Иван Стоянов за ЦСКА, как се работи в Лудогорец и как Лечков го е тренирал, за да стане футболист
780
Иван Стоянов за кратко време се превърна в лидер на Лудогорец. Бившият футболист на ЦСКА бе с основна заслуга за спечелването на шампионската титла на "орлите" през този сезон. Стоянов успя да се превърне в един от най-добрите и постоянни играчи в тима от Разград и вкара рещаващи голове. Не случайно Любослав Пенев го повика в националния отбор като с представянето си в мача с Холандия, фланговият футболист напълно оправда гласуваното му доверие. Иван Стоянов за пореден път показа, че е сериозен, отговорен и прецизен човек. Sportal.bg го потърси за интервю, но той помоли това да се случи след следобедната почивка, в 16:30. Точно на уговорения час, състезателят бе във фоайето на хотела, Стоянов разкри неща, които не е казвал никога до този момент.
-Всичко ли в Лудогорец е толкова спокойно, колкото изглежда отстрани? Има ли въобще някакъв проблем в клуба?
- Обстановката в клуба е точно такава, каквато я виждате отвън. Всичко е наред и организацията на всички нива е много добра. Затова искам да благодаря на ръководството и на нашия президент Кирил Домусчиев. Готвим се изключително сериозно за предстоящите мачове, които няма да са никак леки. В тима са събрани все готини момчета. Има шеги, закачки, но всичко е в рамките на нормалното. Чужденците също бързо се приспособяват.
-Готов ли е отборът за тежките двубои от Шампионска лига?
-Напредваме, но все още не сме напълно готови. Има още някои детайли, които трябва да изпипаме. За това обаче трябва време.
- Шансовете на Лудогорец срещу Динамо Загреб...
- Според мен шансовете са равни. Няма значение, че в първия мач сме домакини. Защо този път в Загреб да не постигнем примерно резултат 0:0, а преди това в Разград да им вкараме гол и да ги приключим. В крайна сметка ние играем добър футбол, а плюс това публиката горещо ще ни подкрепя. Честно казано искам всички български отбори през тази година да направят пробив в Европа. Много ми е странно като някой е от ЦСКА и стиска палци примерно Левски да се провали. Или обратното. Нали все пак сме българи и трябва да се подкрепяме. При пробив на един отбор, коефициентът на България се покачва.
-Какво смяташ, че трябва да подобрите в играта?
-Най-важното е да няма контузии в отбора, а пък другото ще си дойде на мястото. В контролните срещи до този момент играем добре, но мисля, че след една или две седмици трябва да сме още по-добре физически подготвени. На този етап в първите 20 минути от контролите е доста тежичко, но това е нормално, тъй като все още ни тежат краката. До мача за суперкупата всичко ще бъде наред.
-Целите на Лудогорец за новия сезон...
-Сега мислим единствено за мача с Локомотив Пловдив за суперкупата и после за срещите с Динамо Загреб. Надявам се тази година шампионатът да е още по-оспорван от изминалия. Вярвам, че Левски и ЦСКА ще бъдат по-силни, защото за нашия отбор съм сигурен. И Ботев Пловдив прави добра селекция, така че ще бъде интересно и оспорвано.
-Как ще отговориш на обвиненията, че Лудогорец не е играл феърплей в някои срещи? Визирам примерно двубоя с Миньор.
-Като доста смехотворни. На мен не ми е работа да ги коментирам, но защо не кажат, че има някаква уговорка в мачовете със Славия и Черно море, когато загубихме. Значи като губим, всичко е наред, а когато печелим - ставаме много лоши. Какво да направим като техният президент е решил да играе с юношите.
-Има ли уговорени мачове в българския шампионат?
-На този въпрос не мога да отговоря, тъй като моята работа е да играя на терена. Знам само, че Лудогорец решава мачовете в битка на зеления терен.
-Имаш ли амбиции отново да играеш в чужбина?
-Всеки български футболист има такива амбиции и аз в това число не правя изключение. Но в настоящия момент имам договор с Лудогорец и се чувствам щастлив. Надявам се да постигнем още много успехи.
-Би ли играл някой ден отново за ЦСКА?
-Разбира се, че бих играл отново за ЦСКА. Това е голям отбор и за всеки един български състезател трябва да е чест да защитава червения екип. Но пак казвам - имам договор с Лудогорец и сега мисля единствено как да се представя на високо ниво с клубния си тим.
-Как се почувства, когато отбеляза онзи красив гол във вратата на ЦСКА на "Армията"?
-Малко странно. Сигурно сте забелязали, че не се зарадвах много. Все пак отбелязах гол на любимия си отбор. Но в същото време бях доволен, тъй като не са много футболистите, на които им се отдава възможност да отбележат такова попадение.
-Да поговорим малко за националния отбор. Защо напусна по времето, когато Мъри Стоилов бе треньор?
-Честно казано не ми се говори много на тази тема. Тогава реагирах малко емоционално. Изнесох доста силни мачове в Русия и вкарвах голове. Стоилов ме викаше, но ме пускаше да играя по 5-6 минути. Това ме изнерви и затова напуснах. Сега съжалявам за постъпката си.
-Сега отново си част от националния отбор. Какво промени Любослав Пенев в отбора?
-На първо място дисциплината и естествено много други неща. Но най-важното е, че в момента има колектив. Не казвам, че при другите треньори е нямало, но Пенев много бързо успя да сплоти футболистите. Той е безспорен авторитет и всички играчи го слушат. Точно такъв треньор е нужен на България. Затова смятам, че при него България ще върви нагоре, тъй като всичко е на ниво. Когато работим, го правим както трябва. Когато се шегуваме, също го правим както трябва.
-До каква степен липсва Бербатов на националния отбор?
-Нормално е футболист от класата на Бербатов да липсва на националния отбор. С присъствието му България ще бъде по-силна. Но в крайна сметка той е решил да не играе и ние трябва да уважаваме решението му.
-Нека се върнем във времето назад! Защо футболист с твоите качества не успя да пробие в Щутгарт?
-Това е една много дълга история. Всичко стана случайно. Тогава играех в Сливен, мисля, че отборът бе във "В" група. Имах известни проблеми и ми казаха, че имам две хернии. Това много ме притесни и отидох при един човек, който прави точкови масажи. Той ми каза, че ще ме излекува за двадесет дни и си удържа на думата. Още съм му благодарен. Веднага след това отидох на проби в Щутгарт. Те бяха кратки, мисля, че 2-3 дни. Бях доста притеснен от здравословния проблем, но всичко мина нормално и до ден днешен, да чукам на дърво, нямам проблем.
-Какво се случи след това?
-След пробния период се прибрах в България и няколко дни по-късно от Щутгарт се обадиха и ми казаха, че съм одобрен. Отидох заедно с моя вуйчо Данчо Лечков, както някои хора викат "вуйчовото" (б.а. смее се) и подписах договор с Щутгарт. Искам да уточня обаче, че имах контракт с първия отбор, а не както се пише навсякъде, че съм подписал с дублиращия тим. Даже имах точка в договора, която не ми позволяваше да играя за втория отбор. Затова не успях да запиша нито един мач. Досега никъде не съм го казвал, но тогава от Щутгарт искаха да ме преотстъпят в Швейцария. Аз отказах. Бях млад и Лечков ми каза, че е по-добре да се върна в Сливен, за да играя редовно. Откъде да знам дали в страната на шоколадите щях да играя.
-Съжаляваш ли, че не успя да се наложиш в Щутгарт?
-Естествено, че съжалявам. Ако бях заиграл в този отбор, сега щях кой знае къде да съм.
-Защо напусна Алания?
-Там нещата се стекоха лошо. Играех редовно и вкарвах голове. Но така се случи, че отборът изпадна. И знаете ли какво ми казаха, че тази година Алания в крайното класиране е събрал почти десет точки повече от отборите, които са изпаднали през изминалата, но въпреки това и ние последвахме тяхната съдба.
-Не можеше ли да останеш във втора дивизия?
-Във втора дивизия на Русия имат право да играят само по трима чужденци, а в тима ние бяхме седем легионери. Имах един разговор с треньора и го попитах дали ще разчита на мен. Той ми отговори положително. Минаха обаче 10-15 дни и нещата не се развиваха добре. Последва втори разговор, в които му заявих, че държа да се върна в националния отбор на България и искам да играя редовно. Казах му, че не съм футболист, който може да играе по 5-10 минути, или да остава извън групата. Тогава той ми даде зелена светлина да си търся нов отбор, разбира се срещу съответната сума. Не исках да се връщам в България, но имаше много малко време и трансферният прозорец щеше да затвори. Свързах се с моя мениджър и му обясних как точно стоят нещата. Тогава дойде офертата от Лудогорец и така се озовах в Разград. Искам да благодаря на всички в клуба за доверието.
-Каква роля изигра Йордан Лечков за твоето развитие?
-Огромна. Дължа почти всичко на него. Взел съм от вуйчо много неща. Гледал съм го и съм се старал да му подражавам. Никога няма да забравя как като малък ме караше всяка сутрин да изкачвам Карандила. Беше много строг. Ставах в 6-7 часа и отивах да тичам. Ако не беше той да ме кара, сигурно нямаше да го правя. Но това много ми помогна във физическо отношение.
-Лобирал ли е някога за теб Йордан Лечков? Все пак всички знаем какво име е в българския футбол...
-Не, мога да разкажа един случай.
-Какъв?
-Като малък отидох да се записвам в школата на Сливен, но тъй като кастингът беше минал, ме отпратиха. Наведох глава и реших да си ходя. Бях заедно с един мой приятел и той ме попита защо не съм казал, че съм племенник на Лечков. Именно той ме накара да се върна и въпреки че ми беше неудобно казах кой е вуйчо ми. Треньорът от школата каза, че ще направя няколко тренировки и ако покажа качества, ще остана. Започнах във футбола като десен защитник, после станах халф и нападател. Никога не съм парадирал с Йордан Лечков.
-Всичко ли в Лудогорец е толкова спокойно, колкото изглежда отстрани? Има ли въобще някакъв проблем в клуба?
- Обстановката в клуба е точно такава, каквато я виждате отвън. Всичко е наред и организацията на всички нива е много добра. Затова искам да благодаря на ръководството и на нашия президент Кирил Домусчиев. Готвим се изключително сериозно за предстоящите мачове, които няма да са никак леки. В тима са събрани все готини момчета. Има шеги, закачки, но всичко е в рамките на нормалното. Чужденците също бързо се приспособяват.
-Готов ли е отборът за тежките двубои от Шампионска лига?
-Напредваме, но все още не сме напълно готови. Има още някои детайли, които трябва да изпипаме. За това обаче трябва време.
- Шансовете на Лудогорец срещу Динамо Загреб...
- Според мен шансовете са равни. Няма значение, че в първия мач сме домакини. Защо този път в Загреб да не постигнем примерно резултат 0:0, а преди това в Разград да им вкараме гол и да ги приключим. В крайна сметка ние играем добър футбол, а плюс това публиката горещо ще ни подкрепя. Честно казано искам всички български отбори през тази година да направят пробив в Европа. Много ми е странно като някой е от ЦСКА и стиска палци примерно Левски да се провали. Или обратното. Нали все пак сме българи и трябва да се подкрепяме. При пробив на един отбор, коефициентът на България се покачва.
-Какво смяташ, че трябва да подобрите в играта?
-Най-важното е да няма контузии в отбора, а пък другото ще си дойде на мястото. В контролните срещи до този момент играем добре, но мисля, че след една или две седмици трябва да сме още по-добре физически подготвени. На този етап в първите 20 минути от контролите е доста тежичко, но това е нормално, тъй като все още ни тежат краката. До мача за суперкупата всичко ще бъде наред.
-Целите на Лудогорец за новия сезон...
-Сега мислим единствено за мача с Локомотив Пловдив за суперкупата и после за срещите с Динамо Загреб. Надявам се тази година шампионатът да е още по-оспорван от изминалия. Вярвам, че Левски и ЦСКА ще бъдат по-силни, защото за нашия отбор съм сигурен. И Ботев Пловдив прави добра селекция, така че ще бъде интересно и оспорвано.
-Как ще отговориш на обвиненията, че Лудогорец не е играл феърплей в някои срещи? Визирам примерно двубоя с Миньор.
-Като доста смехотворни. На мен не ми е работа да ги коментирам, но защо не кажат, че има някаква уговорка в мачовете със Славия и Черно море, когато загубихме. Значи като губим, всичко е наред, а когато печелим - ставаме много лоши. Какво да направим като техният президент е решил да играе с юношите.
-Има ли уговорени мачове в българския шампионат?
-На този въпрос не мога да отговоря, тъй като моята работа е да играя на терена. Знам само, че Лудогорец решава мачовете в битка на зеления терен.
-Имаш ли амбиции отново да играеш в чужбина?
-Всеки български футболист има такива амбиции и аз в това число не правя изключение. Но в настоящия момент имам договор с Лудогорец и се чувствам щастлив. Надявам се да постигнем още много успехи.
-Би ли играл някой ден отново за ЦСКА?
-Разбира се, че бих играл отново за ЦСКА. Това е голям отбор и за всеки един български състезател трябва да е чест да защитава червения екип. Но пак казвам - имам договор с Лудогорец и сега мисля единствено как да се представя на високо ниво с клубния си тим.
-Как се почувства, когато отбеляза онзи красив гол във вратата на ЦСКА на "Армията"?
-Малко странно. Сигурно сте забелязали, че не се зарадвах много. Все пак отбелязах гол на любимия си отбор. Но в същото време бях доволен, тъй като не са много футболистите, на които им се отдава възможност да отбележат такова попадение.
-Да поговорим малко за националния отбор. Защо напусна по времето, когато Мъри Стоилов бе треньор?
-Честно казано не ми се говори много на тази тема. Тогава реагирах малко емоционално. Изнесох доста силни мачове в Русия и вкарвах голове. Стоилов ме викаше, но ме пускаше да играя по 5-6 минути. Това ме изнерви и затова напуснах. Сега съжалявам за постъпката си.
-Сега отново си част от националния отбор. Какво промени Любослав Пенев в отбора?
-На първо място дисциплината и естествено много други неща. Но най-важното е, че в момента има колектив. Не казвам, че при другите треньори е нямало, но Пенев много бързо успя да сплоти футболистите. Той е безспорен авторитет и всички играчи го слушат. Точно такъв треньор е нужен на България. Затова смятам, че при него България ще върви нагоре, тъй като всичко е на ниво. Когато работим, го правим както трябва. Когато се шегуваме, също го правим както трябва.
-До каква степен липсва Бербатов на националния отбор?
-Нормално е футболист от класата на Бербатов да липсва на националния отбор. С присъствието му България ще бъде по-силна. Но в крайна сметка той е решил да не играе и ние трябва да уважаваме решението му.
-Нека се върнем във времето назад! Защо футболист с твоите качества не успя да пробие в Щутгарт?
-Това е една много дълга история. Всичко стана случайно. Тогава играех в Сливен, мисля, че отборът бе във "В" група. Имах известни проблеми и ми казаха, че имам две хернии. Това много ме притесни и отидох при един човек, който прави точкови масажи. Той ми каза, че ще ме излекува за двадесет дни и си удържа на думата. Още съм му благодарен. Веднага след това отидох на проби в Щутгарт. Те бяха кратки, мисля, че 2-3 дни. Бях доста притеснен от здравословния проблем, но всичко мина нормално и до ден днешен, да чукам на дърво, нямам проблем.
-Какво се случи след това?
-След пробния период се прибрах в България и няколко дни по-късно от Щутгарт се обадиха и ми казаха, че съм одобрен. Отидох заедно с моя вуйчо Данчо Лечков, както някои хора викат "вуйчовото" (б.а. смее се) и подписах договор с Щутгарт. Искам да уточня обаче, че имах контракт с първия отбор, а не както се пише навсякъде, че съм подписал с дублиращия тим. Даже имах точка в договора, която не ми позволяваше да играя за втория отбор. Затова не успях да запиша нито един мач. Досега никъде не съм го казвал, но тогава от Щутгарт искаха да ме преотстъпят в Швейцария. Аз отказах. Бях млад и Лечков ми каза, че е по-добре да се върна в Сливен, за да играя редовно. Откъде да знам дали в страната на шоколадите щях да играя.
-Съжаляваш ли, че не успя да се наложиш в Щутгарт?
-Естествено, че съжалявам. Ако бях заиграл в този отбор, сега щях кой знае къде да съм.
-Защо напусна Алания?
-Там нещата се стекоха лошо. Играех редовно и вкарвах голове. Но така се случи, че отборът изпадна. И знаете ли какво ми казаха, че тази година Алания в крайното класиране е събрал почти десет точки повече от отборите, които са изпаднали през изминалата, но въпреки това и ние последвахме тяхната съдба.
-Не можеше ли да останеш във втора дивизия?
-Във втора дивизия на Русия имат право да играят само по трима чужденци, а в тима ние бяхме седем легионери. Имах един разговор с треньора и го попитах дали ще разчита на мен. Той ми отговори положително. Минаха обаче 10-15 дни и нещата не се развиваха добре. Последва втори разговор, в които му заявих, че държа да се върна в националния отбор на България и искам да играя редовно. Казах му, че не съм футболист, който може да играе по 5-10 минути, или да остава извън групата. Тогава той ми даде зелена светлина да си търся нов отбор, разбира се срещу съответната сума. Не исках да се връщам в България, но имаше много малко време и трансферният прозорец щеше да затвори. Свързах се с моя мениджър и му обясних как точно стоят нещата. Тогава дойде офертата от Лудогорец и така се озовах в Разград. Искам да благодаря на всички в клуба за доверието.
-Каква роля изигра Йордан Лечков за твоето развитие?
-Огромна. Дължа почти всичко на него. Взел съм от вуйчо много неща. Гледал съм го и съм се старал да му подражавам. Никога няма да забравя как като малък ме караше всяка сутрин да изкачвам Карандила. Беше много строг. Ставах в 6-7 часа и отивах да тичам. Ако не беше той да ме кара, сигурно нямаше да го правя. Но това много ми помогна във физическо отношение.
-Лобирал ли е някога за теб Йордан Лечков? Все пак всички знаем какво име е в българския футбол...
-Не, мога да разкажа един случай.
-Какъв?
-Като малък отидох да се записвам в школата на Сливен, но тъй като кастингът беше минал, ме отпратиха. Наведох глава и реших да си ходя. Бях заедно с един мой приятел и той ме попита защо не съм казал, че съм племенник на Лечков. Именно той ме накара да се върна и въпреки че ми беше неудобно казах кой е вуйчо ми. Треньорът от школата каза, че ще направя няколко тренировки и ако покажа качества, ще остана. Започнах във футбола като десен защитник, после станах халф и нападател. Никога не съм парадирал с Йордан Лечков.
