Лудогорец между развитие и застой
590
Снимка: Gong.bg
Представянето на Лудогорец на зимния турнир в Испания предизвиква доста разнопосочни размисли. Лекият път на разсъжденията отвежда право към непремерени критики и абсурдни заключения. Загубата с 2:6 от Атлетико Паранаензе и играта в този двубой директно може да се окачестви с термина „българския шампион бе напълно разкрит”. Оттам следва натрапващия се извод, че случилото се срещу доскоро втораразредния бразилски тим щеще да бъде факт много по-рано, ако Лудогорец бе пробил до групите на Шампионска лига. А оттам пък е много лесно да се удари дебелата черна черта на всичко направено в Разград през последните две години.
Всъщност мачовете от зимната подготовка на Лудогорец в Испания трябва да се приемат като поредна стъпка към израстването на отбора. Шампионите на България продължават да вървят в правилната посока дори заради фактът, че отидоха да се сборят с атове, а не както правят другите с магаретата по игрищата на Анталия и Агия Напа. Ексцентрикът Кирил Домусчиев продължава да прави най-доброто за своя отбор и все още го води в правилната посока. Лудогорец продължава да е най-доброто в
българския футбол което се е случвало в последно време. Като организация и като перспектива на проекта Лудогорец съвсем не е изчерпан и е твърде рано да се запява заупокойна. Но в Разград трябва да си дадат сметка, че големите трудности тепърва предстоят. Две години между шамарите са незначителен период, за да се говори за сериозно присъствие. Все още този тим е в начален стадий и може само да се гадае, какво ще се случва в бъдещето. И проекциите са всевъзможни. От пълна доминация в българския футбол до пълен срив и изчезване от футболната карта с всички елементи на крушението. Това са все възможни опции в бъдеще време.
Червената лампичка обаче свети и в Разград не бива да я пренебрегват. А опасното е, че те правят точно това. В края на сезона цялото ръководство плюс треньора и играчите отделиха неподобаващо много време, за да водят война с недоброжелателите на клуба. А истината, е че това, което сам може да си сториш, никой отвън не може да ти го направи. Вместо да се занимават с противниците си, в Разград трябва по-детайлно да направят изводите за себе си, защото все още им липсва наистина европейското поведение. А точно мачовете срещу Атлетико Паранаензе и Оцелул дойдоха като потвърждение на ненаправените на време изводи. Но пък и прави чест на Кирил Домусчиев, че позволява на цяла България да види състоянието на отбора му с всички рискове това да създаде съответното медийно брожение.
Отборът е заложник на Ивайло Петев
След видяното в двата мача в Испания все повече се налага изводът, че Лудорец като отбор се превръща в заложник на развитието на самия Ивайло Петев като треньор. Вън от съмнение, е че младия специалист направи страхотни неща и се доказа напълно на това поприще. Постигнатото е забележително във всяко едно отношение. Най-важното дори не са силните резултати, далеч по-стойностен компонент за оценка е самата игрова идея. Лудогорец играе уникален за България футбол. Проблемът е, че ако не се постигне видимо развитие, в най-скоро време всичко написано за Петев и Лудогорец ще премине в минало свършено време. А във футболът е доказано, че този път се изминава много бързо. Какви са проблемите пред Ивайло Петев чрез чието решаване той или ще продължи напред или ще затъне в блатото?
Те са от два структурални слоя – първия, обективен, който е извън прерогативите на треньора, и вторият, субективен, който изцяло зависи от него. Обективните трудности са отсъствието на адекватна конкуренция в първенството, липсата на възможности за привличане на достатъчно класни състезатели, проблемите с комуникацията и вредите, които нанася собственика с поведението си. Тези неща Петев не може да ги коригира, те са извън неговия обсег.
В обсега на Ивайло Петев обаче попада все по-изчерпващия се обем от креативни идеи, свързани с игровия облик на отбора. Някои от проблемите вече са доста плашещи. Лудогорец среща уникални трудности срещу агресивен съперник, който играе на висок блок още в половината на противника. Играчите в зелено изпадат в паника само при наличието на сериозен брой чужди фланелки около себе си. Тимът изглежда толкова объркан, че не стига до естествената в такива случаи опция с използването на дълги пасове дори само с цел по-силно прегрупиране за игра в защита. Много по-слаби треньори от Петев биха реагирали по-адекватно от него, като приемат игра от защита, вместо да търсят непременно постепенно нападение при очевидната липса на възможности това да се осъществи. Но донякъде и това е разбираемо, с оглед на случилото се в Загреб, когато отборът бе върнат в отстъпление, Петев е прав да избягва този вариант. Защото тогава цялата му концепция, затова колко са силни в отбрана и как не дават положения на противника, ще бъде разбита на пух и прах. Както между впрочем го направиха бразилците, които превърнаха ариегарда на зелените в надупчено сирене ементал. Но това поражда въпросът каква вариативност всъщност има в играта на Лудогорец.
Огромен, нерешен до този момент проблем е селекцията.
От влизането в А група до този момент практически резултатите от селекцията в Лудогорец ги няма. Основния отбор е почти същият с който Лудогорец стартира кампанията си по превземане на върха в родния футбол. А непрекъснато пристигат някакви чуждоземци, които изиграват по някоя друга минута и после си тръгват. До известна степен и това е разбираемо. По обективни причини Лудогорец не разполага с футболен календар, който да налага използването на по-широк кръг от играчи. Например холандецът Бургзорг, който има нелоши умения, няма как да получи достатъчно игрови минути, защото това означава да не играят Дяков или Генчев. А няма как Петев да не разчита на тях. Долу-горе същото е и с останалите. Примерно от играчите, които завършиха мача с Оцелул, двама-трима ще са титуляри през сезона. Останалите могат и да си останат с шанса да играят на престижния турнир в Испания. Но защо тогава е необходима изобщо селекция и защо ни занимават с разни сърби и словенци. Няма и трансфери навън, за да настъпи необходимост от освежаване на отбора. Те почти са и невъзможни, защото Петев разчита предимно на прецъфтяли играчи с възрастта на Гъргоров, Генчев, Миро Иванов, Иван Стоянов, Марселиньо за които едва ли има клуб, който да извади сериозни пари. Така или иначе в Разград получават максимума чрез опита на тези футболисти. В същото време е странно стълпотворението на вратари.
Това, че Петев не интегрира нови титуляри пък го лишава от възможности да променя стила. Изведените изводи сочат натам, че Лудогорец се превръща все повече в напълно предвидим тим с ограничен набор от футболни средства. Това пък обрича Лудогорец в заложник на липсата на свежи идеи на треньора. Образува се един омагьосан кръг, никой не поставя под съмнение заслугите на Петев, но съмненията, че той може да развие отбора и занапред остават. И тук вече решението на Кирил Домусчиев наистина е ужасно трудно. Една смяна на Петев означава 80:20 тръгване в неправилната посока, от друга страна оставането му гарантира същото. Спасението за Лудогорец е самия Петев коренно да промени своята философия и да вкара гориво в двигателя на проекта със свежи идеи. Въпросът, е дали той е способен да го направи?! От видяното в Марбеля по-скоро Ивайло Петев все още витае в констатациите и надеждата, че всичко ще се оправи. Но това просто няма как де случи.
Жаклин Михайлов, Тема спорт
Всъщност мачовете от зимната подготовка на Лудогорец в Испания трябва да се приемат като поредна стъпка към израстването на отбора. Шампионите на България продължават да вървят в правилната посока дори заради фактът, че отидоха да се сборят с атове, а не както правят другите с магаретата по игрищата на Анталия и Агия Напа. Ексцентрикът Кирил Домусчиев продължава да прави най-доброто за своя отбор и все още го води в правилната посока. Лудогорец продължава да е най-доброто в
българския футбол което се е случвало в последно време. Като организация и като перспектива на проекта Лудогорец съвсем не е изчерпан и е твърде рано да се запява заупокойна. Но в Разград трябва да си дадат сметка, че големите трудности тепърва предстоят. Две години между шамарите са незначителен период, за да се говори за сериозно присъствие. Все още този тим е в начален стадий и може само да се гадае, какво ще се случва в бъдещето. И проекциите са всевъзможни. От пълна доминация в българския футбол до пълен срив и изчезване от футболната карта с всички елементи на крушението. Това са все възможни опции в бъдеще време.
Червената лампичка обаче свети и в Разград не бива да я пренебрегват. А опасното е, че те правят точно това. В края на сезона цялото ръководство плюс треньора и играчите отделиха неподобаващо много време, за да водят война с недоброжелателите на клуба. А истината, е че това, което сам може да си сториш, никой отвън не може да ти го направи. Вместо да се занимават с противниците си, в Разград трябва по-детайлно да направят изводите за себе си, защото все още им липсва наистина европейското поведение. А точно мачовете срещу Атлетико Паранаензе и Оцелул дойдоха като потвърждение на ненаправените на време изводи. Но пък и прави чест на Кирил Домусчиев, че позволява на цяла България да види състоянието на отбора му с всички рискове това да създаде съответното медийно брожение.
Отборът е заложник на Ивайло Петев
След видяното в двата мача в Испания все повече се налага изводът, че Лудорец като отбор се превръща в заложник на развитието на самия Ивайло Петев като треньор. Вън от съмнение, е че младия специалист направи страхотни неща и се доказа напълно на това поприще. Постигнатото е забележително във всяко едно отношение. Най-важното дори не са силните резултати, далеч по-стойностен компонент за оценка е самата игрова идея. Лудогорец играе уникален за България футбол. Проблемът е, че ако не се постигне видимо развитие, в най-скоро време всичко написано за Петев и Лудогорец ще премине в минало свършено време. А във футболът е доказано, че този път се изминава много бързо. Какви са проблемите пред Ивайло Петев чрез чието решаване той или ще продължи напред или ще затъне в блатото?
Те са от два структурални слоя – първия, обективен, който е извън прерогативите на треньора, и вторият, субективен, който изцяло зависи от него. Обективните трудности са отсъствието на адекватна конкуренция в първенството, липсата на възможности за привличане на достатъчно класни състезатели, проблемите с комуникацията и вредите, които нанася собственика с поведението си. Тези неща Петев не може да ги коригира, те са извън неговия обсег.
В обсега на Ивайло Петев обаче попада все по-изчерпващия се обем от креативни идеи, свързани с игровия облик на отбора. Някои от проблемите вече са доста плашещи. Лудогорец среща уникални трудности срещу агресивен съперник, който играе на висок блок още в половината на противника. Играчите в зелено изпадат в паника само при наличието на сериозен брой чужди фланелки около себе си. Тимът изглежда толкова объркан, че не стига до естествената в такива случаи опция с използването на дълги пасове дори само с цел по-силно прегрупиране за игра в защита. Много по-слаби треньори от Петев биха реагирали по-адекватно от него, като приемат игра от защита, вместо да търсят непременно постепенно нападение при очевидната липса на възможности това да се осъществи. Но донякъде и това е разбираемо, с оглед на случилото се в Загреб, когато отборът бе върнат в отстъпление, Петев е прав да избягва този вариант. Защото тогава цялата му концепция, затова колко са силни в отбрана и как не дават положения на противника, ще бъде разбита на пух и прах. Както между впрочем го направиха бразилците, които превърнаха ариегарда на зелените в надупчено сирене ементал. Но това поражда въпросът каква вариативност всъщност има в играта на Лудогорец.
Огромен, нерешен до този момент проблем е селекцията.
От влизането в А група до този момент практически резултатите от селекцията в Лудогорец ги няма. Основния отбор е почти същият с който Лудогорец стартира кампанията си по превземане на върха в родния футбол. А непрекъснато пристигат някакви чуждоземци, които изиграват по някоя друга минута и после си тръгват. До известна степен и това е разбираемо. По обективни причини Лудогорец не разполага с футболен календар, който да налага използването на по-широк кръг от играчи. Например холандецът Бургзорг, който има нелоши умения, няма как да получи достатъчно игрови минути, защото това означава да не играят Дяков или Генчев. А няма как Петев да не разчита на тях. Долу-горе същото е и с останалите. Примерно от играчите, които завършиха мача с Оцелул, двама-трима ще са титуляри през сезона. Останалите могат и да си останат с шанса да играят на престижния турнир в Испания. Но защо тогава е необходима изобщо селекция и защо ни занимават с разни сърби и словенци. Няма и трансфери навън, за да настъпи необходимост от освежаване на отбора. Те почти са и невъзможни, защото Петев разчита предимно на прецъфтяли играчи с възрастта на Гъргоров, Генчев, Миро Иванов, Иван Стоянов, Марселиньо за които едва ли има клуб, който да извади сериозни пари. Така или иначе в Разград получават максимума чрез опита на тези футболисти. В същото време е странно стълпотворението на вратари.
Това, че Петев не интегрира нови титуляри пък го лишава от възможности да променя стила. Изведените изводи сочат натам, че Лудогорец се превръща все повече в напълно предвидим тим с ограничен набор от футболни средства. Това пък обрича Лудогорец в заложник на липсата на свежи идеи на треньора. Образува се един омагьосан кръг, никой не поставя под съмнение заслугите на Петев, но съмненията, че той може да развие отбора и занапред остават. И тук вече решението на Кирил Домусчиев наистина е ужасно трудно. Една смяна на Петев означава 80:20 тръгване в неправилната посока, от друга страна оставането му гарантира същото. Спасението за Лудогорец е самия Петев коренно да промени своята философия и да вкара гориво в двигателя на проекта със свежи идеи. Въпросът, е дали той е способен да го направи?! От видяното в Марбеля по-скоро Ивайло Петев все още витае в констатациите и надеждата, че всичко ще се оправи. Но това просто няма как де случи.
Жаклин Михайлов, Тема спорт
