Мишо Александров: Да помагам на хората - това ме прави истински щастлив
1067
Освен отличен футболист, крилото на Лудогорец Михаил Александров се отличава още с характерен ум и голямо сърце. Младият играч разтоварва с четене на книги, занимава се с благотворителност и е изключително скромен, въпреки качествата, които притежава.
Мишо, Лудогорец подписа с двама полузащитници. Това притеснява ли те за твоето място на терена?
- Не, няма как да ме притеснява, защото колко време ще бъда на терена зависи изцяло от мен и моето представяне в тренировките и в мачовете. А също така и от треньора, който ще преценява кой ще му бъде нужен.
Какво дава спокойствие на Лудогорец, че ще задържи титлата в Разград? Все пак Левски не е отборът от миналия сезон.
- Ние вярваме в собствените си качества и за миг не сме се съмнявали, че ще защитим титлата си. И двата гранда - Левски и ЦСКА, имат възможност да заредят това, което им е липсвало през първия полусезон. Смятам, че през пролетния полусезон ще ни бъде много по-трудно, отколкото през първия. Това дали ще станем шампиони си зависи изцяло от нас. Държим съдбата си в ръце.
Преподписа ли с Лудогорец и докога е договорът ти с клуба?
- Преподписал съм моя договор още през лятото. Остава ми още година и половина, така че дали ще ми свърши договора не е било на преден план.
Ако от Лудогорец бяха разрешили, щеше ли да се върнеш в ЦСКА?
- Това е въпрос, на който не може да се отговори, докато двата клуба не се изяснят помежду си. Аз ЦСКА винаги съм им симпатизирал, защото съм изкарал доста години там, обичал съм този клуб. Така че след като си бях тръгнал от Лудогорец, накъде щеше да ме отведе пътят ми и в кой отбор щях да отида, нямам идея. За мен беше важно да се изяснят тези неща още преди началото на подготовката, за да имам спокойствие.
Искаха ли те от Ботев (Пловдив) в действителност? Стигна ли се до преговори между двата клуба?
- Аз съм човек, който иска да разбира нещата в момента, в който се случват. Така че щом не са се разбрали двата тима, значи не е имало такъв предмет на разговор. Трябва да питате други хора за това.
Като юноша на ЦСКА мъчно ли ти е за това, което се случва в отбора? Нестабилност, промени, скандали...
- В момента гледам на случващото се от страната на Лудогорец и ме интересува това ние да сме добре. Събитията в ЦСКА са плюс за Лудогорец. Но като фен на отбора смея да кажа, че това изобщо не е хубаво за който и да е отбор, не само за ЦСКА. Не е хубаво за футболистите, които ги чакат доста проблеми. По този начин не смятам, че някой може да се концентрира върху работата си. За мен това влияе лошо на един футболист, разконцентрира го, пречи на тима като цяло да направи една хубава подготовка. Слава Богу, че в Лудогорец всичко е наред. При нас никой не мисли за неща извън футбола и всеки гледа собственото си представяне.
Стойчо Младенов заслужаваше ли да си тръгне по този начин от клуба?
- Ние все още не знаем кое как е станало в ЦСКА, затова не можем и да ги коментираме. Не знам кой е виновен и кой не е. Надявам се истината да излезе наяве заради феновете. Лошото е, че по този неприятен начин се разделят един клуб и един треньор, които са свързани много силно.
Докъде може да стигне ЦСКА с Йешич? Ще се бори ли с Лудогорец и Левски за титлата?
- ЦСКА никога не бива да бъде отписван за титлата, на което и място да се намира. Миналата година никой не ги броеше за титлата, пък те спориха с нас до последно за трофея. Но се надявам ние да повторим онова, което постигнахме миналата година.
На мача с Динамо (Загреб) в Разград, при 1:0, ти направи пропуск на празна врата. Това ли е най-големият ти пропуск и мислиш ли още за него?
- Аз не мисля за това, лошото е, че други хора мислят. Напоследък, който и да срещна, все за това ми говори. Не знам защо му се отдава толкова голямо значение. Имал съм и по-големи пропуски, вероятно ще имам и по-важни. Не познавам футболист, който да няма пропуск и това не е срамно. По-важното е, че си бил на това място и си пропуснал, отколкото това, че не си вкарал. И това, че не съм реализирал е хубаво, защото означава, че следващият път ще застана на правилното място и ще вкарам.
Срещу кой от защитниците в "А" група ти е най-трудно да играеш? Замислял ли си се върху това?
- Не, зависи от това как ще ти започне мача и как ще те предразположи даден защитник. За мен няма слаби или силни защитници, а умни и глупави. Не съм правил такива класации, защото не смятам, че съм толкова добър футболист, за да коментирам колегите си в другите отбори.
Очаква се през пролетта да играеш повече. Надяваш ли се с представянето си да си залужиш повиквателна за националния отбор?
- Националният отбор в момента е далеч за мен. Докато не заиграя в клубния си отбор постоянно и силно, не виждам как ще получа повиквателна. Аз съм реалист.
Как оценяваш представянето на отбора в досегашната кампания за световното първенство?
- Представянето им може само да ме радва. Вижда се възход и все повече хора симпатизират на националния отбор. Това липсваше в последните години. Надявам се занапред феновете да помагат на отбора, а не да създават проблеми.
Ти беше юноша на ЦСКА, но не подписа професионален договор с тях, а директно замина в чужбина. Защо се случи така?
- Тогава ситуацията бе такава, че имах оферта първо от Ливърпул, после от Борусия (Дортмунд). Не смятам, че някой нормалномислещ човек би предпочел някой отбор от България, който и да е той, пред тези два големи тима. Който и да е футболист, колкото и да обича ЦСКА, би избрал Ливърпул и Борусия пред "червените". Подписването стана много бързо и неочаквано за мен. На 17 години не бях имал надежди изобщо да получа оферта от тези клубове.
Защо все пак не успя да се наложиш в Борусия?
- Отговарял съм много пъти на този въпрос. Причините бяха комплексни, не мога да обвинявам себе си, или някой друг. Никой не е бил свидетел на това, което аз съм изживял. Каквото и да говоря, все ще се намери някой да ме заплюе за това, което съм казал. Но все пак бях там 3 години и Борусия ми даде много. Научи ме на много неща, на голяма дисциплина и наученото и досега ми помага много. Радвам се, че съм бил част от отбора, макар и по такъв начин.
Разкажи ми за момента, в който звездата на Байерн (Мюнхен) Франк Рибери те награди като най-бърз дрибъл в Германия.
- Това стана съвсем случайно. За да направят този тест, взимаха футболисти от всеки град. Взеха играчи и от мъжкия тим на Борусия, които да изпробват машината, която засича. Аз също бях там, направих нещо като рекламен тест. Бяхме аз и още двама-трима човека. След това накараха малко повече хора да се включат, плюс тези, които участваха като непрофесионални играчи. От всеки град избраха петимата най-бързи. При първия дрибъл аз бях втори и не обърнах внимание на това. След около седмица ми се обадиха и ми казаха, че съм на финал. Отидох на финала и станах първи. Това е едно признание за мен, което ме ласкае и не се случва всеки ден.
Какво ти каза Рибери при награждаването?
- Той не говореше много добре немски тогава, както и аз. Само ме поздрави и ми връчи отличието. После разбрах, че ме е похвалил за това, че съм дриблирал с двата крака.
Дали и сега това е най-силното ти качество на терена?
- Не знам, други хора трябва да го коментират. Аз играя по моя си начин, не гледам да подражавам на никого. Търся собствен стил. Това кое ми е най-силното качество трябва да го прецени моят треньор.
Как изкара коледните и новогодишните празници? Разбрах, че с приятелката ти сте били в Париж.
- Да, искахме да отидем на различно, по-спокойно място. В чужбина смятах, че ще си изкарам най-добре и ще си почина максимално. Знаех, че по новогодишните празници местата в България, където можеш да празнуваш, ще са пренаселени. Затова с приятелката ми и с познати се насочихме към Франция. Изобщо не съжалявам за избора си. Аз съм бил и преди в Париж, но този път изживяването бе различно.
Какво видяхте от френската столица? Кое място ви впечатли най-силно?
- Всичко, каквото може да се види в Париж, го обиколихме в малкото време, което имахме. Най-силно ни впечатли Айфеловата кула, защото да я гледаш на снимки е едно, но на живо е съвсем друго. Няма как да се опише, ако не се види. Като цяло много французи в града не видяхме, повече чужденци. Но местните, които срещнахме, бяха приветливи, въпреки че не говорят английски, което създава трудности. Явно са си добри патриоти.
По време на лагери, за разлика от повечето си колеги, ти не слушаш музика и не гледаш филми, а четеш книги. Какви книги обичаш и кое е настолното ти четиво?
- Обичам да чета книги, макар да не съм толкова запален. По време на подготовка разтоварвам четейки. Слушането на музика и гледането на филми ми идват малко вповече, защото всеки ден не може да се прави едно и също. Затова наблягам на книгите, това ме разтоварва. Ако книгата е добра, още по-хубаво. Последната книга, която ме впечатли, бе "Тайната", за автора не ме питай (смее се). Настолното ми четиво е "Медальонът" на Галина Златарева за Груйо Хлътев (Георги Бенковски).
Разкажи ми малко повече за една от непознатите ти страни - благотворителността. Доколкото знам редовно се включваш в такива инициативи.
- Това е нещо, което ме прави щастлив. Обичам да правя такива неща, когато ми остава време. Когато мога, се опитвам да помогна, било на хора, или на животни, защото аз много обичам животните. Първата кампания, в която се включих, беше на приятелката ми и беше за едни бездомни кученца. Тя протече успешно и е хубаво, че има хора, които помагат и осиновяват животните. Занапред се надявам да продължавам да помагам с каквото мога и на хора, и на животни. Не само аз, но и целият отбор помага. В тези каузи сме много единни. Аз съм организаторът, те винаги откликват. Сега сме съсредоточени върху помощта на деца от приюти и ангажираността ни към този проблем ни прави много щастливи.
Знаем, че лагерите са време, в което сте далеч от близките и протичат по-трудно. Какво правиш ти, за да минава това време по-леко?
- Това, че си далеч от семейството и близките, е доста неприятно. Натоварването физически и психически на лагери е голямо. Но смятам, че всеки един професионалист трябва да се лишава от някои неща. Ние, футболистите, сме си избрали попрището. Четенето на мен ми помага много. За мен една книга е богатство, което обогатява не само ума, но и знанията ти.
Sportline.bg
Мишо, Лудогорец подписа с двама полузащитници. Това притеснява ли те за твоето място на терена?
- Не, няма как да ме притеснява, защото колко време ще бъда на терена зависи изцяло от мен и моето представяне в тренировките и в мачовете. А също така и от треньора, който ще преценява кой ще му бъде нужен.
Какво дава спокойствие на Лудогорец, че ще задържи титлата в Разград? Все пак Левски не е отборът от миналия сезон.
- Ние вярваме в собствените си качества и за миг не сме се съмнявали, че ще защитим титлата си. И двата гранда - Левски и ЦСКА, имат възможност да заредят това, което им е липсвало през първия полусезон. Смятам, че през пролетния полусезон ще ни бъде много по-трудно, отколкото през първия. Това дали ще станем шампиони си зависи изцяло от нас. Държим съдбата си в ръце.
Преподписа ли с Лудогорец и докога е договорът ти с клуба?
- Преподписал съм моя договор още през лятото. Остава ми още година и половина, така че дали ще ми свърши договора не е било на преден план.
Ако от Лудогорец бяха разрешили, щеше ли да се върнеш в ЦСКА?
- Това е въпрос, на който не може да се отговори, докато двата клуба не се изяснят помежду си. Аз ЦСКА винаги съм им симпатизирал, защото съм изкарал доста години там, обичал съм този клуб. Така че след като си бях тръгнал от Лудогорец, накъде щеше да ме отведе пътят ми и в кой отбор щях да отида, нямам идея. За мен беше важно да се изяснят тези неща още преди началото на подготовката, за да имам спокойствие.
Искаха ли те от Ботев (Пловдив) в действителност? Стигна ли се до преговори между двата клуба?
- Аз съм човек, който иска да разбира нещата в момента, в който се случват. Така че щом не са се разбрали двата тима, значи не е имало такъв предмет на разговор. Трябва да питате други хора за това.
Като юноша на ЦСКА мъчно ли ти е за това, което се случва в отбора? Нестабилност, промени, скандали...
- В момента гледам на случващото се от страната на Лудогорец и ме интересува това ние да сме добре. Събитията в ЦСКА са плюс за Лудогорец. Но като фен на отбора смея да кажа, че това изобщо не е хубаво за който и да е отбор, не само за ЦСКА. Не е хубаво за футболистите, които ги чакат доста проблеми. По този начин не смятам, че някой може да се концентрира върху работата си. За мен това влияе лошо на един футболист, разконцентрира го, пречи на тима като цяло да направи една хубава подготовка. Слава Богу, че в Лудогорец всичко е наред. При нас никой не мисли за неща извън футбола и всеки гледа собственото си представяне.
Стойчо Младенов заслужаваше ли да си тръгне по този начин от клуба?
- Ние все още не знаем кое как е станало в ЦСКА, затова не можем и да ги коментираме. Не знам кой е виновен и кой не е. Надявам се истината да излезе наяве заради феновете. Лошото е, че по този неприятен начин се разделят един клуб и един треньор, които са свързани много силно.
Докъде може да стигне ЦСКА с Йешич? Ще се бори ли с Лудогорец и Левски за титлата?
- ЦСКА никога не бива да бъде отписван за титлата, на което и място да се намира. Миналата година никой не ги броеше за титлата, пък те спориха с нас до последно за трофея. Но се надявам ние да повторим онова, което постигнахме миналата година.
На мача с Динамо (Загреб) в Разград, при 1:0, ти направи пропуск на празна врата. Това ли е най-големият ти пропуск и мислиш ли още за него?
- Аз не мисля за това, лошото е, че други хора мислят. Напоследък, който и да срещна, все за това ми говори. Не знам защо му се отдава толкова голямо значение. Имал съм и по-големи пропуски, вероятно ще имам и по-важни. Не познавам футболист, който да няма пропуск и това не е срамно. По-важното е, че си бил на това място и си пропуснал, отколкото това, че не си вкарал. И това, че не съм реализирал е хубаво, защото означава, че следващият път ще застана на правилното място и ще вкарам.
Срещу кой от защитниците в "А" група ти е най-трудно да играеш? Замислял ли си се върху това?
- Не, зависи от това как ще ти започне мача и как ще те предразположи даден защитник. За мен няма слаби или силни защитници, а умни и глупави. Не съм правил такива класации, защото не смятам, че съм толкова добър футболист, за да коментирам колегите си в другите отбори.
Очаква се през пролетта да играеш повече. Надяваш ли се с представянето си да си залужиш повиквателна за националния отбор?
- Националният отбор в момента е далеч за мен. Докато не заиграя в клубния си отбор постоянно и силно, не виждам как ще получа повиквателна. Аз съм реалист.
Как оценяваш представянето на отбора в досегашната кампания за световното първенство?
- Представянето им може само да ме радва. Вижда се възход и все повече хора симпатизират на националния отбор. Това липсваше в последните години. Надявам се занапред феновете да помагат на отбора, а не да създават проблеми.
Ти беше юноша на ЦСКА, но не подписа професионален договор с тях, а директно замина в чужбина. Защо се случи така?
- Тогава ситуацията бе такава, че имах оферта първо от Ливърпул, после от Борусия (Дортмунд). Не смятам, че някой нормалномислещ човек би предпочел някой отбор от България, който и да е той, пред тези два големи тима. Който и да е футболист, колкото и да обича ЦСКА, би избрал Ливърпул и Борусия пред "червените". Подписването стана много бързо и неочаквано за мен. На 17 години не бях имал надежди изобщо да получа оферта от тези клубове.
Защо все пак не успя да се наложиш в Борусия?
- Отговарял съм много пъти на този въпрос. Причините бяха комплексни, не мога да обвинявам себе си, или някой друг. Никой не е бил свидетел на това, което аз съм изживял. Каквото и да говоря, все ще се намери някой да ме заплюе за това, което съм казал. Но все пак бях там 3 години и Борусия ми даде много. Научи ме на много неща, на голяма дисциплина и наученото и досега ми помага много. Радвам се, че съм бил част от отбора, макар и по такъв начин.
Разкажи ми за момента, в който звездата на Байерн (Мюнхен) Франк Рибери те награди като най-бърз дрибъл в Германия.
- Това стана съвсем случайно. За да направят този тест, взимаха футболисти от всеки град. Взеха играчи и от мъжкия тим на Борусия, които да изпробват машината, която засича. Аз също бях там, направих нещо като рекламен тест. Бяхме аз и още двама-трима човека. След това накараха малко повече хора да се включат, плюс тези, които участваха като непрофесионални играчи. От всеки град избраха петимата най-бързи. При първия дрибъл аз бях втори и не обърнах внимание на това. След около седмица ми се обадиха и ми казаха, че съм на финал. Отидох на финала и станах първи. Това е едно признание за мен, което ме ласкае и не се случва всеки ден.
Какво ти каза Рибери при награждаването?
- Той не говореше много добре немски тогава, както и аз. Само ме поздрави и ми връчи отличието. После разбрах, че ме е похвалил за това, че съм дриблирал с двата крака.
Дали и сега това е най-силното ти качество на терена?
- Не знам, други хора трябва да го коментират. Аз играя по моя си начин, не гледам да подражавам на никого. Търся собствен стил. Това кое ми е най-силното качество трябва да го прецени моят треньор.
Как изкара коледните и новогодишните празници? Разбрах, че с приятелката ти сте били в Париж.
- Да, искахме да отидем на различно, по-спокойно място. В чужбина смятах, че ще си изкарам най-добре и ще си почина максимално. Знаех, че по новогодишните празници местата в България, където можеш да празнуваш, ще са пренаселени. Затова с приятелката ми и с познати се насочихме към Франция. Изобщо не съжалявам за избора си. Аз съм бил и преди в Париж, но този път изживяването бе различно.
Какво видяхте от френската столица? Кое място ви впечатли най-силно?
- Всичко, каквото може да се види в Париж, го обиколихме в малкото време, което имахме. Най-силно ни впечатли Айфеловата кула, защото да я гледаш на снимки е едно, но на живо е съвсем друго. Няма как да се опише, ако не се види. Като цяло много французи в града не видяхме, повече чужденци. Но местните, които срещнахме, бяха приветливи, въпреки че не говорят английски, което създава трудности. Явно са си добри патриоти.
По време на лагери, за разлика от повечето си колеги, ти не слушаш музика и не гледаш филми, а четеш книги. Какви книги обичаш и кое е настолното ти четиво?
- Обичам да чета книги, макар да не съм толкова запален. По време на подготовка разтоварвам четейки. Слушането на музика и гледането на филми ми идват малко вповече, защото всеки ден не може да се прави едно и също. Затова наблягам на книгите, това ме разтоварва. Ако книгата е добра, още по-хубаво. Последната книга, която ме впечатли, бе "Тайната", за автора не ме питай (смее се). Настолното ми четиво е "Медальонът" на Галина Златарева за Груйо Хлътев (Георги Бенковски).
Разкажи ми малко повече за една от непознатите ти страни - благотворителността. Доколкото знам редовно се включваш в такива инициативи.
- Това е нещо, което ме прави щастлив. Обичам да правя такива неща, когато ми остава време. Когато мога, се опитвам да помогна, било на хора, или на животни, защото аз много обичам животните. Първата кампания, в която се включих, беше на приятелката ми и беше за едни бездомни кученца. Тя протече успешно и е хубаво, че има хора, които помагат и осиновяват животните. Занапред се надявам да продължавам да помагам с каквото мога и на хора, и на животни. Не само аз, но и целият отбор помага. В тези каузи сме много единни. Аз съм организаторът, те винаги откликват. Сега сме съсредоточени върху помощта на деца от приюти и ангажираността ни към този проблем ни прави много щастливи.
Знаем, че лагерите са време, в което сте далеч от близките и протичат по-трудно. Какво правиш ти, за да минава това време по-леко?
- Това, че си далеч от семейството и близките, е доста неприятно. Натоварването физически и психически на лагери е голямо. Но смятам, че всеки един професионалист трябва да се лишава от някои неща. Ние, футболистите, сме си избрали попрището. Четенето на мен ми помага много. За мен една книга е богатство, което обогатява не само ума, но и знанията ти.
Sportline.bg
