Напук на всичко и всички Лудогорец остава №1 в "А" група
734
Снимка: ludogorec.net
Лудогорец стана шампион на България, но титлата на разградчани не беше извоювана никак лесно. Момчетата на Ивайло Петев трябваше да минат през много труден сезон, още по-драматичен от този, в който се окичиха със златните медали за първи път. Според предварителните прогнози Лудогорец трябваше отново безкомпромисно да вземе титлата. Това се говореше още преди началото на сезона. С първите кръгове тезата придоби и своето доказателство, след като разградчани тръгнаха с прекрасна серия от 8 поредни победи. Според някои точно след 8-ия кръг, някъде там, се скъса и нишката. Истината беше, че Лудогорец започна сезона си като бомба със закъснител. А този закъснител беше заложен още в Загреб, когато зелените отпаднаха от Шампионската лига. Точно неуспехът в Европа върна отбора много назад в неговото развитие. Постепенно се изгуби ефектът на прекрасната подготовка и така Лудогорец върна значително газта.
Сякаш обаче това се случи в най-правилния момент. Разградчани направиха равен с Ботев Вр в 9-ия кръг (1:1), седмица по-късно паднаха от Черноморец (0:1), а след това направиха и хикс със Славия (0:0), който ги свали от върха. Всичко обаче си дойде по местата, когато Лудогорец удари прекия противник Левски с 2:1 вкъщи.
През пролетта проблемите не бяха никак малко. Първо Лудогорец беше сполетян от много контузии по време на зимната подготовка. Там някъде дойде и новината, че капитанът Емил Гъргоров си заминава след края на сезона. За капак в първите 6 кръга от пролетния полусезон тимът направи 4 равенства. В края на сезона обаче дойде и шампионската серия. В последните 9 мача Лудогорец записа 8 победи и се окичи пак със златните медали.
Сякаш драмата обаче беше запазена за последния момент. След развръзката на миналия шампионат никой не вярваше, че може да има по-инфарктен край на първенството. Това обаче стана факт. Загубата с 0:1 от Левски на Герена буквално остави Лудогорец с празни ръце. Само седмица по-късно разградчани бяха на другия полюс и ликуваха.
Най-голямото оръжие на тима обаче беше неговият колектив. Едва ли има човек, който може да назове голямата звезда на Лудогорец през този сезон. Просто, защото такава нямаше. Головете бяха разпределени почти по равно, Гъргоров и Марселиньо не бяха на нивото си отпреди година. Така се стигна до триумфа на колектива над индивидуалностите. Точно затова накрая Лудогорец отново вдигна купата.
Втората поредна титла на тима го приближи с още по-големи крачки към величието. Лудогорец вече влезе в историята със своя дебютен сезон, когато обра всички трофеи в България. Защитата на титлата обаче значеше нещо много повече за амбициозния проект на Кирил Домусчиев. Напук на критиците той доказа, че Лудогорец не е еднодневка, а вече се превръща в марка.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Най-добрият - Мирослав Иванов
Техничарят изигра един от най-силните сезони в кариерата си. Иванов завърши с 4 гола и 7 асистенции, като беше на висота във всеки по-важен мач на тима. През втория полусезон беше пробван на различни позиции, но се справи, с което доказа отново лидерските си качества.
Откритието - Владислав Стоянов
Вратарят се завърна в България след доста дълъг престой в чужбина. Окупира титулярното място и показа класата си. За 14 мача пусна едва 5 гола и записа 9 сухи мрежи. Нито един път не пусна повече от 1 гол в случаите, когато му вкарваха. Оказа се отличен трансфер за Лудогорец.
Голмайсторът - Иван Стоянов
За втори пореден сезон завърши с най-много голове от всички играчи на Лудогорец. Игра слабо през есента, но през пролетта беше моторът на тима. Освен 9-те си гола добави и 7 асистенции.
Разочарованието - Митчел Бургзорг
Холандецът пристигна с големи очаквания, но не можа да ги оправдае. Нямаше никакъв шанс да измести Станислав Генчев или Светослав Дяков, но в моментите, когато играеше, не се справи. За малко да лиши Лудогорец от титлата с автогола си на Герена.
Маратонецът - Жуниор Кайсара
Бразилецът беше първият трансфер на Лудогорец през миналото лято. Наложи се без проблеми и измести от титулярите Шоко. Изигра общо 2520 минути, като пропусна само 2 мача за целия сезон.
Вестник "7 дни спорт"
Сякаш обаче това се случи в най-правилния момент. Разградчани направиха равен с Ботев Вр в 9-ия кръг (1:1), седмица по-късно паднаха от Черноморец (0:1), а след това направиха и хикс със Славия (0:0), който ги свали от върха. Всичко обаче си дойде по местата, когато Лудогорец удари прекия противник Левски с 2:1 вкъщи.
През пролетта проблемите не бяха никак малко. Първо Лудогорец беше сполетян от много контузии по време на зимната подготовка. Там някъде дойде и новината, че капитанът Емил Гъргоров си заминава след края на сезона. За капак в първите 6 кръга от пролетния полусезон тимът направи 4 равенства. В края на сезона обаче дойде и шампионската серия. В последните 9 мача Лудогорец записа 8 победи и се окичи пак със златните медали.
Сякаш драмата обаче беше запазена за последния момент. След развръзката на миналия шампионат никой не вярваше, че може да има по-инфарктен край на първенството. Това обаче стана факт. Загубата с 0:1 от Левски на Герена буквално остави Лудогорец с празни ръце. Само седмица по-късно разградчани бяха на другия полюс и ликуваха.
Най-голямото оръжие на тима обаче беше неговият колектив. Едва ли има човек, който може да назове голямата звезда на Лудогорец през този сезон. Просто, защото такава нямаше. Головете бяха разпределени почти по равно, Гъргоров и Марселиньо не бяха на нивото си отпреди година. Така се стигна до триумфа на колектива над индивидуалностите. Точно затова накрая Лудогорец отново вдигна купата.
Втората поредна титла на тима го приближи с още по-големи крачки към величието. Лудогорец вече влезе в историята със своя дебютен сезон, когато обра всички трофеи в България. Защитата на титлата обаче значеше нещо много повече за амбициозния проект на Кирил Домусчиев. Напук на критиците той доказа, че Лудогорец не е еднодневка, а вече се превръща в марка.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Най-добрият - Мирослав Иванов
Техничарят изигра един от най-силните сезони в кариерата си. Иванов завърши с 4 гола и 7 асистенции, като беше на висота във всеки по-важен мач на тима. През втория полусезон беше пробван на различни позиции, но се справи, с което доказа отново лидерските си качества.
Откритието - Владислав Стоянов
Вратарят се завърна в България след доста дълъг престой в чужбина. Окупира титулярното място и показа класата си. За 14 мача пусна едва 5 гола и записа 9 сухи мрежи. Нито един път не пусна повече от 1 гол в случаите, когато му вкарваха. Оказа се отличен трансфер за Лудогорец.
Голмайсторът - Иван Стоянов
За втори пореден сезон завърши с най-много голове от всички играчи на Лудогорец. Игра слабо през есента, но през пролетта беше моторът на тима. Освен 9-те си гола добави и 7 асистенции.
Разочарованието - Митчел Бургзорг
Холандецът пристигна с големи очаквания, но не можа да ги оправдае. Нямаше никакъв шанс да измести Станислав Генчев или Светослав Дяков, но в моментите, когато играеше, не се справи. За малко да лиши Лудогорец от титлата с автогола си на Герена.
Маратонецът - Жуниор Кайсара
Бразилецът беше първият трансфер на Лудогорец през миналото лято. Наложи се без проблеми и измести от титулярите Шоко. Изигра общо 2520 минути, като пропусна само 2 мача за целия сезон.
Вестник "7 дни спорт"
