Вече стана ясно, че Лудогорец няма да запази титлата си. Само чудо може да направи така, че разградчани отново да се окичат със златните медали. След един сезон на величие, в което момчетата на Ивайло Петев спечелиха всичко по българските терени и се доказаха като най-добрия отбор, последва противоречива кампания. Самият факт, че Лудогорец не спечели нищо, говори сам по себе си. Дойде ли времето обаче за спешни мерки или отново не трябва да се правят трагедии? Нуждае ли се Лудогорец от нов курс, или настоящата стратегия ще свърши работа? Аргументите и в двете посоки не са никак малко, а всичко това прави въпросът полемичен.

ДА ИЗНЕВЕРИШ НА СЕБЕ СИ

За 2 години във футболния ни елит Лудогорец се доказа като безстрашен отбор, който не се притеснява от големите неща. Ивайло Петев и неговите момчета влязоха с гръм и трясък и до голяма степен преобърнаха статуквото по родните терени. Най-ценното качество на разградския тим беше, че играеше привлекателен футбол, който спечели неутралните зрители на тяхна страна. Стилът на Лудогорец плени хората, а благодарение на него отборът прегази всички в дебютния си сезон в "А" група. Логично успехите не закъсняха. Закъсняха обаче някои действия на ръководството. Лудогорец сякаш изпусна точния момент да надгради постигнатото. Точно тогава дойде кошмарът, наречен Динамо Загреб. Инфарктният край на първия двубой в Разград до голяма степен предреши битката в Хърватска. Първите наченки на това, че Лудогорец започва да изневерява на себе си, бяха именно в Загреб. Там, на "Максимир" разградчани започнаха да се бранят, да пазят резултата и да бавят играта. Вярно, бяха с човек по-малко, всичко беше срещу тях - домакините, публиката, дори и съдията, но те се огънаха. Така приказката Шампионска лига приключи прекалено рано и незаслужено. 10 месеца по-късно до голяма степен случката от "Максимир" се повтори, но не само заради гола в заключителните секунди. Отново насреща си Лудогорец имаше един изключително мотивиран отбор, не толкова силен, колкото амбициран и надъхан. Пълен и изключително враждебно настроен стадион, и един слаб и изплашен съдия. Лудогорец обаче няма как да се сърди на някой друг освен на себе си. И трябва да го прави, защото изневери на онзи, истинския Лудогорец, който преди това беше спечелил хората. Шампионите излязоха на Герена просто да не загубят. Да, казаха, че отиват за победа, повториха го на почивката, но поведението им говореше друго. Така, след като не използва шансовете си, логично разградският тим сдаде първото място.

ГРЕШКИТЕ НА РАСТЕЖА

Само часове след загубата от Левски, отново започнаха догадките за това дали Ивайло Петев ще бъде изгонен от Лудогорец. Мениджърът на шампионите е главният виновник за успехите на разградчани до този момент. Петев растеше заедно с отбора, младият треньор се превърна в символ на този състав. За един млад клуб обаче е много трудно да се правят реални съпоставки просто защото преди Петев в Лудогорец нямаше никой друг. Първият сезон на отбора даде огромни поводи за оптимизъм и за нов кредит на доверие към треньора. Настоящата кампания обаче накланя везните в другата посока. На "Герена" треньорът беше принуден да преживее кошмара от Загреб още един път. Просто Петев стана свидетел на края на един сезон по същия начин, както и започна. Така че не беше никаква изненада, когато след последния съдийски сигнал той се заключи в съблекалнята и не излезе от нея повече от 20 минути. След като се отправи към колата си пък в очите му се виждаха сълзи и много болка.

ДНИ НА РАЗМИСЪЛ

Сега в Разград предстоят няколко дни, които до голяма степен ще начертаят бъдещето. Собствениците Кирил и Георги Домусчиеви до момента спечелиха много позитиви, най-вече от това, че не се поддават лесно на емоциите. Още през първия си сезон Петев беше нарочен за гонене, след като записа 3 поредни загуби. Босовете обаче повярваха в него и той им донесе 3 купи. Сега отново на дневен ред е реакцията на ръководството. Ще повярва ли то пак на Петев и способен ли е треньорът да заведе тима си на следващото ниво. В анализа на ръководството трябва да има много трезва преценка. Кирил Домусчиев трябва да се абстрахира от всичко и всеки, от имена, от постижения и т.н. Защото във футбола няма вчера, а само днес и утре. А за човек като него, който налива милиони, резултатите не са никак маловажни. Ако Ивайло Петев заслужи още един кредит на доверие, ръководството също трябва да направи някои компромиси. Вече е видимо, че Лудогорец не е този отбор от преди една година. Стилът на разградчани беше разгадан и вече всеки противодейства по-лесно. Така, че е логично да се прави нова селекция, която до голяма степен да промени облика на тима.

ВЕЧНИЯТ ВЪПРОС БЪЛГАРИ ИЛИ ЧУЖДЕНЦИ

Лудогорец се превърна във фактор в "А" група заради невероятно силния си отбор. Просто в Разград изградиха такава съблекалня, в която успехите не са нещо непознато. Зелените взеха опитни футболисти със солидни визитки и амбицирани чужденци. След този неуспешен сезон обаче за някои от тях ще дойде време разделно. Лудогорец разполага с един от най-сериозните отбори, но в същото време и с ограничен потенциал. Просто защото някои са доволни от статута си на резерви в Разград и предпочитат да живуркат. Голяма част от чужденците не мрънкат стига да си вземат заплатите, нищо, че не играят. Това обаче се оказа така заради неуспешните трансфери в последната година и половина. От всички взети от зимата на 2012 г. насам само някои от тях се наложиха. Бурзорг се оказа пълна дупка, Себастиян Ернандес е енигма, Неманя Милисавлевич - скъпа грешка. В същото време на пейката на разградчани стоят хора като Емил Гъргоров, Александър Барт и Михаил Александров, които дадоха много в шампионския сезон, но паднаха жертва на чуждестранната селекция. Какво обаче дадоха тези иностранци е трудно да се каже. В това число не влизат Гулдан и Моци, които са просто трансферни удари. Всички останали обаче не убедиха, защото героите в Лудогорец се оказаха българите. В шампионския сезон титлата с головете си изковаха Емил Гъргоров, Миро Иванов и Иван Стоянов. Изковаха я още опитни играчи като Йордан Минев, Станислав Генчев и Светослав Дяков. Настоящето и бъдещето на Лудогорец са свързани именно с българските футболисти. Защото само по този начин клубът ще се доближи до желаното от Кирил Домусчиев. А именно създаване на собствени кадри. Въпросът е, че такива ще дойдат след 4-5 години, а дотогава?

Вестник "7 дни спорт"