Този сезон отборът на Лудогорец спечели златен требъл и бе на крачка от влизане в груповата фаза на Шампионската лига. Доста хора и съдби са преплетени в този нов проект, който до момента дава необходимия резултат. Ще ви разкажем за това как късметът, съдбата, а и може би още нещо вкараха едно 27-годишно момиче в проекта „Лудогорец“. Без да разбира от футбол, без да е гледала никога преди това футбол Диляна от Варна вече две години е вътре в отбора, в самата му кухня, сред футболистите, треньорите и техните решения. Диляна не е нито физиотерапевт, нито лекар, нито психолог. Заема друга длъжност. Тя е преводач и помага за адаптирането на чужденците в българската действителност. Доста футболисти вече са минали през ръцете й, а и сигурно доста предстои да минат. На доста е помогнала, а и доста от тях вече се оправят спокойно с българския език. Ако случайно попаднете на тренировка на шампионите ще видите едно 160-сантиметрово миньонче да снове между треньора и играчите. От нея зависи много. Зависи дали чужденците в крайна сметка ще разберат това, което иска да им каже Ивайло Петев. Понякога може и отговорността за някой мач да легне на нейните плещи с това, което е казала или превела.

Диляна Маджарова е родена във Варна, учи езици (владее английски, френски, португалски и руски, оправя се с испанския), работи като преводач в родния си град, не се интересува от футбол, но попада в него съвсем случайно на петък 13-ти.



НАЧАЛОТО

„В Лудогорец попаднах изключително случайно. Позната на майка ми беше чула, че търсят човек с португалски. Даде ми номера, за да говоря с тях и да видя дали мога да работя там. Търсиха човек заради идването на Марселиньо. Всичко стана много бързо. Не бях убедена, че искам да се обаждам. Казаха ми, че ангажиментът е за два месеца, за да превеждам на един португалски футболист. Аз се обадих с мисълта, че до седмица ще мога да си помисля. Те ми казаха, че започвам от следващия ден и нямах време да осъзная какво става. Първо се оказаха двама, а не един и второ се оказаха бразилци, а не португалци, което беше голям шок в началото плюс всичкия футбол, от който нищо не разбирах. А трябва да се знае, че бразилците говорят португалски, който се различава от книжовния португалски. Примерно като български и македонски. На следващия ден беше представянето на Марселиньо на един мач в Разград. Тогава още не бяха казали за колко време ще е ангажиментът. Аз започнах с идеята, че ще е за 2-3 месеца, а съм в Лудогорец вече 3 години“.



МОМИЧЕТО И ФУТБОЛЪТ

„След първоначалния разговор между Марселиньо и Ивайло Петев имах сериозен сблъсък с футболната действителност. Трябваше да превеждам на Шоко разбора преди официален мач. Това беше едно от най-страшните неща, които съм правила при положение, че нищо не разбирах от футбол, а и на португалски нямах представа за футболните термини. Беше страшен шок. Не знам до колко Шоко се е справил с това, което е искал Петев от него и какво точно е разбрал. Вече съм наясно с много неща във футбола. Кой къде покрива, къде трябва да подава и други такива. Мога и цял разбор да направя, като със сигурност ще стане интересен мач. Преди съм гледала футбол по телевизията, но без да разбирам нищо. Нямах идея кой къде бяга и какво всъщност трябва да прави. Ако един ден си тръгна от Лудогорец може би ще следя известно време какво се случва, но няма шанс да се запаля по футбола.“

НА ЛАГЕР С 30 МЪЖЕ

„Не бях ходила на лагер и нямах представа от обстановката. Първият ми лагер бе през лятото в Смолян. Беше скоро след започването ми. Започнах в края на сезона и началото ми беше за подготовката. Футболистите предполагам са ме приели странно. Никога не е имало отрицателно отношение към мен. Не са ми показвали, че не ми е там мястото, въпреки че лично за себе си доста пъти съм се чувствала, че не ми е там мястото. Не съм получавала неприлични предложения от футболистите. Всичко е на майтап. След дълги лагери всички откачат и ни избива странно чувство за хумор. Иначе всичко е в кръга на шегата. На мен ми липсва това, което и на останалите хора. Обстановката е малко странна. Не съм футболист и не играя, но обстановката е същата за всички“.



УЧИТЕЛКАТА

„С всички имах проблеми да ги накарам да учат български и се гонихме по коридорите в хотелите. Сега, когато ги гледам как справят по интервюта и как си говорят с останалите, съм помогнала. Всеки в различна степен и област успява да се справи по-добре от друг. Едни говорят по-правилно, други знаят повече думи, трети използват специфични изрази. Добре се справят. Единствено Кишада може да чете на български. Който има желание учи, никой не мога да насиля. Всички чужденци се стараят на минимално ниво да научат български. Миналото лято в Австрия имаше общо петима бразилци. Имаха нужда да им се превежда. Като дойдоха от други националности се наложи да ползвам и други езици. Един от основните проблеми е бързо да превключвам на различните езици. В момента работя с португалски, френски и английски. Например на Барт му е по-лесно на френски, явно го забавлява, въпреки че знае български.“

ЗА МАЧОВЕТЕ

„Понякога по време на мачовете ме хваща яд, защото знам какво е трябвало да направят, а не го правят. С тях съм непрекъснато и знам какво правят, какво трябва и могат да правят и че всеки се раздава. Яд ме е, когато не им се получава. Когато видя, че на някой играта не му върви, се питам защо се е получило така“.

ЗА РАЗГРАД

„Градът е страшно малък. Все пак аз идвам от Варна. Бразилците са щастливи, че е много спокойно и това е най-важното за тях. Мен обаче ме влудява това спокойствие. За по-дълго време да живея там ще е трудно. Иначе в Разград дружа най-много с Димитър Михов – Мич, домакина на отбора. Той е от Бургас и двамата си намираме развлечения“.



ДИЛЯНА И МЪЖЕТЕ

„Трудно е да гледам на футболистите на Лудогорец от чисто женска гледна точка. Може би, защото сме непрекъснато заедно. Случвало ми се е да минава друг отбор и да загледам някой от техните играчи, но с тези на Лудогорец е по друг начин. Виждам ги реално, симпатични момчета, но без по-различна идея. Моите приятелки се чудят как успявам. За тях изглежда невъзможно да ги виждат приятелски и са споделяли, че на мое място биха полудели. Моите приятелки са ме карали да ги запознавам. Като чуят футболист и се наостря вниманието. Досега не съм чувала някоя от приятелките на футболистите да ревнува от мен или да се дразни, че те общуват с мен по време на лагерите. Иначе нямам приятел. Трудно ми е да имам, защото с тази работа все едно живея никъде. Освен това не съм мъж, за да си издържам половинката и да пътува с мен, както правят футболните съпруги. Аз като футболна съпруга? Бих се справила, но като визия сякаш не съм от този тип жени, но футболистите са различни. От жените на футболистите най-много си общувам с жената на Чворович - Теди“.

ЗА ИВАЙЛО ПЕТЕВ И ФУТБОЛИСТИТЕ

„С Ивайло Петев се работи лесно. Първоначално самия шок за мен ми беше по-трудно, но човек като свикне с хората около себе си нещата си идват от само себе си. В отбора има много шегаджии. Малко са сериозните момчета. Теро Мантула е малко по-сдържан и по-тих. По-младите са по-тихи“.

ЗА СЕБАСТИЯН ЕРНАНДЕС

„Първото ми впечатление е, че е много симпатично момче. Усмихнат, търпелив, вежлив. Надявам се, че бързо ще свикне и ще покаже качествата си“.

ДРУГИТЕ ЗА НЕЯ

ИВАЙЛО ПЕТЕВ: „Диляна е професионалист. Много ми помага. Когато дойде в отбора беше видимо притеснена, тъй като нямаше представа от футбол. Тогава ни трябваше такъв човек. Беше дошъл Марселиньо, чакахме Кишада, а Шоко не бе напреднал с езика. Въпреки че беше жена, нямах никакви резерви. Доволен съм от нея. Никога не съм имал притеснения, че футболистите ще я приемат като жена, ще закачат или нещо такова. Сега мога да кажа, че вече има елементарни познания. Със сигурност, ако я питам кой къде играе, ще ми каже. С нея ударихме 3 заека. Искахме човек с португалски, а тя дойде още с френски, английски, че дори и с руски език. Най-много ми помага на разборите преди мачовете, както и при индивидуалните разговори с играчите през седмицата. Тя присъства преди мача на разбора и на полувремето е в съблекалнята. Мисля, че не се налага да стои на скамейката, защото там нещата са по-ясни и играчите знаят какво да правят.“

АЛЕКСАНДЪР БАРТ: „Много добро момиче. Научих го на френски език. Шегувам се. Диляна знае добре френски. С нея говоря спокойно. Чувстваме я като част от отбора. Не ни притеснява, че е момиче. Даже ще ви кажа една случка. Тя влиза в съблекалнята на полувремето на мачовете. Треньорът направи смяна и един от моите съотборнци се съблече чисто гол и се разхождаше в съблекалнята без въобще да се усети. Стана голям смях. Няма да кажа кой го направи“.

СВЕТОСЛАВ ДЯКОВ: „Приемаме я като част от отбора. Добро и интелигентно момиче е. В началото я гледах малко странно, бях изненадан, че постоянно има жена с нас, но в нашия отбор се работи професионално и има нужда от човек за превод. Помага много на чужденците в отбора да се приобщят. Жена ми също ме е подпитвала за нея. Много хубаво и възпитано момиче. Обичам да се закачам с Диляна. Приема бъзици. Обичам да общувам с нея“.

Гонг