През 2012 година един дебютант в "А" група реанимира треньорската институция. Предводителят на Лудогорец Ивайло Петев оцеля напук на всичко и всички. И за първи път от много време насам треньорът, станал шампион, няма да посреща няколко месеца по-късно Коледа на трудовата борса. Това, естествено, стана възможно благодарение и на последователната политика на собственика Кирил Домусчиев. Но все пак главният виновник за този прецедент си остава самият Ивайло Петев. И работата му, разбира се. Тя е толкова добра, че неговият началник му предложи анекс, в който е фиксирана трансферна сума!

Колко отбора днес в "А" група се притесняват, че ще им откраднат треньора?

Май само Лудогорец. А такива като ЦСКА дори са готови да подарят своя. Което е и едно от обясненията зад кадър защо Борисовата градина е домът на кризата, а "Лудогорец арена" - оазис на спокойствието.

2012-а, напук на недоверието към него, може спокойно да е годината на Ивайло Петев. Историческият требъл на Лудогорец прати специалиста в друга орбита. Тази на трите трофея, в която са били само Димитър Пенев и Станимир Стоилов досега. А уникалните постижения на Петев са наистина поне дузина: първият треньор, извел провинциален тим до требъл, първият в историята, направил шампион пълен дебютант в елита, единственият треньор дебютант с три поредни първи места на полусезона - есен 2011, пролет 2012, есен 2012, най-младият треньор в историята, стигнал до 30 победи в "А" група и още, и още, и още.

Най-големият рекорд на Петев обаче е, че промени отношението на неутралните фенове към треньорската институция. При това не само тази в Разград.

"Лудогорец играе най-добрия футбол", признават всички

Дори онези, които говорят за неотсъдени дузпи, за непризнати голове, за спорни засади. Това е голямата победа на Петев. Той накара всички да признават отбора му. Поне онова, което показва на терена. Отдавна, май от Мъри насам, български треньор не беше получавал такова признание. Най-вече от колегите си.

Респектът към Петев идва от това, че е единственият работещ с дългосрочна перспектива. Естествено, че такава е невъзможна без Кирил Домусчиев. Малцина родни босове са давали подобно рамо на треньорите си, каквото Ивайло получи в двете кризисни за него ситуации. През пролетта, когато ЦСКА му дръпна с 8 точки, и през есента, когато пък Лудогорец профука възможността да води с 8 точки. На много други места треньорът щеше да падне жертва при такива катаклизми. В Разград обаче Петев оцеля! Което е още един негов връх. Защото да накараш такъв човек като Домусчиев да ти вярва безрезервно, значи имаш поне две качества - честен си и кадърен.

Успехът на Ивайло е знак за всички онези Кушевци, решили да поемат отбори. Треньор не се става защото няма какво друго да правиш след края на кариерата си. Треньорството се избира още когато си там, на терена. Ти не си ли си записал най-важното от хората, с които си работил, не си ли вниквал малко повече зад треньорските наставления, не си ли се учил на занаят, когато си бил част от него, няма да го научиш на чина. Или, което е още по-лошото абсурдно е да го научиш само защото смяташ, че за това е достатъчно да смениш анцунга с костюм. Всъщност винаги в живота нещата се свеждат до... четвърти клас, първия срок. Явяваш се всеки ден на изпит. И не си ли подготвен за него, накрая повтаряш годината. Ако си подготвен? Тогава си Ивайло Петев.

7 дни спорт