Лятото тепърва влиза в разгара си, но в Лудогорец вече е доста горещо. Шампионите са един от малкото отбори, които гледат възможно най-бързо да приключат със селекцията си и да започнат да се готвят за новия сезон. До този момента в тима на Ивайло Петев пристигнаха двама нови, едва ли в следващите седмица-две могат се чакат повече от още един-двама играчи. За разлика от друг път обаче Лудогорец се насочи към българския пазар. Акцентът в селекцията изглежда е насочен към вътрешното първенство. Ако преди се залагаше много на чужденци и взимане на футболисти от Румъния и Южна Америка, сега това остава на втори план.
Идването на Фабио Ешпиньо беше първо като хронология, но може би не като значимост. Вече не е тайна, че основната цел в селекцията беше Георги Илиев. Ивайло Петев държеше много да има халфа на Черно море в редиците си, за да може с големия си опит да замести пълноценно Станислав Генчев и Емил Гъргоров. След удрянето на камък с Илиев в Разград пристига Христо Златински. В много случай става така, че когато губиш, не знаеш какво печелиш. На първо четене не са много футболистите, които да са над Златински, когато стане дума за класацията най-добър полузащитник в "А" група за последните няколко години. 28-годишният благоевградчанин с много труд и раздаване си заслужи капитанската лента в Локомотив Пд, а с това и място в националния отбор. Следващата стъпка логично е участие в евротурнирите, а на този етап това може да му даде Лудогорец.
На практика Златински е по-млада версия на Георги Илиев и Станислав Генчев. Може да не е типичен опорен халф, но това го прави много ценен. В момента Златински влиза в годините, които се смятат за най-силните на един играч. До момента той има над 200 мача в "А" група, а това е много сериозен атестат. Ясно е, че Златински не идва като футболист, който ще търка пейката. Ходът на Ивайло Петев е ясен и красноречив, взима един от най-добрите халфове, с който да подсили отбора за Шампионската лига и първенството. Тепърва от самия Златински обаче си зависи дали ще оправдае огромните надежди, които вече му се възлагат.