Георги Домусчиев е ро­ден на 6 март 1972 годи­на в София, Завършва френската гимназия, след което през 2002 година и Техническия университет със степен магистър и професионална квалификация инженер-мениджър индустриален мениджмънт. Женен, с 3 деца. С брат си Кирил е с съсобственик на шампиона Лудогорец.

Кой е по-запален по футбола - вие или брат ви Ки­рил?

- Трудно е да се каже. И двамата много го обичаме още от малки. Едва ли оба­че сме си и мечтали да има­ме отбор, да издържаме клуб. Всичко това дойде постепенно, без много да бързаме.

- Като правоверен левскар как виждате битката със „сините", която до­стигна своя връх през есен­ния полусезон? Имаше де­кларации, атаки.

- Е, то и на брат ми като правоверен цесекар не му е лесно. В момента и двамата сме забравили своите стра­сти, защото имаме само ед­на - „Лудогорец". И рабо­тим само в тази посока. Ни­що друго не ни интересува. А иначе, като има вечно дерби, гледаме го с инте­рес.

- Оправдана ли е такава инвестиция в провинциа­лен отбор и то от Разград?

- Ако говорим за някаква печалба или сериозни фи­нансови приходи, на този етап това е невъзможно. Ние направихме нещо, в което вярваме. Според нас доста от клубовете в Бъл­гария са със сбъркан мо­дел. Към „Лудогорец" се отнасяме като с всяка друга фирма, с която работим. Няма разточителство на щатове, има професиона­листи, на които можем из­цяло да се доверим. Проектът е нещо като подарък за региона, в кой­то и без това инвестираме. Защото хората трябва да има и с какво да се забавля­ват. Децата имат необходи­мост да виждат някакво бъ­деще, да не се чувстват изо­лирани от останалата част от България. Все пак и там живеят нормални хора, ка­то всеки един от нас. Искат да спортуват, да имат бъде­ще. Заради това подкрепя­ме тима още от трета диви­зия. Важното е, че паралелно с гоненето на титлата, се работи доста усилено по създаването на школата. Защото бъдещето е на отбори като „Литекс", „Пирин" и „Лудогорец", където се работи правилно с децата. Липсата на пари може да се отрази фатално на подоб­но нещо, но аз вярвам, че един ден юношите ще са гръбнакът на нашия от­бор.

- Тези приказки се чуват доста често от клубните президенти и след това ид­ват поредните чужденци.

- Наистина има доста по какво да се работи. Най-ва­жен е преходът от юноши­те към мъжете. Там трябва да бъдат хвърлени усилия­та. Защото таланти има, които бързо угасват.

- Защо не се получава то­зи преход?

- Причините са много. На първо място слагам базата. Всички знаете при какви условия тренират тези мла­ди хора. Малко са отбори­те, които предлагат нещо нормално. На второ място е, да го наречем, масовост­та. Заради това проведох­ме няколко кастинга. Трябва да се видят всички. Тук идва и мястото на фи­нансовата бариера. Не може футболното бъдеще да зависи от това дали родителите ти могат да плащат таксата, или не. Така мо­жем да изпуснем най-голе­мия талант в България. За­ради това при нас всичко е безплатно. А децата от ре­гиона се занимават с трень­ори независимо дали са в отбора или не. И накрая ид­ва методиката. Заради то­ва пращаме треньорите по­стоянно на стажове. Да се учат от най-добрите. И в нашия клуб се работи по един начин от мъжете до най-малките.

- „Лудогорец" е атакуван постоянно. Защо?

- Обяснението е много просто. Ние сме напълно нов отбор, който дойде от нищото. Няма традиции, няма лоби. Ако искате, до­ри и при журналистите. Станахме не без голяма до­за късмет и шампиони. То­ва ни прави враг на люби­мия отбор. А това в Бълга­рия не се прощава лесно. Ние играем добър футбол и това малцина могат да го оспорят. Проблемът е в нивото на другите. В българ­ския футбол като че ли е прието да обясняваш своята несъстоятелност с външни фактори. Посочете ми един тре­ньор, който е обяснил лош резултат с това, че негови­ят отбор е бил по-слаб или е работил по-лошо. На пър­во място е съдията, след то­ва идва БФС. Всичко е из­вън неговата работа. Ние също сме имали спадове, но не правим трагедии от това, а продължаваме да работим. И срещу нас са грешили, но това не проме­ня нищо.

- Как се разпределя рабо­тата в клуба между вас и брат ви?

- Аз се занимавам със строителството. Кирил по­чти не се занимава оперативно с клуба. Имаме екип, който си пое отговорно­стите.

- Колко струва базата до момента?

- По мои изчисления ня­къде около 10 милиона ле­ва.

- Ще има ли разширение?

- Планираме такова вър­ху два съседни терена, къ­дето могат да се направят игрища. Които ще са с есте­ствено покритие.

- А самият стадион?

- В момента капацитетът му е 6000 зрители и ни сти­га. Съоръжението може да приеме всякакви мачове от евротурнирите без групо­вата фаза. Ако стигнем до нея, ще трябва да търсим нов стадион. Може би там трябва да доразвием неща­та. Липсва ни съвсем мал­ко. Това е лесно да се на­прави. Но първо искаме още терени за школата, за да поеме всички желаещи.

- От гледна точка на биз­неса как виждате новата 2013 година?

- Няма да е по-добра, но няма да е и по-лоша от пред­ходната. Тенденцията за трудности се запазва в световен мащаб, особено в Европа. Спасе­нието е в диверсификацията. Ние инвестираме в различни сектори и кога­то единият бизнес не вър­ви, другият го тегли. Това е нашата рецепта. Но на първо място се изисква
доста работа, за да оце­лееш в кризата.

- Вие или Кирил реших­те да се инвестира във футбол?

- Това вече не мога да си го спомня. Може би е Ки­рил. С брат ми сме заедно още от времето, когато бях ученик във френската гимназия. За добро или за лошо. Имали сме трудни моменти, имали сме пре­красни моменти. Но вър­шим всичко заедно. Под­крепяме се във всичко. Така е в момента и с фут­бола.

- Кой е следващият ком­промат, който очаквате срещу „Лудогорец"?

- Не ме интересува. Сре­щу интригите има само един лек - да не обръщаш внимание и да продължа­ваш напред. Така е по-лес­но. Важното е ние да пра­вим нещата както трябва. Останалото е за тези, кои­то търсят вината извън себе си. А ние предпочи­таме първо да видим в соб­ствения си двор. Това го препоръчвам и на остана­лите. А иначе да си говор­ят каквото искат. Не обръщам внимание на ин­тригите.

"24 часа"