Разградските орли летят толкова високо, че останалите вече дори не могат да ги видят
735
Футболното ни бижу ще се провали с гръм и трясък. Поне на това се надяват феновете на уж грандовете Левски и ЦСКА, които от три години жънат само загуби у нас и в Европа. Реалността обаче е съвсем друга. Лудогорец не само е най-добрият отбор у нас, а през този сезон дори няма реална конкуренция за титлата. „Разградските орли“ летят толкова високо, че останалите („червени“, „сини“ и „оранжеви“) вече дори не могат да ги видят.
Шампионите стегнаха звездна селекция, записаха множество победи в контролите с прекрасна игра и стартираха ударно участието си в пресявките на Шампионската лига.
Но да започнем от селекцията. Докато Левски взе три резерви на Ботев (Педро, Сърмов и Домо (започнал сезона там и го завършил във Варна)), а ЦСКА откри за света Супусепа, Орелиен, Соарес и Фелипе разградчани купиха за умопомрачителните 3 млн. лева Браян Ангуло, който до вчера спираше набезите на Гарет Бейл и Алексис Санчес в испанската Примера. Преди време Кирил Домусчиев брои сериозна сума за Жуниор Кайсара и виждаме, че всяко евро за него си е струвало. Сега е ред Ангуло да впечатли специалисти и фенове, вдигайки още повече цената и класата си.
Бразилецът Вандерсон е другата перла в селекцията. Нисичък техничар с мек глезен, който отлично се вписва във философията на Лудогорец. В последните години сме свикнали Джери Перейра да води в България класни чужденци, така че шансовете Вандерсон да е разочарование са сведени до минимума.
Продължаваме с Абел Анисе, футболист, който обиколи няколко отбора у нас (Черномрец, ЦСКА и Ботев), навсякъде бе твърд титуляр и показваше страхотни неща. Въпреки отличното състояние на Фабио Ешпиньо, Абел изглежда фаворит номер 1 за партньор на Съни Дяков в центъра на терена, а Ицо Златински май все по-често ще се застоява на пейката. Да не забравяме, че Анисе се справя и като фалшива деветка, а може да оперира и по крилото.
За ново попълнение може да считаме и Луму. Крилото трудно се адаптира към българския футбол и не оправда огромните очаквания. В Разград обаче са търпеливи хора и търпението им често се възнаграждава.
Сега разбирате защо определям селекцията на шампионите като бляскава, особено на фона на туристите, които подписват с конкурентите на „орлите“. Само в Литекс бяха взети много добри играчи, имат и пари, но там, поне засега, проблемът е треньорският пост.
Ако обаче новите попълнения на „родното чудо“ определяме като изключително класни, какво да кажем за резултатите на водения от Стойчо Стоев отбор в предсезонните контроли.
Турнето в Англия бе повече от успешно, отборът записа 5 победи, а жертви на българската мощ станаха Стяуа (4:2), Хартс (2:0), Конас Куей (7:0), Динамо (Букурещ) (4:2) и АЕЛ (1:0). 18 гола не са никак малко, независимо че става въпрос за контролни срещи. В проверките изпъкна Дани Абало, който реши няколко мача на лудогорци от пейката през миналия сезон, но като цяло представянето му за „орлите“ е доста слабо. Испанецът е във форма и на Мишо Александров, както и на Луму, ще им е много трудно да го изместят от стартовите единадесет.
Класната селекция и победите в контролите обикновено означават добър старт на сезона. 4:0 над Дюделанж бе най-малкото, с което си тръгна скромният тим от визитата си в Лудогорието. А Мисиджан и Марселиньо дори не се изпотиха.
Все пак трябва да се съглася със Стойчо Стоев. Отборът на Лудогорец не е в оптимална форма и тепърва ще показва истинската си мощ. Видяха се пробойни в центъра на защитата, където си партнираха Барт и Моци, Дяков отново си изкара лесен картон, играта на тима бе по-бавна от обикновено, а Безяк се запомни с няколко комични отигравания. Силните страни на тима обаче са далеч повече от слабите - като започнем от стабилния вратар (Стоянов), преминем към отличното разбирателство и сработеност между отделните линии, и завършим с конкуренцията на всеки пост, за който спорят по трима футболисти. Ако и Венци Христов бъде взет като опция на Безяк (въпреки че беройци правят спънки на сделката) и Кишада, нещата стават страховити. Едва ли в Разград вече се сещат за напусналите в посока Славия Платини и Бургзорг, които носеха водата на съотборниците си по време на тренировка и пускаха душовете след нея.
Най-силният състав у нас, с кадърен и скромен треньор начело, почти неограничен финансов ресурс, лека програма (до мача с ЦСКА в 5-тия кръг тимът на Стоев играе с Хасково, Черно море, Марек и Локо Пловдив), самочувствие от трите поредни титли и пробивът в Лига Европа (1/8-финал) – това е Лудогорец на старта на сезон 2014/15. Едва ли ще ви учудя с прогнозата си – разградчани ще станат есенен шампион с 5 точки пред втория, готови са и за влизане в групите на най-силния европейски турнир. За Шампионската лига обаче ще говорим след няколко седмици, нека да изчакаме жребия за плейофния кръг (Партизан отново ще преклони глава пред машината на Стойчо) и тогава ще прочетете в друг коментар, докъде според мен ще стигне „Крейзи форест“.
Заб. Ще кажете защо няма нито ред за публиката. Да, лудогорци не разполагат с фенската маса на двата гиганта от София и двата водещи тима на Пловдив, но момчетата в зелено бяло не се притесняват ни най-малко от този факт, а когато дойде отбор от ранга на Валенсия знаят, че ще чуят скандиранията "Българи, юнаци" от 40 000 гърла.
Христо Евстатиев, Livesport.bg
Шампионите стегнаха звездна селекция, записаха множество победи в контролите с прекрасна игра и стартираха ударно участието си в пресявките на Шампионската лига.
Но да започнем от селекцията. Докато Левски взе три резерви на Ботев (Педро, Сърмов и Домо (започнал сезона там и го завършил във Варна)), а ЦСКА откри за света Супусепа, Орелиен, Соарес и Фелипе разградчани купиха за умопомрачителните 3 млн. лева Браян Ангуло, който до вчера спираше набезите на Гарет Бейл и Алексис Санчес в испанската Примера. Преди време Кирил Домусчиев брои сериозна сума за Жуниор Кайсара и виждаме, че всяко евро за него си е струвало. Сега е ред Ангуло да впечатли специалисти и фенове, вдигайки още повече цената и класата си.
Бразилецът Вандерсон е другата перла в селекцията. Нисичък техничар с мек глезен, който отлично се вписва във философията на Лудогорец. В последните години сме свикнали Джери Перейра да води в България класни чужденци, така че шансовете Вандерсон да е разочарование са сведени до минимума.
Продължаваме с Абел Анисе, футболист, който обиколи няколко отбора у нас (Черномрец, ЦСКА и Ботев), навсякъде бе твърд титуляр и показваше страхотни неща. Въпреки отличното състояние на Фабио Ешпиньо, Абел изглежда фаворит номер 1 за партньор на Съни Дяков в центъра на терена, а Ицо Златински май все по-често ще се застоява на пейката. Да не забравяме, че Анисе се справя и като фалшива деветка, а може да оперира и по крилото.
За ново попълнение може да считаме и Луму. Крилото трудно се адаптира към българския футбол и не оправда огромните очаквания. В Разград обаче са търпеливи хора и търпението им често се възнаграждава.
Сега разбирате защо определям селекцията на шампионите като бляскава, особено на фона на туристите, които подписват с конкурентите на „орлите“. Само в Литекс бяха взети много добри играчи, имат и пари, но там, поне засега, проблемът е треньорският пост.
Ако обаче новите попълнения на „родното чудо“ определяме като изключително класни, какво да кажем за резултатите на водения от Стойчо Стоев отбор в предсезонните контроли.
Турнето в Англия бе повече от успешно, отборът записа 5 победи, а жертви на българската мощ станаха Стяуа (4:2), Хартс (2:0), Конас Куей (7:0), Динамо (Букурещ) (4:2) и АЕЛ (1:0). 18 гола не са никак малко, независимо че става въпрос за контролни срещи. В проверките изпъкна Дани Абало, който реши няколко мача на лудогорци от пейката през миналия сезон, но като цяло представянето му за „орлите“ е доста слабо. Испанецът е във форма и на Мишо Александров, както и на Луму, ще им е много трудно да го изместят от стартовите единадесет.
Класната селекция и победите в контролите обикновено означават добър старт на сезона. 4:0 над Дюделанж бе най-малкото, с което си тръгна скромният тим от визитата си в Лудогорието. А Мисиджан и Марселиньо дори не се изпотиха.
Все пак трябва да се съглася със Стойчо Стоев. Отборът на Лудогорец не е в оптимална форма и тепърва ще показва истинската си мощ. Видяха се пробойни в центъра на защитата, където си партнираха Барт и Моци, Дяков отново си изкара лесен картон, играта на тима бе по-бавна от обикновено, а Безяк се запомни с няколко комични отигравания. Силните страни на тима обаче са далеч повече от слабите - като започнем от стабилния вратар (Стоянов), преминем към отличното разбирателство и сработеност между отделните линии, и завършим с конкуренцията на всеки пост, за който спорят по трима футболисти. Ако и Венци Христов бъде взет като опция на Безяк (въпреки че беройци правят спънки на сделката) и Кишада, нещата стават страховити. Едва ли в Разград вече се сещат за напусналите в посока Славия Платини и Бургзорг, които носеха водата на съотборниците си по време на тренировка и пускаха душовете след нея.
Най-силният състав у нас, с кадърен и скромен треньор начело, почти неограничен финансов ресурс, лека програма (до мача с ЦСКА в 5-тия кръг тимът на Стоев играе с Хасково, Черно море, Марек и Локо Пловдив), самочувствие от трите поредни титли и пробивът в Лига Европа (1/8-финал) – това е Лудогорец на старта на сезон 2014/15. Едва ли ще ви учудя с прогнозата си – разградчани ще станат есенен шампион с 5 точки пред втория, готови са и за влизане в групите на най-силния европейски турнир. За Шампионската лига обаче ще говорим след няколко седмици, нека да изчакаме жребия за плейофния кръг (Партизан отново ще преклони глава пред машината на Стойчо) и тогава ще прочетете в друг коментар, докъде според мен ще стигне „Крейзи форест“.
Заб. Ще кажете защо няма нито ред за публиката. Да, лудогорци не разполагат с фенската маса на двата гиганта от София и двата водещи тима на Пловдив, но момчетата в зелено бяло не се притесняват ни най-малко от този факт, а когато дойде отбор от ранга на Валенсия знаят, че ще чуят скандиранията "Българи, юнаци" от 40 000 гърла.
Христо Евстатиев, Livesport.bg
