Лудогорец - БГ футбол по европейски
730
Преди година и нещо обявихме единодушно Лудогорец за явление в българския футбол. Направиха отбор, построиха база и стадион, станаха шампиони. Безспорно играеха най-добрия футбол в първенството. И закономерно обраха овациите. Лудогорец обаче не спря там, където спираха предишните явления. В Разград доказаха, че целите хем са им по-високи, хем са коренно различни. Не полегнаха доволни от постигнато, а продължиха да надграждат. Днес,след уникалните и великолепни победи в Европа пак продължават да бъдат явление, обаче вече с европейски сертификат. Не за пръв път някой български отбор побеждава в Европа. Но голямата разлика, е че Лудогорец го прави по съвсем различен начин. С модерен футбол. Заслугата за което е на един недооценяван доскоро треньор, като Стойчо Стоев, който се доказа безапелационно. Домусчиев направи гросмайсторски ход с назначението му и сега бере плодовете на далновидното си решение.
Ако непредубеден, външен на България зрител наблюдава Лудогорец, никога няма да познае от коя държава е отборът. Шампионите на страната играят един съвсем приличен европейски футбол. С който биха се класирали в челото на първенствата на държави като Швейцария, Австрия, Белгия, Полша, Чехия. Спокойно биха гравитирали в средата на таблицата на Португалия, Русия, Франция. И без проблеми биха станали шампиони в Скандинавия, повечето от съветските републики, че и тези от бивша Югославия. Подобно твърдение не бих отправил за нито един друг български клуб от последните 20 години. Лудогорец безспорно заслужава уважение и внимание. И защото този отбор няма да спре дотук.
Ролята на Домусчиев
Собственикът на Лудогорец Кирил Домусчиев безспорно е одиозна и противоречива фигура. През това лято обаче той взе изключително далновидни и правилни решения. И показа, че е най-важната фигура в клуба не само на хартия, заради трона на стадиона и заради парите. Той наистина е първият сред българските собственици, който е респектиран от ролята на създател, който не само има привилегии да бъде популярен, но притежава и солидни отговорности към проекта си. Има и парвенющина, но не е от чист балкански вид. И Домусчиев на дело доказва, че има усет не само за бизнес, но и за футбол. И е първият, който съчетава успешно двете неща.
Повече от ясно е, че в Разград построиха основата. Сега вече я надграждат. Последователно и методично. И нещата се случват по най-правилния хронологичен начин. Не бяха достатъчно добри през миналото лято и отпаднаха закономерно само след два мача в Шампионска лига. Нещастно - щастливо няма значение. Важното е, че си направиха изводи, подготвиха се и се върнаха с повече аргументи при втория си изпит. Двойката бе поправена с шестица. Но отново важните решения са на Кирил Домусчиев. Запечатан е мигът в който си тръгва от стадион „Георги Аспарухов” след гол в последната минута за сините и почти сигурно изпусната титла. Всички ги отписаха, само той не! За последния мач срещу Монтана бе вече в Лондон, но картите в България ги бе раздал той. И нямаше никаква нужда от неговото присъствие в Монтана, важното беше какво се случва на „Герена”. А това, което стана там доведе до това, което виждаме сега като представяне в Европа. При второ място това нямаше как да се случи.
Но заслугите на Домусчиев не свършват дотук. Като един европейски арбитър той показа жълт картон на Ивайло Петев, а треньора като един селски бек не разбра, че е предупреден и си ритна сам столчето два месеца по-късно. Червен картон навреме, смяна със Стойчо Стоев и Лудогорец премина в ново, европейско измерение. Фантастичен ход на собственика. Но не спря дотук, оползотвори ползите със закупуването на нови футболисти. Първо привлече Ешпиньо и Дани Абало, а след като се разбра, че ще се играе дълго в Европа развърза кесията за Мисиджан и Терзиев. С тях двамата Домусчиев до една година ще получи и последното, което все още не притежава. Голям трансфер за много пари. И това ако не е далновидност!
Лудогорец е много пред останалите
„Зелено-белите” водят с три-четири точки в първенството, но истината е, че разстоянието между тях и другите е като шенгенската табела за България. Те са оттатък, а другите са си тук. Те се превръщат в еквивалент на баскетболния Лукойл. Само ще си броят поредните титли. Няма как да бъде другояче, конкуренцията им е напълно безсилна. На Ботев му трябва още време и поне 5-6 нови футболисти на нивото на Мисиджан, за да ги настигнат. Литекс със Загорчич са поне 15 години назад, а двата гранда Левски и ЦСКА са безпомощни заложници на своята история. Другите пък въобще не ги хваща метъра, толкова е различен футболът им в сравнение с класата на Лудогорец.
Същинския анализ на Лудогорец доказва, че сегашното представяне на тима е напълно закономерно. Само те имат дублиране с равностойни играчи на всеки пост. А на някои дори имат по трима. И то от класа за нашите стандарти. Ботев например щяха да имат страхотни проблеми, ако участваха в групите на Лига Европа. Просто са им малко играчите, а на Лудогорец са им точно изчислени. Затова могат да играят с два различни отбора – един за четвъртък и друг за неделя. Затова е мислено, не се е случило така от само себе си. Колко чужденци пристигнаха и си тръгнаха от Разград, за да се стигне до съставянето на този отбор. И сега всеки има и място на терена, и достатъчно минути. И няма проблеми ако се контузи основен играч. Веднага влиза подготвен да го замести.
До мача със Слован, Стойчо Стоев нямаше нито един мач в Европа като треньор. Много скоро може да има 50 и да се конкурира с хегемона Станимир Стоилов. На 51 години Стоев се оказа напълно подготвен житейски и професионално да се справи със съвсем различно предизвикателство. И наистина го прави по най-добрия начин. Без да иска от славата на другите, скромно и почтено. Оказа се най-подготвения вариант точно за това място. Някой по-велик щеще веднага да иска нещата да стават по друг начин. Стоев прие наследството и го доразвива успешно без Цезар Петев. Но не бива никога да се забравя огромния принос на Ивайло Петев.
Лудогорец няма многобройна публика, но футболът, който показва има много почитатели. Не защото е български отбор, а защото играе отличен футбол. И най-негативно настроените няма как да не го отчетат. Ако продължават така наистина, ще впечатлят Европа, а много скоро сегашната им европейска лига, ще им умалее. И някога в обозримото бъдеще те ще влязат през триумфалната арка на истински големия футбол- групите на Шампионска лига. Вече е неизбежно!
Жаклин Михайлов, вестник "Тема спорт"
Ако непредубеден, външен на България зрител наблюдава Лудогорец, никога няма да познае от коя държава е отборът. Шампионите на страната играят един съвсем приличен европейски футбол. С който биха се класирали в челото на първенствата на държави като Швейцария, Австрия, Белгия, Полша, Чехия. Спокойно биха гравитирали в средата на таблицата на Португалия, Русия, Франция. И без проблеми биха станали шампиони в Скандинавия, повечето от съветските републики, че и тези от бивша Югославия. Подобно твърдение не бих отправил за нито един друг български клуб от последните 20 години. Лудогорец безспорно заслужава уважение и внимание. И защото този отбор няма да спре дотук.
Ролята на Домусчиев
Собственикът на Лудогорец Кирил Домусчиев безспорно е одиозна и противоречива фигура. През това лято обаче той взе изключително далновидни и правилни решения. И показа, че е най-важната фигура в клуба не само на хартия, заради трона на стадиона и заради парите. Той наистина е първият сред българските собственици, който е респектиран от ролята на създател, който не само има привилегии да бъде популярен, но притежава и солидни отговорности към проекта си. Има и парвенющина, но не е от чист балкански вид. И Домусчиев на дело доказва, че има усет не само за бизнес, но и за футбол. И е първият, който съчетава успешно двете неща.
Повече от ясно е, че в Разград построиха основата. Сега вече я надграждат. Последователно и методично. И нещата се случват по най-правилния хронологичен начин. Не бяха достатъчно добри през миналото лято и отпаднаха закономерно само след два мача в Шампионска лига. Нещастно - щастливо няма значение. Важното е, че си направиха изводи, подготвиха се и се върнаха с повече аргументи при втория си изпит. Двойката бе поправена с шестица. Но отново важните решения са на Кирил Домусчиев. Запечатан е мигът в който си тръгва от стадион „Георги Аспарухов” след гол в последната минута за сините и почти сигурно изпусната титла. Всички ги отписаха, само той не! За последния мач срещу Монтана бе вече в Лондон, но картите в България ги бе раздал той. И нямаше никаква нужда от неговото присъствие в Монтана, важното беше какво се случва на „Герена”. А това, което стана там доведе до това, което виждаме сега като представяне в Европа. При второ място това нямаше как да се случи.
Но заслугите на Домусчиев не свършват дотук. Като един европейски арбитър той показа жълт картон на Ивайло Петев, а треньора като един селски бек не разбра, че е предупреден и си ритна сам столчето два месеца по-късно. Червен картон навреме, смяна със Стойчо Стоев и Лудогорец премина в ново, европейско измерение. Фантастичен ход на собственика. Но не спря дотук, оползотвори ползите със закупуването на нови футболисти. Първо привлече Ешпиньо и Дани Абало, а след като се разбра, че ще се играе дълго в Европа развърза кесията за Мисиджан и Терзиев. С тях двамата Домусчиев до една година ще получи и последното, което все още не притежава. Голям трансфер за много пари. И това ако не е далновидност!
Лудогорец е много пред останалите
„Зелено-белите” водят с три-четири точки в първенството, но истината е, че разстоянието между тях и другите е като шенгенската табела за България. Те са оттатък, а другите са си тук. Те се превръщат в еквивалент на баскетболния Лукойл. Само ще си броят поредните титли. Няма как да бъде другояче, конкуренцията им е напълно безсилна. На Ботев му трябва още време и поне 5-6 нови футболисти на нивото на Мисиджан, за да ги настигнат. Литекс със Загорчич са поне 15 години назад, а двата гранда Левски и ЦСКА са безпомощни заложници на своята история. Другите пък въобще не ги хваща метъра, толкова е различен футболът им в сравнение с класата на Лудогорец.
Същинския анализ на Лудогорец доказва, че сегашното представяне на тима е напълно закономерно. Само те имат дублиране с равностойни играчи на всеки пост. А на някои дори имат по трима. И то от класа за нашите стандарти. Ботев например щяха да имат страхотни проблеми, ако участваха в групите на Лига Европа. Просто са им малко играчите, а на Лудогорец са им точно изчислени. Затова могат да играят с два различни отбора – един за четвъртък и друг за неделя. Затова е мислено, не се е случило така от само себе си. Колко чужденци пристигнаха и си тръгнаха от Разград, за да се стигне до съставянето на този отбор. И сега всеки има и място на терена, и достатъчно минути. И няма проблеми ако се контузи основен играч. Веднага влиза подготвен да го замести.
До мача със Слован, Стойчо Стоев нямаше нито един мач в Европа като треньор. Много скоро може да има 50 и да се конкурира с хегемона Станимир Стоилов. На 51 години Стоев се оказа напълно подготвен житейски и професионално да се справи със съвсем различно предизвикателство. И наистина го прави по най-добрия начин. Без да иска от славата на другите, скромно и почтено. Оказа се най-подготвения вариант точно за това място. Някой по-велик щеще веднага да иска нещата да стават по друг начин. Стоев прие наследството и го доразвива успешно без Цезар Петев. Но не бива никога да се забравя огромния принос на Ивайло Петев.
Лудогорец няма многобройна публика, но футболът, който показва има много почитатели. Не защото е български отбор, а защото играе отличен футбол. И най-негативно настроените няма как да не го отчетат. Ако продължават така наистина, ще впечатлят Европа, а много скоро сегашната им европейска лига, ще им умалее. И някога в обозримото бъдеще те ще влязат през триумфалната арка на истински големия футбол- групите на Шампионска лига. Вече е неизбежно!
Жаклин Михайлов, вестник "Тема спорт"
