Лудогорец - с брандирания бус обратно в реалността
636
Сериозна анализаторска дейност предстои на Ивайло Петев и солидния му щаб в Лудогорец. След трите поредни загуби в Марбея градусът на настроението при шампионите спадна. Атлетико (Паранензе) отприщи напрежението и то се усещаше и срещу Оцелул и Лех. Това само загатна какво може да очакваме при първата стъпка на криво в официалните срещи. До старта на първенството има време за стабилизиране, но в момента впечатлението е, че лидерът в класирането сериозно отстъпва от нивото, което демонстрираше в последната година и половина.
Причините са различни, а логичната връзка между тях някак се размива. Селекцията, която се прави с цел да се надгради над постигнатото, продължава да не дава резултат. Конкуренцията става все по-ожесточена, но тя не носи по-добро качество, а сякаш само трупа нервност в състава. От видяното в последните три спаринга си личи, че и тази вълна попълнения ще остава по-често на пейката. Все още шампионската формация изглежда оптималният вариант пред Петев. В нея обаче се появяват пукнатини.
На първо място са контузиите, които са част от играта. По-важно е каква ще е мотивацията на капитана Емил Гъргоров, след като отсега е ясно, че лятото той ще напусне Разград. Не се съмняваме в професионализма на Бадема, но дали на тази възраст той ще се хвърля с всички сили, за да решава задълбочаващите се проблеми в атака? Всяка нова травма със сигурност ще го отдалечи от "колосалните пари", които му предлагат от чужбина.
Ако анонсираният на няколко пъти трансфер на Марселиньо се реализира, драмата ще стане още по-сълзлива. Колумбиецът Себастиан Ернандес е далеч от нивото и нищо чудно и до мача с Левски на "Герена" още да не се е адаптирал. Милисавлиевич също не е реална заплаха за Миро Иванов и Иван Стоянов в стартовия състав. А тези двамата ще губят все повече от скоростта, която е безценна по фланговете. Годините се трупат. Много по-сериозно е положението с Генчев и Светослав Дяков. Железният тандем в средата на терена е безалтернативен. Петев трябва всеки ден да пали свещ двамата да са здрави и да внимават с картоните, защото излезе ли някой от тях от състава класата на тима пада с поне 30 процента. На испанска земя и Дяков беше далеч от нивото, което демонстрира през есента. Умората сигурно си казва думата, но при липсата на други опции и през сезона той няма да е по-отпочинал. Бургзорг има качества, но отсега може да се гарантира, че с него като титуляр "орлите" ще са далеч по-преодолим противник за конкурентите си в "А" група. Младият Георги Костадинов няма какво да го коментираме на този етап.
В защита ситуацията изглежда най-добре. Там има и класа, и вариативност. Витиня и кейшара са добра алтернатива на Минев. Гулдан, Барт, Моци и Мантула са на светлинни години пред ресурса, с който разполага Илиан Илиев за център ана отбраната в Левски. Важното е да се избере и най-добрият вратар, който да ги ръководи. Вчера срещу Лех Голубович отново показа колебания в началото. Владо Стоянов инкасира шестица, а Чворович в никакъв случай не блестеше срещу Оцелул.
Освен всичко тактическият арсенал на тима би трябвало да включва и нещо по-различно от това, с което вече свикнахме. За три мача Петев нито веднъж не експериментира с постройката. А уж сега е времето за това. Поляците от Лех показаха как с почти лежерно темпо и с малко повече концентрация и работа в дефанзивен план шампионът на България може да изглежда безсилен. Без Марселиньо и Гъргоров ням акой да дава идеи, а индивидуалните проблясъци не са достатъчни за траен колективен възход. Петев е опита да им намери заместници, но дали това трябваше да му е приоритет. Все още липсва тежест на върха на атаката. Безяк може би има бъдеще, но сега е настоящето. Кишада си го знаем и трудно ще надскочи себе си, а експерименти с Марселиньо и Бекалов като нападатели са по-скоро израз на безсилие.
Изводът към днешна дата е, че разликата между лидера и преследвачите се скъсява. Дали още през зимата няма да има разминаване на върха и защитата на титлата от наглед сигурна да се окаже невъзможна. В тази велика игра лимитът е нещо, което малцина могат да надскочат. Лошо ще е, ако и Петев, и основните му играчи са го достигнали едновременно. Лошо за Домусчиев, а мнозина в България ще се зарадват. Най-вече тези, които обичат Левски и ЦСКА.
Приказки от сорта на това, че загубите са били необходими, за да стреснат "звездите", да си ги пазят за себе си. Резултатите и най-вече играта в контролите са еднозначен сигнал за отстъпление в Лудогорец. Непобедимите се връщат в реалността. Добре дошли с брандирания бус!
Людмил Христов, "Меридиан мач"
Причините са различни, а логичната връзка между тях някак се размива. Селекцията, която се прави с цел да се надгради над постигнатото, продължава да не дава резултат. Конкуренцията става все по-ожесточена, но тя не носи по-добро качество, а сякаш само трупа нервност в състава. От видяното в последните три спаринга си личи, че и тази вълна попълнения ще остава по-често на пейката. Все още шампионската формация изглежда оптималният вариант пред Петев. В нея обаче се появяват пукнатини.
На първо място са контузиите, които са част от играта. По-важно е каква ще е мотивацията на капитана Емил Гъргоров, след като отсега е ясно, че лятото той ще напусне Разград. Не се съмняваме в професионализма на Бадема, но дали на тази възраст той ще се хвърля с всички сили, за да решава задълбочаващите се проблеми в атака? Всяка нова травма със сигурност ще го отдалечи от "колосалните пари", които му предлагат от чужбина.
Ако анонсираният на няколко пъти трансфер на Марселиньо се реализира, драмата ще стане още по-сълзлива. Колумбиецът Себастиан Ернандес е далеч от нивото и нищо чудно и до мача с Левски на "Герена" още да не се е адаптирал. Милисавлиевич също не е реална заплаха за Миро Иванов и Иван Стоянов в стартовия състав. А тези двамата ще губят все повече от скоростта, която е безценна по фланговете. Годините се трупат. Много по-сериозно е положението с Генчев и Светослав Дяков. Железният тандем в средата на терена е безалтернативен. Петев трябва всеки ден да пали свещ двамата да са здрави и да внимават с картоните, защото излезе ли някой от тях от състава класата на тима пада с поне 30 процента. На испанска земя и Дяков беше далеч от нивото, което демонстрира през есента. Умората сигурно си казва думата, но при липсата на други опции и през сезона той няма да е по-отпочинал. Бургзорг има качества, но отсега може да се гарантира, че с него като титуляр "орлите" ще са далеч по-преодолим противник за конкурентите си в "А" група. Младият Георги Костадинов няма какво да го коментираме на този етап.
В защита ситуацията изглежда най-добре. Там има и класа, и вариативност. Витиня и кейшара са добра алтернатива на Минев. Гулдан, Барт, Моци и Мантула са на светлинни години пред ресурса, с който разполага Илиан Илиев за център ана отбраната в Левски. Важното е да се избере и най-добрият вратар, който да ги ръководи. Вчера срещу Лех Голубович отново показа колебания в началото. Владо Стоянов инкасира шестица, а Чворович в никакъв случай не блестеше срещу Оцелул.
Освен всичко тактическият арсенал на тима би трябвало да включва и нещо по-различно от това, с което вече свикнахме. За три мача Петев нито веднъж не експериментира с постройката. А уж сега е времето за това. Поляците от Лех показаха как с почти лежерно темпо и с малко повече концентрация и работа в дефанзивен план шампионът на България може да изглежда безсилен. Без Марселиньо и Гъргоров ням акой да дава идеи, а индивидуалните проблясъци не са достатъчни за траен колективен възход. Петев е опита да им намери заместници, но дали това трябваше да му е приоритет. Все още липсва тежест на върха на атаката. Безяк може би има бъдеще, но сега е настоящето. Кишада си го знаем и трудно ще надскочи себе си, а експерименти с Марселиньо и Бекалов като нападатели са по-скоро израз на безсилие.
Изводът към днешна дата е, че разликата между лидера и преследвачите се скъсява. Дали още през зимата няма да има разминаване на върха и защитата на титлата от наглед сигурна да се окаже невъзможна. В тази велика игра лимитът е нещо, което малцина могат да надскочат. Лошо ще е, ако и Петев, и основните му играчи са го достигнали едновременно. Лошо за Домусчиев, а мнозина в България ще се зарадват. Най-вече тези, които обичат Левски и ЦСКА.
Приказки от сорта на това, че загубите са били необходими, за да стреснат "звездите", да си ги пазят за себе си. Резултатите и най-вече играта в контролите са еднозначен сигнал за отстъпление в Лудогорец. Непобедимите се връщат в реалността. Добре дошли с брандирания бус!
Людмил Христов, "Меридиан мач"
