„Всичко е добре, когато свършва добре“. Тази мисъл с пълна сила се отнася за българския шампион Лудогорец. Много се изписа и изговори за явлението в българския футбол, но това определение трябва „ритуално да слезе от сцената“ и да бъде заменено от далеч по-подходящия термин „фактор“. „Орлите“ напълно заслужиха това признание в последните две години. Разбира се всяка монета има две страни и „блатото“ на българския футбол нямаше как да не подмине „красивия оазис“ на Лудогорието. Типично по български всичко ново и непознато трябва да бъде сринато до земята още в зародиш, за да не се превърне в „плевел“, който източва източниците на енергия в „градината на българския футбол“. Разбира се далеч съм от мисълта, че моделът на Лудогорец граничи със съвършената методика на работа и в Разград са открили формулата за „философския камък“, но определено малкото североизточно градче неслучайно бе сочено за пример от много специалисти в България и чужбина. За тези две години името „Лудогорец“ се превърна в марка на българското първенство и във водеща тема във всяка спортна медия в страната. Това само по себе си говори, че в Разград не се хвърлят безразборни пари, а се работи целенасочено и дългосрочно. Лудогорец е сериозен тим, с класни футболисти, качествена стратегия и автентичен стил на игра. В това се обедиха всички и не го отричат дори основните конкуренти на „зелените“, но като една прохождаща идея с големи амбиции и в щаба на „орлите” се допускат грешки, които трябва да бъдат изчистени с времето. Въпреки спекулациите през миналия сезон, Лудогорец доминираше по „зелените килими“ в България и обеди всички, че е заслуженият шампион. Каква е разликата между „орлите“ през дебютния им сезон в елита и сега? И тогава и сега лудогорци са лидери в класирането. Точковият им актив е почти същият, а главните действащи лица са обичайните „заподозрени”. До тук добре, разликите са трудно доловими. Но къде отиде миналогодишният блясък? Дори лаконичният, но свръх амбициозен специалист Ивайло Петев призна, че блясъкът на супершампионите е избледнял. Нека разгледаме причините за това. През миналия сезон никой не слагаше отбора в сметките за титлата, а комоли за спечелването на исторически требъл(нещо, което са постигали единствено грандовете ЦСКА и Левски). Познати и непознати футболисти, доказали се звезди и набедени за такива акостираха на „Лудогорец Арена“ през миналия сезон, заради тлъстите хонорари и конфликтите с бившите си отбори. Въпреки това в Разград се усещаше шампионски полъх още в Б група. „Зелените“ успяха да пречупят предрасъдаците на Гъргоров и компания и да създадат спокойна и уютна атмосфера, в която се роди отборният дух, от който имаха нужда лудгорци, за да започнат да пишат своята „вълшебна приказка“. Братята Домусчиеви като същински Братя грим дадоха живот на позабравени български футболисти, които търсеха поле за изява. И формулата сполучи и то много по-рано от очакваното. Героите на Лудогорието се отблагодариха на собствениците си и ги зарадваха с пълна с трофеи „кошница“. Това за пореден път доказа, че футболистите ни не са толкова лоши. Просто трябва да получат нужните условия, за да разкрият потенциала си. Една година по-късно превърналият се в хит отбор от Лудогорието не само защити, но и затвърди реномето си. Той обаче направи и нещо друго, което може да е изключително вредно за все още неопитния екип на отбора. Вдигната летвата твърде високо, за изключително кратко време. Всяко равенство или неубедителна победа на отбора започна да се разглежда под лупа, все едно футболистите са програмирани машини, които не могат да губят. Петев и неговоте подопечни демонстрираха манталитет и мъжество, които им помогнаха да се окичат с требъла през миналата година, но колкото и да е печеливша схемата на ловчанлията тя не е вечна. Една от основните грешки на разградчани бе прекаленото самочувствие на част от футболистите. След като взеха по безапелационен начин всичко, което можеше да се спечели в България и бяха напът да остранят от Шампионската лига един от най-големите грандове на Балканския полуостров в последните години Динамо(З), футболистите на Лудогорец си помислиха, че могат да печелят мачовете си в България още преди да са излезнали на терена. Спад във формата на футболистите има във всеки един отбор, дори на най-високо световно равнище и не това бе голямата трагедия. Липсата на мотивация и внасянето на смут в ‚идилията“, която цареше в столицата на Лудогорието бяха на път да преобърнат „каручката“. Както често се случва в световната история не външните фактори, а собствените кадри са в основата на едно падение. За щастие до това не се стигна. Ръководството на „зелените“ подходи с „твърда ръка“ и спря „гниенето” в начална фаза. Не може да се отрече че решителност на разградчани не им липсва, но колкото и да се опитват, липсата на традиции и отвърдено име в българския футбол все още е пречка за задържането родните „звезди“. Преди време собственикът на „зелените“ Кирил Домусчиев твърдо обяви, че никой от титулярите и основни футболисти на отбора няма да бъде продаден. Явно това беше грешка в стратигическо отношение, тъй като голямата звезда на „орлите“ Марселиньо се почувства застрашен от зараждащата се опасност да завърши кариерата си в затънтеното лудогорско градче. Кариоката бързо забрави за великолепния си сезон през миналата година и се превърна в бледа сянка на „човека-оркестър“ от „златния сезон“ на „орлите“. Това неминуемо се отрази и на останалите основни фигури в тима, които твърде много разчитаха на формата, която демонстрира южноамериканецът. Но до тук с глезотиите на плеймейкъра. Никой уважаващ себе си отбор не трявба да разчита на един футболист, за да гони високите си цели. Спортно-техническият щаб на тима светкавично реагира на „тихата революция“ от страна на бразилеца и моментално го обяви за продан. Липсата на сериозен опит в Петев и еуфорията от изкачването на върха явно замъглиха съзнанието на ловчанлията, който забрави че разполага с повече от 14 футболиста и че „старите кучета“ могат да се отекчат от Разград и да погледнат в друга посока. Нека разгледаме тима на шампионите в детайли и да се опитаме да прогнозираме, кои от играчите на „зелените“ ще се окажат ненужни през зимната пауза.

Вратарският пост
Шампионите често са сравнявани със световния гранд Барселона. В много отношения разградчани наистина приличаха на каталунците и една от приликите се набиваше на очи под рамката на вратата. Подобно на испанците, „орлите“ дълго време не могат да открият своя твърд титуляр в „малката пеналтерия“. Още от Б група на вратата се изредиха множество кандидати, но нито един не убеди, че заслужава да е неизменен титуляр в селекцията на Петев. „Зелените“ разполагаха с трима вратари през този полусезон, но нито един не спечели сърцата на привържениците и доверието на спортно-техническия щаб. Натурализираният сърбин Урош Голубович безспорно е с основна заслуга за титлата през миналата година, но слабостите му при ударите от далеч и статичните положения неведнъж лишиха „зелените“ от скъпоценни точки. Щабът на Петев привдидливо се насочи към по-млад вратар с големи перспективи, какъвто е новоизлюпеният български национал Иван Чворович, но и той е далеч от формата си през миналата година. Алтернативата на Голубович бе с основна вина за единствената шампионатна загуба от тима на Черноморец в Бургас. Освен това вирусно заболяване го извади от строя за повече от седмица, което определено се отрази на формата му. Не е розово положението и с третия вратар на отбора. Георги Аргилашки. Юношата на Марица определено е талантлив, но е далче от класата на двамата си колеги и едва ли скоро ще му бъде поверено титулярното място в отговорни срещи. Въпреки това спортно-техническият щаб на тима сериозно разчита на него в перспектива и младокът твърдо остава в сметките на Петев. Не така стои въпросът с титуляра от миналата година Урош Голубович. Договорът на Гълъба приключва в края на сезона, когато сърбина ще навърши 37 години. Това определено ще принуди ръководството да потърси друг вариант за заместник на най-опитния в отбора. Липсата на конкуренция във вратарския пост определено няма да е по вкуса на Ивайло Петев. Това отново извежда на дневен ред въпроса с Владислав Стоянов. Националът отдавна има мераци за българския шампион, но договорът му и ръководството на Шериф(Т) му създават пречки, относно евентуално преминаване в Разград. Сега обаче пътят изглежда „чист“. Влади е в конфликт с ръководството на молдовския тим и играе ролята на „заточеник“ в шампиона на бившата съветска република. Ако Стоянов премине на „Лудогорец Арена“ борбата за титулярното място в тима от Разград се оформя като твърде ожесточена.

Дефанзивният вал
Отбраната на Лудогорец бе един от най-силните елементи на тима през миналия сезон. Привличането на най-скъпоплатения футболист на „орлите“ Кейшара бе прието като истинска трансферна бомба. Това се оказа и единственият сполучлив трансфер на Кмета. Въпреки че бразилеца загатна за качествата си още с първите си появи на терена и си бетонира титулярното място, сигурността в защитния вал на шампионите бе сериозно разклатена през есенния дял на първенствто. На пръв поглед разградчани получиха само 3 гола повече от миналия полусезон, което определено не е трагедия, но елементарните грешки в центъра на отбраната свалиха доверието на Ивайло Петев към несменяемите Гулдан и Барт. Първият определено изневери на себе си и направи непростими грешки в двубоите срещу ЦСКА(за Купата на страната), Черноморец и Ботев(Вр), докато вторият сам си подписа заповедтта за уволнение с „пиянско си изпълнение”, напомнящо на „рециталите” му от времето, когато се подвизаваше в Литекс. Ръководството на Лудогорец демонстрра европейско поведение и мигновенно показа на обществеността, че не толерира подобни изцепки. Заплатта и премиите на централния защитник бяха орязани, а“грешникът“ бе изпратен на заточение на резервната скамейка. По всяка вероятност още в зимната пауза „купонджията“ ще търси нови дестинации, където да се отдава на страстта си към алкохола. Въпреки че синхрона между двойката централни защитници бе нарушен, Петев не може да се оплаче от алтернативата в лицето на бившия румънски национал Моци. Юношата на Динамо(Б) се превърна в любимеца на боса на тима и запълни празнината в центъра на отбраната.Наставникът на разградчани разполага с още едно качествено попълнение в средата на отбраната. Това е младежкият национал на Финландия Теро Мантила, който направи великолепен двубой срещу ЦСКА в сблъсъка от първенството, игран на „Лудогорец Арена“ и дори заслужи мястото си сред идеалната иденайсеторка на 6-я кръг. Освен гореспоменатите футболисти, старши треньорът на „орлите“ разполага с още двама младоци, които могат да се подвизават в центъра на защитата. Това са юношата на разградчани Диян Димитров и Метин, от втородивизионният Сливен, който бе поредното откритие на помощник треньора Георги Дерменджиев. Засега сливналията се подвизава при юношите старша възраст на тима, но по всяка вероятност от следващия сезон ще стане част от мъжката формация. Положението с крайните защитници на отбора е малко по-сложно. Въпреки че Кейшара е може би най-класният ляв бек в българското първенство, а освен това може да се подвизава, както по левия, така и по десния фланг на полузащитата, кариоката има сериозни проблеми със сдържаността. Бурният характер на южноамериканецът често води до ненужни картони и наказания за играча с номер 80. Какви са алтернативите на Петев във фланговите позиции на отбранителния вал. Като твърд титуляр по десния фланг изглежда Йордан Минев. Националът определено е един от най-добрите на този пост в А група и неслучайно си заслужи титулярната позиция и в националния отбор. Въпреки това невъздържаният нрав на Данчо е една от сериозните му пречки, да бъде по-постоянен в изявите си. Футболистът от Пазарджик не бе в групата за последния мач от есенния дял на шампионата, което веднага засили спекулациите, че близнакът си търси нов отбор. Щабът на „зелените“ обаче прави всичко възможно да тушира тези съмнения и да преподпише договора със защитника. контрактът не десния бек изтича през лятото на 2013, което означава, че той има право да сключва предварителен договор с нов отбор още по време на зимната пауза. Ако това се случи определено ще зейне сериозна дупка в дясната част на отбраната, тъй като нито Шоко, нито Витиня се намират в нужната форма да заместят някой от титулярите. По всичко изглежда, че португалският бранител Витиня ще се раздели с ръководството на „зелените“ . „Конкистадорът“ не впечатли с изявите си през есента и не успя да се пребори за титулярна позиция в състава на шампионите. Сериозната визитна картичка на футболиста пораждаше очаквания, той да бъде един от основните играчи в схемата на Петев. При всяко положение тимът ще има нужда от поне един качествен краен бранител в зимния трансферен „прозорец“.

Халфовата линия.
Полузащитата на Лудогорец се превърна в сертификат за качество и запазена марка на тима. Безспорно най-силното звено на „орлите“ бе в основата на успехите и през този сезон. Разликата между Лудогорец и останалите идваше най-вече от стабилността и креативността, както на дефанзивните така и на офанзивните полузащитници. Дуетът Светослав Дяков и Станислав Генчев отново се превърна в „Китайска стена“ за противниковото нападение. Освен това и двамата се отличаваха от колегите си на тази позиция в конкурентните тимове, с изключителната си креативност. Едва ли има други полузащитници с дефанзивни функции, които да създават толкова голови положения, а и не рядко да реализират част от тях. Неслучайно за Дяков се носят легенди дори в италинските медии, където до скоро не знаеха и името му. Заместници на двете звезди в дефанзивната част на полузащитата са опитният холандски халф Мичел Бургзорг и младежкият национал Георги Костадинов. „Свещеникът“ се доближава доста до стила на предшественика си на тази позиция Кашчелан, но холандецът определено се отличава от черногореца по физическата издръжливост и афинитета към атаката. Въпреки че не успя да се пребори за титулярно място, рапарът внесе допълнително сигурност в средната зона на терена и определено направи качествени включвания, при отсъствието на някой от титулярите. За Георги Костадинов не може да се каже много през тази година. Младокът определено е талантлив, но при жестоката конкуренция на неговата позиция, той е едва 4-ти избор за наставника. За млад и напосрист футболист като него е по-добре да отиде в отбор, където може да се изявява като титуляр. Вече има запитвания за него от някоои втордивизионни италиански отбори и е твърде възможно Костадинов да поеме към „Ботуша“. Изключително изострена е и конкуренцията при офанзивните полузащитници. Наставникът на „зелените“ Ивайло Петев нито веднъж не изневери на изпитаната си схема 4-2-3-1, при която разчита на 3-ма халфа с офанзивни функции. Както през миналия сезон, така и през този това бяха Марселиньо, в ролята на плеймейкър и Иван Стоянов и Мирослав Иванов в качестовото на дясно и ляво крило. Деко успя да съхрани добрата си форма от миналата година и да бъде с основна заслуга за първата позиция на „зелените“ в края на полусезона. Неслучайно Деко се превърна и в любимец на феновете, които го наградиха с приза „футболист на полусезона“. Нисичкият полузащитник успя да успешно да се превъплати и в ролята на плеймейкър, при отсъствието на Марселиньо. За съжеление голмайсотрът от миналата година не може да се похвали със същото. Племенникът на Лечков разочарова привържениците на тима с вялата си игра през цялата есен. Неубедителните игри на сливналията започнаха още в сблъсъците с Динамо(З) от втория предварителен кръг на Шампионската лига. Въпреки това Петев продължаваше да разчита на него и рядко даваше шанс на резервните си варианти Гела и Михаил Александров. Твърде голямото доверие на специалиста към Иван Стоянов, можеше да коства на наставника, дори „главата“ му, ако „орлите“ не бяха спечелили дербито срещу основния си конкурент Левски, с което излязоха от миникризата, в която се намираха и практически подпечатаха „есенната титла“. Котдивоарската перла определено вдъхна увереност на запалянковците, че са открили новата си звезда, но липсата му на сработеност с тима го извадиха от „релси“ в средата на полусезона. Контузията в рамото се оказа допълнителна пречка за съотборника на Дидие Дрогба и той определено не можа да разкрие потенциала си през пролетта. Представянето на Марселиньо не се нуждае от коментар, а и на дълго и на широко разгледахме изявите му през есентта по-горе в материала. Той определено се превърна в „падаща звезда“ за лудогорци. Тимът на ЦСКА отдавна се облизва за дясното крило на разградчани Мишо Александров, но едва ли юношата на „армейците“ ще остави доброто си заплащане в Разград, за несигурността и анархията, която цари на „Българска армия“. Далеч от „светлината на прожекторите“ през този полусезон остана и любимецът на Жоро Дерменджиев – Димо Бакалов. Той определено беше една от „черните овце“ на отбора. Димо разочарова с представянето си през целия есенен полусезон и не случайно в няколко поредни двубоя бе дори извън групата на тима.

Нападението.
Атаката на „орлите“ определено не е най-силното звено на отбора. Това несъмнено е така, поне що се отнася до реализирането на стопроцентови ситуации и намирането на качествен таран. Вездесъщият Емил Гъргоров определено е на висота и се справя отлично с ролята си на “фалшива девятка“, но това не винаги е ефективно, особено що се отнася до завързан двубой, когато противникът сгъстява защитата си и затваря постъпите към собствената си врата. Въпреки че е изключително техничен и креативен футболист, Бадема изпитва сериозни трудности, когато трябва да играе в наказателното поле срещу двама снажни стопери. Надеждата за окончателното решаване на проблема с реализатора на тима се криеше в новото попълнение Роман Безяк, който няма да се запомни с нищо друго освен няколкото си нескопосани удара по посока на противниковата врата. Определено по-ефективен, макар и нетипичен таран е бразилецът Кешада. Кариоката се превърна в златната резерва на тима още през миналия сезон и несъмнено е „бомбата със закъснител”, от която има нужда наставникът на „зелените“. Ако до края на сезона Безяк не покаже качествата, които Петев неведнъж твърдеше, че словенецът притежава, бившият възпитаник на Целие със сигурност ще си тръгне от Разград. Горчивият опит в евротурните недвусмислено показа, че без качествен централен нападател в Европа се пробива трудно. Освен това кондиционните треньори на лудогорци трябва сериозно да помислят за физическата подготовка на възпитаниците си, които определено не изповядват пресата по целия терен и териториалното превъзходство, с което мачкаха съперниците си в заключителните минути на срещата. Ако тази есен ранното начало на подготовката за евротурните беше оправдание, то подобни извинения през следващото лято няма да трогнат никого. Защото амбициите и организацията на „зелените” определено не са за вътрешна консумация, но „европейската сцена“ не е лъжица за всяка уста. Ако искат да оставят трайна следа в турните на Стария континент „орлите” определено трябва да засилят конкуренцията във всеки един от постовете. В противен случай евроамбициите отново ще се превърнат в мираж.

Цветелин Петков