Шампионите от Лудогорец се готвят за началото на про­летния полусезон. Халфът на зелените Светослав Дяков се откъсна от тежки­те тренировки на тима и даде специ­ално интервю за "7 дни спорт". Полуза­щитникът говори за представянето на тима, случващото се в националния отбор и личния си живот.

- Светославе, как вър­ви подготовката на Лудогорец?
- Нормално. Отскоро се събрахме, хубавите коледни празници вече минаха, така че се залавя­ме за работа. За момента залагаме повече на физи­ческата подготовка, което е свързано с тичане. Чак след това ще обръщаме внимание на игровото ни поведение.

- Футболистите не обичате много подготов­ките.
- Ами да, така е. Това не са ни от любимите неща. Въпреки това не можем да се оплакваме, ние сме си избрали професията и сме длъжни да работим. Подготовката е най-тежкото време от голината, защото няма мачове, за­лага се на тренировки, а и си далеч от семейството, което не е приятно.

- Лудогорец е изправен пред може би най-ва­жните си 6 месеца, ще се справите ли?
- Действително ни пред­стоят много трудни мачо­ве. Не само гостуванията на Левски и ЦСКА, но и срещи с други стойностни отбори. Всеки ще се опита да ни спре и да ни вземе точки. Според мен, ако се подготвим добре, ще има­ме успех не само в дерби­тата, но и в т.нар. по-леки мачове. Именно срещите с по-малките отбори са ре­шаващи и изиграват главна роля за титлата.

- Такъв мач ви спря през есента, гостуването на Ботев Bp...
- Да, спомням си го до­бре, тогава направихме грешна стъпка. Не мисля, че при нас има липса на мотивация в подобни дву­бои. Срещу отборите от долната половина на кла­сирането е по-трудно, тъй като те се затварят повече. Ако не падне гол в първите 15 минути, тогава вече е още по-трудно.

- Каква е разликата между Лудогорец от ми­налата и тази година?
- Гледам да не сравнявам игровото или точковото ни съотношение от миналата година. Според мен се движим по нормална линия и се развиваме. Разбира се, че има още какво да се желае, но ние работим именно в тази насока. Ще се радвам в края на сезона отново вдигнем титлата.

- Неуспехът в Европа ли ви раздразни за нови победи?
- Лично мен да. Честно казано, има едно разочаро­вание от миналогодишното ни представяне, не толкова като игра, а заради това, че отпаднахме още от първия отбор. Динамо Загреб е доста качествен отбор, но ги надиграхме и не ни стигна само шанс.

- Лудогорец зависи ли от един или двама игра­чи?
- Не, не мисля, че е така. Имаме футболист като Емил Гъргоров, който е много класен, това е ясно дори на децата. Тук обаче са събрани и други добри футболисти, но те са под­чинени на колектива, заради това вървим напред. Пре­димството ни пред всички останали отбори е, че сме голямо семейство.

- Ласкаят ли те думите на националния селек­ционер Любо Пенев, че съставът му започва от теб?
- Аз знам, че при г-н Пе­нев няма сигурни титуляри. Не мога да кажа, че със­тавът започва от мен. Той налага този в най-добра форма и този, който се раз­дава. За мен е чест да играя в националния отбор и ще се радвам, ако занапред продължавам да съм част от него.

- Какви са шансовете ни за класиране на све­товното?
- Аз съм оптимист чо­век и смятам, че трябва да гледаме хубавите неща в живота. Реално е да се борим за второто място в групата. Имаме шансове и ако направим добри мачове, ще станем втори. Уверих се, че не сме по-слаби от Чехия или Дания, почти на едно ниво сме с тях. Който се бори повече, ще стане втори в групата. Аз не съм част от този отбор от годи­ни, сравнително ново име съм, но забелязвам, че има характер.

- В националния отбор сте събрани много играчи от благоевградския край, това има ли влияние?
- Доста момчета сме от този край - аз, Бодуров, Манолев, Иван Иванов, Илиян Мицански също. Сега и Иван Цветков влезе в тима. Смятам, че благо­евградската школа винаги е давала футболисти и е още по-хубаво, че те са в националния.

- Защо сега Лудогорец и Литекс са основата на националния отбор?
- Не знам как да тълку­вам това. Може би е леко отстъпление на Левски и ЦСКА, тъй като преди те бяха основата на нацио­налния. Това, разбира се, е напредък за Лудогорец и Литекс. Специално за нас мога да кажа, че се работи професионално в двата клуба и най-вече в школата, а в Литекс от години вадят юноши.

-Ти си продукт на шко­лата на Пирин, какво се случва там?
- Имам наблюдения над Пирин, интересувам се как­во става винаги когато се прибирам. Сега вече клубът стана общински и кметът се зае да го върне на мястото му. Надявам се в близко бъдеще отново Пирин да е в "А" група.

- Дойде ли времето Све­тослав Дяков да излезе в чужбина?
- Това е много труден въ­прос. Честно казано, в Лу­догорец се чувствам идеал­но. С ръка на сърцето мога да кажа, че тук сме като едно голямо семейство.
Иска ми се обаче да изляза и в чужбина, за да опитам от другия футбол.

- Имаш ли мечтана дестинация?
- Не, няма такова място. Всички знаем кои са най-силните първенства. Все­ки иска да играе в силен отбор, но първо трябва да те потърсят. Моето же­лание е да изляза в силно първенство, за да си сверя часовника. Иначе в свето­вен мащаб стискам палци на Ювентус от малък.

- Игра срещу голямата звезда на Ювентус Андреа Пирло, какво усети тогава?
- Когато излизам на те­рена, не гледам кой е сре­щу мен. Забравям, че това са големи имена и звезди. Иначе е приятно да се състезаваш срещу такива играчи като Пирло. Има респект и уважение, но в никакъв случай страх. Играл съм още срещу фут­болисти като Ван Перси, Ариен Робен и др.

- Какво ти направи впечатление при контролата ви с Евертън?
- В Англия нещата са коренно различни от тук - хубави бази, стадиони. Там хората ходят заедно, независимо че са от раз­лични отбори, водят си децата. Тук не мога да си представя това да стане. Смятам обаче, че Лудо­горец донякъде копира английските отбори. При нас всичко е много профе­сионално и изпипано.

- Какво си мислеше преди година и полови­на, когато дойде?
- Тогава предприех един риск. Г-н Домусчиев беше много настоятелен, сре­щахме се поне 4-5 пъти и накрая приех. Не съм си мислел, че ще стане това, което вече е факт. Може би имах и късмет, но се радвам, че съм на точното място. В действителност г-н Домусчиев още тогава ми каза тези неща, които сега се случват. Да си призная, тогава не вярвах много, тъй като зная какво става в България, след това обаче се уверих, че тук не­щата се случват наистина.

- Пишеше се много, че Левски и ЦСКА те искат.
- Да, това беше така. Левски и ЦСКА са гран­довете в България, ако някой от тях беше малко по-настоятелен, щях да отида. От ЦСКА ме търси­ха, но когато договорът ми изтече, никой не се обади. От Левски пък искаха да чакам разговор с мени­джъри.

- Живял си в София, сега в Разград. Има ли влияние големият град върху един футболист?
- Категорично не. Ако искаш да правиш щуротии, не в Разград, ами където искаш ще ги правиш. Бил съм в София 3 години и не съм имал проблеми. Всичко зависи от теб, ако си професионалист и сери­озен футболист, това няма как да те срути.

- Как оценяваш мина­лата година?
- Мисля, че това ми беше най-хубавата година както в личен, така и в професи­онален план. С Лудогорец постигнахме много. Роди ми се първо дете, а също така и с приятелката ми се сгодихме. Все хубави неща в живота. Като човек със сигурност съм по-улегнал. Като малък бях много буен и невъздържан.

7 дни спорт