Новото попълнение на Лудогорец Владислав Стоянов даде обширно интервю пред "Тема Спорт". В него 25-годишният вратар разкри всичко около трансфера си при "зелените", както и любопитни моменти от престоя си в Молдова.

- Владо, как се стигна до трансфера ти в Лудогорец и какво те нака­ра да се върнеш у нас? Доста футболисти смятат, че България е крачка назад.

- Не е тайна, че Лудогорец има интерес към мен от миналата зима. Още тогава говорихме с г-н Петев и треньора на вратарите Тодор Попов. Те имаха огромно желание да дойда в клуба. Тогава обаче двата клуба не успяха да се договорят. Аз също исках да се осъществи трансферът, за да може евентуално да помогна на отбора по пътя към титлата и после към атаката на Европа. През лятото ситуацията отново беше същата. Просто шефовете на Шериф не пожелаха да ме пуснат и тогава. Аз отдавна се бях разбрал с Лудогорец. Радвам се, че най-накрая този трансфер се осъществи. Камък ми падна от сърцето като разбрах, че най-после ще мога да играя в Лудогорец.

- Какво те убеди да предпочетеш офертата на Лудогорец спрямо тези на клубове от Русия и Турция и дори Ботев Пловдив?

- Разбира се, че високите цели, които има отборът. Тъй като аз съм на 25 години и искам да се развивам и да играя футбол на високо ниво. Мисля, че в момента Лудогорец е може би най-добрият тим в България. Той предоставя перфектни условия за подготовка, организацията е на мно­го високо ниво и футболистите са доста класни. Всички тези компоненти дават голям шанс да пробием в Шампионската лига или Лига Европа.

- Какво мислиш за конкуренцията на вратарския пост? Би ли взел съвет от Голубович или Чворович?

- Никога не съм се притеснявал от конкуренцията. Добре е да я има, защото аз искам да вдигам нивото си, а не да тъпча на едно място. Проблемът в Шериф беше точно от такова естество. Затова не прогресирах. Сега с наличието на Голубович и Чворович смятам, че ще се наложи да се изпотя доста, за да заслужа титулярно място. Ако Урош тръгне да ми дава съвети, ще ги приема. Винаги има какво да се научиш особено от по-възрастен вратар. Той има доста мачове както в България, така и в Европа. Така че винаги бих го послушал. Дори ако имам проблеми, сам ще се обърна към него.

- Каква е разликата между футбола в Молдова и този тук? Според много специалисти сме ударили дъното...

- Ако го сравняваме като ниво, молдовското първенство е доста по-слабо от българското. Там има няколко по-добри отбори - Шериф, Зимбру и още един, два. Всички останали са на ниво "Б" група. Разликата е, че там всички тимове играят атакуващ и директен футбол. Много се тича, което е различно от тук. Не се залага на тактиката. Освен Шериф другите го карат на юруш. Така да се каже, хал хабер си нямат от това понятие. Просто ние сме на светлинни години от техния футбол.

- Казваш, че молдовското първен­ство е по-слабо, защо тогава въобще пожела да играеш там?

- Леонид Кучук ме убеди да подпиша с клуба тогава. Все пак бях по-млад. Този треньор обаче се смени. В момента той води Кубан Краснодар и Ивелин Попов. Сменихме доста нас­тавници в Шериф. Сега накрая ни водеше Стойкица. Никога не съм имал проблеми с някого от тях. Просто говорих с директорите и им обясних, че искам да напусна. Самият Стойкица настояваше да преподпиша и да остана. Но му казах, че желая да играя на по-високо ниво. Заради това в последния месец в клуба аз не играх, тъй като той виждаше, че главата ми въобще не е на място. Имах нужда от ново предизвикателство. Исках да отида да се докажа на друго място.

- Кой е най-паметният момент от престоя ти в Шериф?

- Много хубав спомен е мачът с Динамо Загреб (сезон 2010/11), в който ги отстранихме за Шампионската лига, а после влязохме в групите на Лига Европа. Тогава спасих три дузпи, а освен това хърватите удариха и една греда. Но за мен дузпите са ловджийска работа. Този двубой е останал най-ярко в съзнанието ми. Друг такъв е този срещу Динамо Киев, в който по онова време играеха Шевченко, Милевски и Ярмоленко. Срещу Базел например виждах, че няма накъде вече, виждах, че ще бъде 100% гол и умишлено направих дузпа. Затова рискувах и за моя радост улових наказателния удар на Щокер.

- Кой те привлече в Нефтохимик и как ти повлия работата с Димитър Димитров в Черноморец?

- В Нефтохимик ме взе Еролин Кючуков, който бе треньор на врата­рите. Впоследствие минах в Черноморец. Заради Херо най-вече продължих. Той много ми помогна да усъвършенствам качествата си. Благодарен съм на абсолютно всички треньори, с които съм работил. Спомням си една много интересна случка с Херо. Бях на 18-19 години и ме пусна в една контрола. Тогава ми вкараха много лек гол от около 40 метра. Заради което Херо ми зашлеви един зад врата, за да ме накара да вляза в ритъм. Винаги съм бил на мнение, че той е един от най-добрите, ако не и най-добрият треньор у нас. С него обаче не съм работил много. Повече бях около Любомир Шейтанов, който бе треньор на вратарите. Той ми е като баща и е с основна заслуга сега да стигна до националния. Научих много от него.

- Как ти се струва конкуренцията за титлата?

- Намираме се в много изгодна позиция. Но няма да бъде лесно. Напротив ще е доста по-трудно от предната година. Смятам, че миналия сезон от­борите не познаваха Лудогорец заради което с лекота се преодоляваха някои съперници. В момента тимовете са наясно със стила на игра и не ни подценяват. С оглед програмата и класирането сме фаворити за титлата. Имаме реална възможност да го направим. Левски има доста тежки мачо­ве, което е в наш плюс. Гостуват в Пловдив на Ботев, на Херо в Бургас, както и на Черно море. Шансовете ни за титлата са 70 на 30 за нас. В каквото и състояние да е ЦСКА също не бива да бъде подценяван.

- Притеснява ли те, че гостувате на Левски и ЦСКА в София?

- Винаги е трудно срещу двата гранда. Ние обаче не се плашим от никой. Смятам, че ако всичко е нормално, няма да имаме никакви проблеми да ги бием.

- В какво състояние се намира базата на Шериф? В България има доста проблеми от такова естество.

- Базата на Шериф преди пет години бе в Топ 5 на Европа. Тя представ­лява 8 игрища, 4 от които са изкуст­вени и 4 естествени. Всичките са в перфектно състояние. Главният стадион е без писта и е за 15 000. Освен него клубът разполага с още един за 12 000, който има атлетическа писта. Има и закрит изкуствен терен за 5000 души. Академията за юношите също е в перфектно състояние. Но не става само с база. За съжаление мно­го малко фенове ходят по стадионите там. В дербито Зимбру - Шериф идват по 2-3 хиляди, а на обикновени­те по 300 до 500 души.

Тема спорт