен вирус да зарази обществото ни, да трансформира манталитета в нацията ни! Да ни покаже, че тук, днес и сега успеха е реален… достижим!
Петър Чернев, Фен Клуб Лудогорец Варна
Сетих се за историята с малкото жабче, което успяло да излезе от голямата яма! Кратичка е, затова ще си позволя да ви я разкажа набързо. Та, паднали в една яма няколко жабчета, стоели си известно време там, гледали към ръба на ямата и след време едно по едно започнали да се опитват да излязат от нея. Засилило се първото жабче, скочило… но не успяло. След него се засилили второ, трето, четвърто и така почти всички жабчета опитали късмета си, но за жалост безуспешно. Тогава едно малко жабче се засилило, скочило и… успяло! За голямо учудване на всички то скочило високо над ръба и излязло извън ямата. Когато след време го попитали каква е тайната на неговия успех установили, че то не ги чува. Жабчето се оказало глухо! Това всъщност била и тайната на успеха му. Когато се засилвало към края на ямата, то не можело да чуе гласовете на провалилите се жабчета и така нямало как да бъде обезкуражено от коментарите им, че ямата не може да бъде преодоляна. Така вярващо в успеха, концентрирано на изходния път и глухо за провала на другите, то успяло.
Явно господин Домусчиев също е сляп и глух за провалите на околните, защото истината е че мнозина преди него се опитаха да прескочат ямата на грозната ни футболна действителност, но само той успя да го направи! Единствено той успя показвайки ни, че ако не се ограничиш в мечтите и стремежите си, ако не се откажеш да вярваш в успеха и да го преследваш, ако не се откажеш да се бориш за него, то ти наистина може да го постигнеш! Дори и тук в България! Не вярвате ли? Ако не ми вярвате днес то... просто продължавайте да гледате как Лудогорец го прави! Как постига непостижимото. Как не спира да изумява света! Как просто отказва да спре да мечтае и… да работи здраво за постигането на мечтите си. Когато господин Домусчиев се прицели във второто място в групата всички му се смееха, но той всъщност много добре знае колко важно е да си поставяш високи цели в живота. „Цели се в Луната - е казал народа - така дори и да не уцелиш, ще си сред звездите!“ а Лудогорец определено вече е там! И ключа към успехите на този клуб е в начина на мислене на неговия благодетел, а не в парите му. И точно по това той се различава от останалите футболни босове. Точно на това се дължат успехите му както в бизнеса, така и с Лудогорец. И факта, че този манталитет вече е станал начин на мислене на хората в този клуб, най-ясно се вижда в неговото мото: "Лудогорец, най-доброто предстои!" Това наистина е пропило умовете на хората в Разград.
В един от най-бедните райони на страната ни се заражда една философия казваща: "Ние няма да спрем дотук! Ние просто отказваме да се ограничим с вече постигнатото! Колкото и фрапиращо големи успехи да постигнем днес, то утре ние ще се стремим да ги надминем, да постигнем още по-големи, защото за нас, за Лудогорец... най-доброто предстои! За нас то е положено в утрешния ден и ние грижливо ще работим за постигането му!" Ето с това ме заплени Лудогорец. С начина си на мислене! С безконечната си вяра във факта, че животът може да върви нагоре! В една страна, в която безнадеждността и отчаянието са станали начин на мислене! В страна, в която си казваме „Утре ще е по-зле от днес!“ се роди искрата наречена Лудогорец, която да запали в сърцата ни надеждата, че най-доброто предстои! Да ни накара да повярваме, че утре ще сме по-добре от днес. Че тук, сега и то в България, успеха е възможен! И всичко си зависи от нас! Ако вярваме, ако работим и не спираме да мечтаем! Ако положим простичкото и кратичко мото „Най-доброто предстои!“ в своя ум, то ние можем да постигнем много! Това е начин на мислене с който се будиш сутрин! Очакване, че днешния ден ще ти предложи повече от вчерашния! И както Лудогорец днес може да се мери с най-големите отбори, така и страната ни утре би могла да се мери с икономиките на най-големите държави! „Каква еретична мисъл!“ казвате си вие и умовете ви дават накъсо отхвърляйки в миг идеята, че икономиката ни може да достигне тази на Швейцария. Може казвам ви аз, може… стига да го повярваме! Нима феновете на Лудогорец, чиито дербита преди пет години бяха с Доростол Силистра тогава вярваха, че един ден в близкото бъдеще ще играят като равни с Реал Мадрид? Нима ако някой им го беше казал тогава, тази мисъл нямаше да бъде обявена за точно толкова безумна, колкото и горното ми становище? Един човек обаче повярва в мечтата и започна усърдно да работи за постигането и. Един човек положи манталитета „Най-доброто предстои!“ в своя екип и с това изведе в космическа орбита скромното, аматьорско допреди години отборче! Само ако можехме да видим модела, да осъзнаем, че промяната на обществото ни започва от нас самите, а не от политиците. Ако можехме да вградим този начин на мислене в умовете си и да кажем „България, най-доброто предстои!” Само ако започнехме да мечтаем за изхода от кризата, да работим здраво за постигането на тази мечта запленила умовете и сърцата ни. Само ако започнехме да изграждаме обществото си стъпка, по-стъпка гледайки с надежда към ръба на ямата. Ако можехме да вдигнем с вяра погледа си към тучните ливади, които стоят извън рова в който се намираме и глухи за провалите на поколенията преди нас се засилехме към изходния път… ех, тогава успеха би бил повече от утопия. Тогава успеха би бил… възможен! Тук, сега и в България, успеха е възможен! Защото той е начин на мислене, вяра в победата, здрава работа и много, много мечти! Ако все още не вярвате… продължавайте да наблюдавате модела наречен Лудогорец! Наблюдавайте го, защото за Лудогорец… най-доброто предстои! То е положено в ДНК-то на отбора, част е от колективния му ум! Ех, как се надявам този позитивен вирус да зарази обществото ни, да трансформира манталитета в нацията ни! Да ни покаже, че тук, днес и сега успеха е реален… достижим!
Петър Чернев, Фен Клуб Лудогорец Варна
