Вили Вуцов скочи на Гетов. И тъжно, майко, и смешно
770
Снимка: Dariknews.bg
Нормално е син да скочи да брани баща си, но в контекста на появилата се наскоро по медиите „закачка“ „Пламен Гетов - Иван Вуцов“ синът Велислав „скача“ смешновато-инфантилно, но и нахално. Щяхме да отметнем случката в графата „синовна обич“, ако от думите на наследника, изречени в ефира на „Канал 3“, не лъхна силна злоба.
Вуцов: Гетов е „усъвършенстван неможач“*. Като се покланяме пред лексиканото въображение на автора на словосъчетанието, позволяваме си да му кажем, че Гетов може да е всякакъв във футбола, но най-малкото е „неможач“. Въпреки това навярно щяхме да преглътнем крилатата фраза, ако тя ни бе предложена от поне малко „по-можач“ във футбола или поне колкото него „можач“. Дори и не така „усъвършенстван“.
Вуцов: „Гетов е най-лицемерният и лъжлив човечец в българския футбол. Казвам го с ръка на сърцето“. Синът със сигурност е по-наясно от нас с нравите в българската футболна съблекалня, но ни идва малко в повече да повярваме, че точно пък Гетов е „най-най...“ в тази „класация“. Ако този несретен „човечец“, Гетов, беше „най-лицемерният лъжец“, питаме се, как пък иначе изобретателните и безпощадни запалянковци /и журналисти/ не му лепнаха някакъв по-подходящ прякор, например „Кардинала“, „Сивчото“, „Лъжльото“ и т. н., ами му викат „Маестро Гетов“, „Паоло Гети“ и др.? А иначе това изящно „човечец“, излязло от устата на самотвержения син, е направо трогателно. Казваме го с ръка на сърцето.
Вуцов: „За мен да говори каквото иска...“ Ами да говори, ама като не ще? Не ни се иска да го вярваме, ама обектът за говорене очевидно просто не му е интересен. Обаче за бащата Гетов не само може, но и трябва да говори. Двамата са работили заедно години. И на високи, „национални“ места. Досега Гетов не е говорел много за бащата, макар и „от Халите“ да се вижда, че има какво да каже.
Вуцов: „Ако не беше отишъл на световно първенство заради баща ми...Баща ми го закара там... Думите на този човек са ужасно гадни. Той помни ли кой го изкара в Португалия?“ На световното първенство в Мексико 1986-а Гетов отиде не само заради, но и въпреки бащата, казано в стила на сина. Не е много ясно кой кого всъщност „закара там“, като знаем как игра Гетов в най-важните квалификационни мачове за мондиала. Колкото и колективен спорт да е футболът. Ако разгърнем вестниците отпреди повече от четвърт век, ще видим, че, кажи-речи, журналистическата колегия „вкара“ голмайстора на България и на провинциалния плевенски „Спартак“ в националния отбор. Въпреки инатливата /първоначално/ съпротива на бащата. Дори да допуснем, че той е направил „жест“ към Гетов, като го е включил в тима, то това ли е цената, която трябва да плаща футболистът вечно - благодарствено мълчание? Думите, когато споменът за злощастните операции все още гложди, разбираемо не могат да бъдат „ужасно гадни“. И друго: Гетов беше „изкаран“ в Португалия най-вече от умната си, находчива, елегантна и резултатна игра, забелязана впрочем не само на Пиринеите, но във Франция и на други места.
Вуцов: „Там /в Плевен – б. а./ никой не го броеше за жив, само за майтап го имахме... само пушеше цигари.“ Да, голям майтап падаше с този Гетов в Плевен. Голям! И как, аджеба, да го броиш за жив, като „само пушеше цигари“. А цигарите, както се знае, скъсяват живота...Това, да прощавате, просто не е за коментар. Но какво се чудя, когато днес всеки трети футболист у нас е определян като „легенда“. Само ще кажа: Ако сте бивали на мач на „Спартак“ в Плевен в началото и в средата на 1980-те, вече със сигурност знаете как изглеждат истинските легенди в очите на простосмъртния запалянко. Е, добре, синът, комуто отделяме толкова място тук, не е бил достатъчно голям по онова време, но бащата, бащата...Защо той мълчи сега и се оставя да му адвокатстват нескопосно макар и близки роднини?
Вуцов: „Треньор по фаулове, скаут за юношите...“ /в Разград/. Какви измишльотини само - фаулове, юноши! Друго е да си специалист по „волни съчетания на тъча, с художествени елементи“. Ние сме по легендите, кой ще си губи времето да дири някакви си таланти из забутаното Лудогорие. Не знае този Гетов как се става „можач“ като и това си е. Тук синът можеше по-остро да се изкаже и за прехвалените изпълнения от фаул на Гетов, но – друг път. Защото къде са фауловете Гетови, къде е татковото „пакетно“.
Вуцов: „Да се извини на баща ми! Да си затвори устата и да се занимава с друго, не с футбол, че му е като китайската азбука...В Разград само го ползват да говори със съдиите, но и за това не става, щом са го хванали.“ Тук, признавам, е прав синът. На такива като Гетов трябва с декрет да им се забрани да се занимават с футбола, който упражняват... синът, бащата и Ко. Този футбол наистина е „китайска азбука“ за Гетов - толкова му е неразбираем и... предвидим. Не му е работа на някакъв бивш национал, голмайстор и шампион да се омешва с истинските „футболни хора“. Абе, този Гетов нали нещо там с коне се занимаваше, що не си пуши до конюшната, не става и за „говорене“ със съдиите даже, а да остави на нас да се придвижваме пакетно към върховете на футбола. Но преди това да се извини и да си затвори устата.
Иван Нанков
* Цитатите са от Novsport.com, 23 декември 2012 г.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Ако и вие желаете да споделите публично вашето мнение, може да ни пишете на мейл: web@ludogorec.net
Вуцов: Гетов е „усъвършенстван неможач“*. Като се покланяме пред лексиканото въображение на автора на словосъчетанието, позволяваме си да му кажем, че Гетов може да е всякакъв във футбола, но най-малкото е „неможач“. Въпреки това навярно щяхме да преглътнем крилатата фраза, ако тя ни бе предложена от поне малко „по-можач“ във футбола или поне колкото него „можач“. Дори и не така „усъвършенстван“.
Вуцов: „Гетов е най-лицемерният и лъжлив човечец в българския футбол. Казвам го с ръка на сърцето“. Синът със сигурност е по-наясно от нас с нравите в българската футболна съблекалня, но ни идва малко в повече да повярваме, че точно пък Гетов е „най-най...“ в тази „класация“. Ако този несретен „човечец“, Гетов, беше „най-лицемерният лъжец“, питаме се, как пък иначе изобретателните и безпощадни запалянковци /и журналисти/ не му лепнаха някакъв по-подходящ прякор, например „Кардинала“, „Сивчото“, „Лъжльото“ и т. н., ами му викат „Маестро Гетов“, „Паоло Гети“ и др.? А иначе това изящно „човечец“, излязло от устата на самотвержения син, е направо трогателно. Казваме го с ръка на сърцето.
Вуцов: „За мен да говори каквото иска...“ Ами да говори, ама като не ще? Не ни се иска да го вярваме, ама обектът за говорене очевидно просто не му е интересен. Обаче за бащата Гетов не само може, но и трябва да говори. Двамата са работили заедно години. И на високи, „национални“ места. Досега Гетов не е говорел много за бащата, макар и „от Халите“ да се вижда, че има какво да каже.
Вуцов: „Ако не беше отишъл на световно първенство заради баща ми...Баща ми го закара там... Думите на този човек са ужасно гадни. Той помни ли кой го изкара в Португалия?“ На световното първенство в Мексико 1986-а Гетов отиде не само заради, но и въпреки бащата, казано в стила на сина. Не е много ясно кой кого всъщност „закара там“, като знаем как игра Гетов в най-важните квалификационни мачове за мондиала. Колкото и колективен спорт да е футболът. Ако разгърнем вестниците отпреди повече от четвърт век, ще видим, че, кажи-речи, журналистическата колегия „вкара“ голмайстора на България и на провинциалния плевенски „Спартак“ в националния отбор. Въпреки инатливата /първоначално/ съпротива на бащата. Дори да допуснем, че той е направил „жест“ към Гетов, като го е включил в тима, то това ли е цената, която трябва да плаща футболистът вечно - благодарствено мълчание? Думите, когато споменът за злощастните операции все още гложди, разбираемо не могат да бъдат „ужасно гадни“. И друго: Гетов беше „изкаран“ в Португалия най-вече от умната си, находчива, елегантна и резултатна игра, забелязана впрочем не само на Пиринеите, но във Франция и на други места.
Вуцов: „Там /в Плевен – б. а./ никой не го броеше за жив, само за майтап го имахме... само пушеше цигари.“ Да, голям майтап падаше с този Гетов в Плевен. Голям! И как, аджеба, да го броиш за жив, като „само пушеше цигари“. А цигарите, както се знае, скъсяват живота...Това, да прощавате, просто не е за коментар. Но какво се чудя, когато днес всеки трети футболист у нас е определян като „легенда“. Само ще кажа: Ако сте бивали на мач на „Спартак“ в Плевен в началото и в средата на 1980-те, вече със сигурност знаете как изглеждат истинските легенди в очите на простосмъртния запалянко. Е, добре, синът, комуто отделяме толкова място тук, не е бил достатъчно голям по онова време, но бащата, бащата...Защо той мълчи сега и се оставя да му адвокатстват нескопосно макар и близки роднини?
Вуцов: „Треньор по фаулове, скаут за юношите...“ /в Разград/. Какви измишльотини само - фаулове, юноши! Друго е да си специалист по „волни съчетания на тъча, с художествени елементи“. Ние сме по легендите, кой ще си губи времето да дири някакви си таланти из забутаното Лудогорие. Не знае този Гетов как се става „можач“ като и това си е. Тук синът можеше по-остро да се изкаже и за прехвалените изпълнения от фаул на Гетов, но – друг път. Защото къде са фауловете Гетови, къде е татковото „пакетно“.
Вуцов: „Да се извини на баща ми! Да си затвори устата и да се занимава с друго, не с футбол, че му е като китайската азбука...В Разград само го ползват да говори със съдиите, но и за това не става, щом са го хванали.“ Тук, признавам, е прав синът. На такива като Гетов трябва с декрет да им се забрани да се занимават с футбола, който упражняват... синът, бащата и Ко. Този футбол наистина е „китайска азбука“ за Гетов - толкова му е неразбираем и... предвидим. Не му е работа на някакъв бивш национал, голмайстор и шампион да се омешва с истинските „футболни хора“. Абе, този Гетов нали нещо там с коне се занимаваше, що не си пуши до конюшната, не става и за „говорене“ със съдиите даже, а да остави на нас да се придвижваме пакетно към върховете на футбола. Но преди това да се извини и да си затвори устата.
Иван Нанков
* Цитатите са от Novsport.com, 23 декември 2012 г.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Ако и вие желаете да споделите публично вашето мнение, може да ни пишете на мейл: web@ludogorec.net
