Разликата е в мащабите
732
Снимка: Lap.bg
Няма да открием топлата вода, но нека започнем с това, което или забравяме, или искаме да се направим, че не виждаме. Или по-скоро ни се иска да не е така. Шампионската лига е турнир за големи мащаби. Това е елитно общество, което си е организирало частно парти, в което от време на време влизат и отбори, които общо взето се въртят като куче пред месарница.
Шампионската лига е класа и лукс. Класата обаче се трупа с годините. Това пък съвсем не е достатъчно да бъдеш приет. Лудогорец видя всичко това отблизо и стана поредният български претендент, който се сблъска със стената.
Също така сме длъжни да припомним, че единственият наш отбор, който имаше удоволствието да присъства в компанията на баровците, се казва Левски. А до доказване на противното Станимир Стоилов е единственият треньор, който може да класира български отбор в Шампионската лига.
Това в сряда вечерта на „Васил Левски“ не бе Шампионска лига. Въпреки брандирания стадион, въпреки химна и всички други съпътстващи елементи, това бе плейофна фаза, последна пресявка, заключителен кастинг преди самата Шампионска лига.
В изпълнение на Лудогорец и Базел гледахме един от многото подобни мачове, в които противниковият отбор изглежда с поне един човек повече на терена, техните футболисти са сякаш два пъти по-високи, с много по-добра физическа подготовка, контролират всичко освен в моментите, в които се отпускат, вдигат темпото, когато си поискат, винаги знаят кой е най-прекият и бърз път към нашата врата, у тях няма никаква нотка на напрежение и общо взето тичат по-бързо, мислят по-бързо, подават си я по-бързо, винаги са там, където трябва, и накрая си тръгват като победители. И всичко им е по-организирано, което си личи още от загрявката преди мача. В случая този по-лъскав тим беше Базел.
Лудогорец игра на максимума на възможностите си и имаше лошия шанс да се срещне с представител на категорията отбори, които няма как да те подценят, а просто идват и те надиграват. В последния плейоф на този турнир български отбор може да разчита на частичен успех срещу английски, испански или италиански гранд, който е взел нещата несериозно и още е на плажна вълна. Срещу такива като Базел шансовете са сведени до минимум.
Пътя го показа Левски. Предстои Лудогорец да го извърви. Очукването в груповата фаза на Лига Европа тази есен ще е това, което ще е огромен плюс на българския шампион през следващото лято. Явно трябва да се мине оттам и за опит, и за самочувствие. Нивото на българския футбол си е за този турнир. Достигането на групова фаза в Лига Европа си е сериозен успех, който ние подценяваме, а това трябва да е целта пред водещите ни отбори. Реалността е точно такава. Това е турнирът за нашата черга. Шампионската лига е друга бира и Базел ни го показа за пореден път.
Хубавото е, че в Лудогорец си знаят къде са в момента, къде са тръгнали и по кой път трябва да минат. Няма какво повече да искаме от тях. Нито в спортно-техническо отношение, нито в организационно. Играят отличен футбол и клубът им е структуриран добре. Но както казваме в такива случаи – за нашите стандарти. Само че, както казахме, разликата е в мащабите. Шампионската лига не е да преместиш 2-3 хиляди човека от Разград в София. Този турнир е за тези, които могат да генерират интерес, тоест да пълнят стадиони. И от там нататък да правят неща, които правят всички като футбол и организация.
Вестник "Тема спорт"
Шампионската лига е класа и лукс. Класата обаче се трупа с годините. Това пък съвсем не е достатъчно да бъдеш приет. Лудогорец видя всичко това отблизо и стана поредният български претендент, който се сблъска със стената.
Също така сме длъжни да припомним, че единственият наш отбор, който имаше удоволствието да присъства в компанията на баровците, се казва Левски. А до доказване на противното Станимир Стоилов е единственият треньор, който може да класира български отбор в Шампионската лига.
Това в сряда вечерта на „Васил Левски“ не бе Шампионска лига. Въпреки брандирания стадион, въпреки химна и всички други съпътстващи елементи, това бе плейофна фаза, последна пресявка, заключителен кастинг преди самата Шампионска лига.
В изпълнение на Лудогорец и Базел гледахме един от многото подобни мачове, в които противниковият отбор изглежда с поне един човек повече на терена, техните футболисти са сякаш два пъти по-високи, с много по-добра физическа подготовка, контролират всичко освен в моментите, в които се отпускат, вдигат темпото, когато си поискат, винаги знаят кой е най-прекият и бърз път към нашата врата, у тях няма никаква нотка на напрежение и общо взето тичат по-бързо, мислят по-бързо, подават си я по-бързо, винаги са там, където трябва, и накрая си тръгват като победители. И всичко им е по-организирано, което си личи още от загрявката преди мача. В случая този по-лъскав тим беше Базел.
Лудогорец игра на максимума на възможностите си и имаше лошия шанс да се срещне с представител на категорията отбори, които няма как да те подценят, а просто идват и те надиграват. В последния плейоф на този турнир български отбор може да разчита на частичен успех срещу английски, испански или италиански гранд, който е взел нещата несериозно и още е на плажна вълна. Срещу такива като Базел шансовете са сведени до минимум.
Пътя го показа Левски. Предстои Лудогорец да го извърви. Очукването в груповата фаза на Лига Европа тази есен ще е това, което ще е огромен плюс на българския шампион през следващото лято. Явно трябва да се мине оттам и за опит, и за самочувствие. Нивото на българския футбол си е за този турнир. Достигането на групова фаза в Лига Европа си е сериозен успех, който ние подценяваме, а това трябва да е целта пред водещите ни отбори. Реалността е точно такава. Това е турнирът за нашата черга. Шампионската лига е друга бира и Базел ни го показа за пореден път.
Хубавото е, че в Лудогорец си знаят къде са в момента, къде са тръгнали и по кой път трябва да минат. Няма какво повече да искаме от тях. Нито в спортно-техническо отношение, нито в организационно. Играят отличен футбол и клубът им е структуриран добре. Но както казваме в такива случаи – за нашите стандарти. Само че, както казахме, разликата е в мащабите. Шампионската лига не е да преместиш 2-3 хиляди човека от Разград в София. Този турнир е за тези, които могат да генерират интерес, тоест да пълнят стадиони. И от там нататък да правят неща, които правят всички като футбол и организация.
Вестник "Тема спорт"
