Лудогорец показа как за няколко години се стига от нулата до хит в сайта на УЕФА
882
Снимка: LAP.bg
Рекордното ускорение за лек автомобил в серийно производство се държи от Bugatti Veyron Super Sports. Вдига от 0 до 90 км/ч само за 2,5 секунди. И струва някакви си 2,5 млн. долара.
За българския футбол Лудогорец е бугатито на автомобилизма. И тук не става дума за цената, а за ускорението. В историята на най-популярната игра у нас няма друг футболен клуб, който за 3 сезона да тръгне от нулата и да прегази Европа. Вече трудно минава седмица без в сайта на европейската футболна централа УЕФА да не се появи материал за Чудото от Североизточна България. Което, имайки предвид нивото на клубния ни футбол, си е феноменално постижение отвсякъде. Не само защото бяхме свикнали УЕФА да ни регистрира само покрай поредното финансово безумие на ЦСКА или треньорско разсъбличане в Левски. На този фон, в който сини и червени, макар че те всъщност са сиви, се чудят как да платят заплати, как да влязат в първата седмица и как да си оправят порутените стадиони, удогорец направо изглежда като от друга галактика
Горе-долу като да си паркираш бугатито до масленозелено жигули.
Според мен огромна част от футболна България все още не може да проумее как точно се случи така, че Лудогорец не само влезе в групите на Лига Европа, но и излезе като победител оттам, гарантирайки си мачове в елиминационната фаза през пролетта на 2014 г. За да се отговори на този въпрос, трябва да се анализира футболът, показан от тима на Стойчо Стоев. Вместо това повечето “специалисти” се задоволяват да кажат, че зелените безспорно са най-стойностният български отбор в момента, но...
И се започва голямото плюене – работели със съдиите, селяни били, нямали традиции, виждал им се краят... Само че никой от тия критици, с две ръце ви се подписвам, не е очаквал Лудогорец да стигне дотам, където е в момента. А той е точно там, където бяха Левски, ЦСКА и Литекс преди цели 8 години за последно. И оттогава мъка. Предимно на Армията и на Герена. Само че в Разград нямат никаква вина, че грандовете на българския футбол са превзети от пълни футболни недоразумения. Които ги ръководят, всъщност по-скоро ги водят към неизбежна катастрофа. Реално погледнато, Лудогорец има всички шансове да не повтори чутовната глупост на Левски от периода 2005-2007 г. Ако не си спомняте, по онова време тандемът Сираков-Стоилов беше изградил отбор хегемон в “А” група, стигна четвъртфинал в Лига Европа и влезе в групите на Шампионската лига. След което, вместо да се възползва от дивидентите, обръщайки ги в дългосрочни инвестиции за пълна доминация на родната футболна сцена, на сцената излезе Тодор Батков. В стил “Булгар, булгар!” босът на сините реши, че е проумял футбола и може да се оправя сам. И така се оправи, че за 100-годишнината си Левски трудно събира и 100 човека на стадиона. А и стадион като хората няма, защото тръгна да го срутва, без да има пари да построи нов. В ЦСКА – същата работа. Там трагедията е още по-пълна и безкрайна. Собствениците се сменят, а пари няма. Всеки следващ обвинява предишните. Абе, с две думи, парламентарна република. Те и правителствата правят същото, че защо в ЦСКА да е различно.
Лудогорец обаче е проект, а не футболен клуб с най-уникалната история във вселената.
И в това му е шансът. Няма фенове, които да си мислят, че като ходят на мач, значи имат право да вземат управленски решения. Но като им поискаш два лева за билет, и трибуните пустеят. В Разград плащат и не вдигат много шум. И така е от няколко години, защото всеки лев на публиката може да се види. По стадиона, по начина на игра на отбора, по отношението към хората. Да, в Лудогорец е пълно с чужденци. Ама, всеки лев, похарчен за селекция, си заслужава. Защото холандецът Върджил Мисиджан има една ситуация и я решава с гол или асистенция за гол. А холандецът Гари Родригес и 10 пъти да влезе в наказателното поле, няма вярно решение. Когато трябва да стреля, подава, и обратното... А феновете всеки път раждат заедно с него. Новороденото обаче е някакъв урод с казахски черти и павлодарски гени.
В Лудогорец се работи спокойно. Защото проектът е изграден на здрави основи. И не се искат резултати от днес за вчера. Миналата година Ивайло Петев бе на крачка да отстрани Динамо Загреб, но не успя. На никого в Разград не му мина през ум да го съблича. Оставиха го да работи, защото беше ясно, че има още какво да даде. Когато се изчерпа, го смениха. Тихо, цивилизовано и без изхвърляния. Пренебрегнаха самопредложилите се за треньори светила от цял свят и България и назначиха скромния Стойчо Стоев. Който не отрече постигнатото преди него, а го доразви. И дори го обясни така, че и най-простият да може да го разбере. Стига да има уши да слуша. “Лудогорец имаше изграден стил, когато дойдох. Владееше перфектно топката, но на мен ми се искаше да играем и в дълбочина”, спомена, сякаш между другото, Стоев на пресконференцията преди мача с ПСВ Айндховен. На следващия ден така задълбочи холандското страдание, че чак жал да ти стане. Европейски клубен шампион отдавна не беше изглеждал толкова безпомощен мач с български отбор. Ето ви дълбочина: според статистиката Лудогорец е най-ефективният тим в Лига Европа този сезон, що се отнася до съотношението удари във вратата – голове. Което няма как да е случайно.
Просто Лудогорец е и едно от малкото истински неща в българския футбол
Макар че гръбнакът на отбора е съставен от класни чужденци. Но когато тръгваш от нулата, няма как да е иначе.
Покрай врявата от феноменалното представяне на тима в Лига Европа на заден план остават едни детайли, които обаче ще са важни в бъдеще: работата в детско-юношеската школа, реновирането на стадиона, утвърждаването на един изцяло нов футболен бранд, чийто отличителни белези са успехът и стабилността. Всички тези неща са гаранция, че доминацията на Лудогорец вероятно ще продължи. И колкото по-дълго, толкова по-добре. Защото това ще означава, че всички онези грачещи гласове, които ни обясняват как през последните две години клубът върви по възходяща линия само заради финансите на Кирил Домусчиев, ще отидат в миманса. Току-виж българинът повярвал, че не всичко е задкулисие, купуване на съдии, корупция и лобизъм. Понякога нещата ти се получават и ако работиш по правилата. Вярно по по-трудния начин, но пък трайно. Като с Лудогорец.
Пламен Николов, вестник "7 дни спорт"
За българския футбол Лудогорец е бугатито на автомобилизма. И тук не става дума за цената, а за ускорението. В историята на най-популярната игра у нас няма друг футболен клуб, който за 3 сезона да тръгне от нулата и да прегази Европа. Вече трудно минава седмица без в сайта на европейската футболна централа УЕФА да не се появи материал за Чудото от Североизточна България. Което, имайки предвид нивото на клубния ни футбол, си е феноменално постижение отвсякъде. Не само защото бяхме свикнали УЕФА да ни регистрира само покрай поредното финансово безумие на ЦСКА или треньорско разсъбличане в Левски. На този фон, в който сини и червени, макар че те всъщност са сиви, се чудят как да платят заплати, как да влязат в първата седмица и как да си оправят порутените стадиони, удогорец направо изглежда като от друга галактика
Горе-долу като да си паркираш бугатито до масленозелено жигули.
Според мен огромна част от футболна България все още не може да проумее как точно се случи така, че Лудогорец не само влезе в групите на Лига Европа, но и излезе като победител оттам, гарантирайки си мачове в елиминационната фаза през пролетта на 2014 г. За да се отговори на този въпрос, трябва да се анализира футболът, показан от тима на Стойчо Стоев. Вместо това повечето “специалисти” се задоволяват да кажат, че зелените безспорно са най-стойностният български отбор в момента, но...
И се започва голямото плюене – работели със съдиите, селяни били, нямали традиции, виждал им се краят... Само че никой от тия критици, с две ръце ви се подписвам, не е очаквал Лудогорец да стигне дотам, където е в момента. А той е точно там, където бяха Левски, ЦСКА и Литекс преди цели 8 години за последно. И оттогава мъка. Предимно на Армията и на Герена. Само че в Разград нямат никаква вина, че грандовете на българския футбол са превзети от пълни футболни недоразумения. Които ги ръководят, всъщност по-скоро ги водят към неизбежна катастрофа. Реално погледнато, Лудогорец има всички шансове да не повтори чутовната глупост на Левски от периода 2005-2007 г. Ако не си спомняте, по онова време тандемът Сираков-Стоилов беше изградил отбор хегемон в “А” група, стигна четвъртфинал в Лига Европа и влезе в групите на Шампионската лига. След което, вместо да се възползва от дивидентите, обръщайки ги в дългосрочни инвестиции за пълна доминация на родната футболна сцена, на сцената излезе Тодор Батков. В стил “Булгар, булгар!” босът на сините реши, че е проумял футбола и може да се оправя сам. И така се оправи, че за 100-годишнината си Левски трудно събира и 100 човека на стадиона. А и стадион като хората няма, защото тръгна да го срутва, без да има пари да построи нов. В ЦСКА – същата работа. Там трагедията е още по-пълна и безкрайна. Собствениците се сменят, а пари няма. Всеки следващ обвинява предишните. Абе, с две думи, парламентарна република. Те и правителствата правят същото, че защо в ЦСКА да е различно.
Лудогорец обаче е проект, а не футболен клуб с най-уникалната история във вселената.
И в това му е шансът. Няма фенове, които да си мислят, че като ходят на мач, значи имат право да вземат управленски решения. Но като им поискаш два лева за билет, и трибуните пустеят. В Разград плащат и не вдигат много шум. И така е от няколко години, защото всеки лев на публиката може да се види. По стадиона, по начина на игра на отбора, по отношението към хората. Да, в Лудогорец е пълно с чужденци. Ама, всеки лев, похарчен за селекция, си заслужава. Защото холандецът Върджил Мисиджан има една ситуация и я решава с гол или асистенция за гол. А холандецът Гари Родригес и 10 пъти да влезе в наказателното поле, няма вярно решение. Когато трябва да стреля, подава, и обратното... А феновете всеки път раждат заедно с него. Новороденото обаче е някакъв урод с казахски черти и павлодарски гени.
В Лудогорец се работи спокойно. Защото проектът е изграден на здрави основи. И не се искат резултати от днес за вчера. Миналата година Ивайло Петев бе на крачка да отстрани Динамо Загреб, но не успя. На никого в Разград не му мина през ум да го съблича. Оставиха го да работи, защото беше ясно, че има още какво да даде. Когато се изчерпа, го смениха. Тихо, цивилизовано и без изхвърляния. Пренебрегнаха самопредложилите се за треньори светила от цял свят и България и назначиха скромния Стойчо Стоев. Който не отрече постигнатото преди него, а го доразви. И дори го обясни така, че и най-простият да може да го разбере. Стига да има уши да слуша. “Лудогорец имаше изграден стил, когато дойдох. Владееше перфектно топката, но на мен ми се искаше да играем и в дълбочина”, спомена, сякаш между другото, Стоев на пресконференцията преди мача с ПСВ Айндховен. На следващия ден така задълбочи холандското страдание, че чак жал да ти стане. Европейски клубен шампион отдавна не беше изглеждал толкова безпомощен мач с български отбор. Ето ви дълбочина: според статистиката Лудогорец е най-ефективният тим в Лига Европа този сезон, що се отнася до съотношението удари във вратата – голове. Което няма как да е случайно.
Просто Лудогорец е и едно от малкото истински неща в българския футбол
Макар че гръбнакът на отбора е съставен от класни чужденци. Но когато тръгваш от нулата, няма как да е иначе.
Покрай врявата от феноменалното представяне на тима в Лига Европа на заден план остават едни детайли, които обаче ще са важни в бъдеще: работата в детско-юношеската школа, реновирането на стадиона, утвърждаването на един изцяло нов футболен бранд, чийто отличителни белези са успехът и стабилността. Всички тези неща са гаранция, че доминацията на Лудогорец вероятно ще продължи. И колкото по-дълго, толкова по-добре. Защото това ще означава, че всички онези грачещи гласове, които ни обясняват как през последните две години клубът върви по възходяща линия само заради финансите на Кирил Домусчиев, ще отидат в миманса. Току-виж българинът повярвал, че не всичко е задкулисие, купуване на съдии, корупция и лобизъм. Понякога нещата ти се получават и ако работиш по правилата. Вярно по по-трудния начин, но пък трайно. Като с Лудогорец.
Пламен Николов, вестник "7 дни спорт"
