Домусчиев разкри как е мотивирал Славия срещу Левски (ВИДЕО)

Снимка: БГНЕС
Собственикът на Лудогорец Кирил Домусчиев даде интервю пред Сашо Диков в предаването му по Нова телевизия. В него той акцентира повече на фармацефтичния си бизнес, на това как е успял да го съхрани по време на бурния преход, защо продължава да ходи с охрана и да има офис с бронирани стъкла, както и други интересни теми. Все пак босът говори и за футболния си проект в Разград, който вече изглежда все по-успешен.

„Честно казано, нашите пари са в активи. Трудно е да определя състоянието си, отделно имаме и много пасиви. Сигурно активите ми са над 500 милиона евро. Наскоро ми правиха анализи и вече мисля, че са на стойност над 1 милиард евро. Това е заради бизнеса в областта на ветеринарната медицина в над 80 държави. Другата седмица заминавам за Щатите, защото там купихме нов бизнес. Там имаме над 250 служители американци и бизнесът ни в последните 3-4 години растем всяка година с 30-40% печалби.

Имаме много кредити за изплащане, съответно да работим добре с най-добрите банки в света. Зад големите активи стоят и големи пасиви. Като започваш бизнеса е друго... Сега свободни пари не държим, всичко е в активи.

Трудно стигнахме до първия милион. Трудно беше и с първия кредит, започнахме от търговия с малко производство, отначало ние с брат ми разнасяхме кашоните по сергиите. Много малки бяхме за да сме участвали в далавери, така че хората могат да си говорят всичко.

Ходя със собствен бодигард, защото не искам да бъде рекетиран, притесняван и т.н. За тези 20 години сме имали много проблеми, имало е заплахи към мен, но сме издържали. Принуждавали сме се да се охраняваме, а през 90-те години да търсим варианти как да не ни вземат бизнеса, как да нямаме неподходящи бизнес-партньори. За съжаление в такава държава живеем. През годините винаги е имало някакви нови явления, така че не ме е жал да давам пари за моята сигурност", отбеляза Кирил Домусчиев.

Относно бронираните щори на кабинета си той каза:

„Сградата беше проектирана така преди години. Нямам някакви съществени притеснения, не съм конфликтен човек. Нямам врагове, нито задължения към неподходящи хора. Трудно ще ми вземат бизнеса, защото имам подходящи партньори във фармацефтичния бизнес. Като „Сити Банк" например. Те ни потърсиха, доста години ни ухажваха и накрая сключихме брак по сметка. Сега сме партньори навсякъде, много по-лесно ми протичат преговорите и разговорите.

Към нашия бизнес никога не е имало апетити през всичките тези години, защото той е извън България. Този бизнес изисква експерти, а не да вземаш на някого дюкяна и да започнеш да продаваш. Затова по времето на нито едно правителство не сме имали атаки да си продаваме бизнеса, да ни вкарват нови съдружници и други такива. Ние нямаме зависимост от нашата държава, ние на 99% се занимаваме с износ. Тук няма смисъл да си трошиш нервите.

Политици са ми искали рушвети, през тези 23 години не помня някой да не ми е искал. Но няма смисъл да говоря, ще трябва да ходя в прокуратурата, а знаете, че тези неща са трудно доказуеми. Дали съм дал или не съм давал рушвети не е тема, с която трябва да се занимаваме. Бизнесът ми е ориентиран извън България и затова не е трябвало да давам рушвети. Какво - ще ми спрат продажбите в САЩ или в Белгия, или в Холандия ли? Не ми се е налагало да си решавам проблемите по втория начин. Нямам спомен колко е бил най-големият рушвет, който са ми искали".

„Фен съм на испанската култура, затова преместих дъщеря си там. Така се случи, че ми изскочи изгодна възможност и така купих къща там. Да, фен съм на Бареселона и исках да използваме техния стил на игра. Когато вкарахме повече пари в Лудогорец, искахме да играем по подобен начин и затова пратих Петев и останалите треньори на стаж.

В Испания на тези практики им се казва „Малетинес" – куфарче. Куфарчета, които мотивират противника да игра е на ръба на възможностите си. За съжаление когато един клуб не е добре финансово се стига до „Малетинес". Мотивацията за Славия беше това, че в крайна сметка пихме кафе с Венци. Знаеш, че с него не бяхме в добри отношения, той отправи доста нападки към нас. В аналите на българската история постоянно се вдигат „парите", които съм му дал. Аз не те питам какво заплащане получаваш, дали не са ти дали някой път пари за да направиш кофти интервю. Но те уважавам и няма да те питам. Има неща, за които казва „Не ми се коментира". Такива практики има, Левски също го практикуват, те си го признаха... Вината си е на Левски. Половината отбор играеха за Левски, някои са плакали след равния. Така че Левски се биха сами, вкараха си автогол".

„Една от най-грешните ми сделки е, че взехме българския морски флот. Ще съжалявам още дълго време. Малко след като взехме фирмата, търсенето стана нулево. Стоенето на кораба дори на котва изисква средства. В този момент взехме предприятие, което е непреструктурирано, раздута администрация, които не знаят какво правят, моряци, които са таксиметраджии, които не са се качвали на кораб. Трябваше да се преструктурираме много бързо. Това ми е пример за неуспешна сделка. Въпреки че успяхме в някои аспекти да я развием, купихме за 240 милиона долара нови кораби. Така че тази сделка – бях оптимист, сметките излизаха, но кризата се спусна изведнъж и се наложи да се оправят със собствени усилия в този тежък бизнес".

„В момента най-големият ни страх и притеснение е какво ще се случи с цената на енергиите. Защото по доклад на цената на енергетиката на българската индустрия е най-висока в цяла Европа. Това ни прави неконкурентно способни. Барозу каза „При вас цената е 5 пъти по-висока от останалите страни". А в някои медии се прокрадва мнението, да се намали цената на тока за обикновените хора, а бизнеса да понесе тежестта. Това нещо плаши. Вместо този ток да отива за индустрията, той отива за износ. Само субсидираме порочни схеми в енергетиката, там има много проблеми, които трябва да се решат, иначе ще стане страшно.

С какво привличаме чуждестранните инвеститори? Като направиш предприятие, общините започват да те рекетират със всевъзможни такси, като такса смет, такса сгради. Такси, които нямат никаква предсказуемост. Като сложиш всички тези данъци, тежестта може да стигне 30-40%. Но не ти ги взимат като спечелиш. И като ти скача постоянно той, вода. Така инвеститорите продължават да намаляват. Ако политиците не си променят мисленето, скоро няма да има какво да управляват", завърши Кирил Домусчиев.