От Нова година гледаме преродения Златински

Не веднъж или два пъти е ставало дума как конкуренцията в „Лудогорец” е убийствена в сравнение с другите отбори в „А” група. При шампионите битката за титулярните места е може би най-оспорвана, след като доказани играчи или перспективни такива търкат пейката в Разград. До голяма степен проблемите на „Лудогорец” в последните няколко месеца идваха от там, че треньорът Георги Дерменджиев така и не можеше да напипа състава. Често му се случваше да го върти, да прави по 7 или 8 промени между мачовете и после всички се чудеха какво се случва. В един момент от сезона обаче Дерменджиев реши да се довери на група от 13 или 14 футболисти, които пускаше почти без смяна. Съвсем логично това доведе до проблеми и машината започна да скърца.

В последните месеци обаче сериозно израстване бележи Христо Златински. 30-годишният халф беше тотално отсвирен през есента и играеше маргинална роля в мачовете. Стигна се дотам Златински да не запише дори и минута в групите на Шампионската лига, като беше единственият от картотекираните, който не се докосна до най-престижния турнир в света и не премери сили с „Реал” или „Ливърпул”. През зимата обаче играчът с №23 стисна зъби и запретна ръкави и започна здраво да работи. Само той си знае какво му е коствало, но след Нова година Златински изглежда прероден.

Неслучайно се завърна и в титулярния състав, като играе много добре. През уикенда вкара и дузпа срещу „Славия”, като отпразнува първия си гол за кампанията изобщо. След зимната пауза халфът е пропуснал само два мача и, забележете, те са загубите на отбора - „Берое” 1:2 и „Литекс” 0:1. След като Златински захапа отново, разградчани са записали 3 победи и едно равенство, като не са допуснали гол във вратата си.

В мача срещу „Славия” през уикенда се видя колко е важно в средата на терена Георги Дерменджиев да има хора като Златински и Дяков. За партньорството им е ставало въпрос много пъти, след като те се разбират и със затворени очи. С тях обаче отборът изглежда далеч по-сигурен, но и с характер. А характерът се развива, ако си го имаш. Златински имаше късмета да се обиграе в сериозни отбори. Като юноша игра сред опитни играчи в „Пирин”, а след това попадна в шампионския състав на „Локомотив” (Пд), където беше пълно с характери. Така нормално след 10 години по терените на „А” група халфът да си изгради име и да се наложи като един от най-добрите играчи у нас. Точно този опит и близо 300-те му мача в България му позволиха да преодолее и проблемите в „Лудогорец”.

С една дума, в Разград могат да са доволни, защото старият Христо Златински се завърна. А това в никакъв случай не е добре за противниците на разградчани.

Вестник "7 дни спорт"