Понякога на човек му се иска да не знае нищо за футбола, да няма никакви натрупвания, да не познава историята и изобщо да изключи всякакви тенденции в тази игра. Ако може само за 90 минути да се изключи от останалия свят и да изгледа един мач на пълни обороти, да изкара всичките си емоции и да крещи заедно с останалите без изобщо да има едно наум и да прогнозира какво ще стане.

Е, това на практика е невъзможно. Ако ставаше, мачът Лудогорец – Партизан ще да е нещо супер яко. Не че не беше добро изживяване, но когато си сигурен, че съперникът ще вкара поне един гол само с името и историята си, някак си не е напълно интересно.

Това си беше отвсякъде мач за Шампионска лига от балканския регион. И това, че Лудогорец в момента е по-добрият отбор в сравнения със сръбския гранд, не е достатъчно. Колкото и положения да бяха направили българите, колкото и бърз футбол да играеха, те щяха да станат жертва на едно от онези неписани правила за силата на историята и традициите. Е, има и изключения, но в Разград такова не се случи.

Стана като в онази легенда за руския богаташ, който си купил парцел земя в Англия в съседство със старо имение и спазил всички технологии за засаждане и отглеждане на трева, но не му се получала като на комшията. „Всичко ти е наред, но не се отчайвай, спазвай правилата и след 200-300 години ще имаш трева като моята“, казал кореняк британецът.

Същата беше и с Лудогорец – Партизан. Домакините показаха футбол, който рядко се вижда в България. Бърза игра, подавания с едно докосване, преса в половината на противника, активни флангове и изобщо видяхме всичко най-добро на прилично ниво. Но неизбежно дойде момента, след който си казваш „Егати тъпия гол“, но всъщност точно така изглежда този тъп гол, който си очаквал още в началото. По-именитият отбор почти винаги наказва първата грешка на по-неопитния тим и всичко отива по дяволите.
Дяволите обаче да си гледат работата. Лудогорец изобщо не бе съгласен с тази несправедливост и продължи да си играе играта. Ето тук се видя, че в тима от Разград вече има натрупвания на много важни аргументи. На тяхно място много отбори биха се отчаяли, биха започнали да грешат, биха свалили гарда, след което обикновено инкасират втори бърз гол във вратата си.

Лудогорец обаче вдигна оборотите още повече. Това вече говори за нещо, което не е временно и което не е правено по несериозния начин. Да направиш пълен обрат срещу балкански гранд не е шега работа. В последните години срещу солидни отбори българските клубове имат само два случая, в които побеждават след като са губели в резултата – ЦСКА в Москва срещу Спартак и Левски в София срещу Удинезе, като и тези мачове свършиха при 2:1. Така че в сряда вечерта Лудогорец направи нещо наистина много солидно и забележително.

Третият гол във вратата на Партизан висеше на косъм, но когато шампионите на България вече заиграха на прага между романтиката и риска, отново бяха спрени от името. Този път от името Джемба Джемба, който успя да задържа топката в средата на терена, да убие темпото на Лудогорец и дори успя да провокира нарушения срещу себе си (кой, ако не Йордан Минев), за да наруши ритъма на игра. А и на стадиона много добре се видя как играчите на Стойчо Стоев са силно респектирани, когато топката е във владение на бившия играч на Манчестър Юнайтед. Камерунецът само с името си обърка на два-три пъти слисаните полузащитници на Лудогорец и направи няколко извеждащи подавания към десния фланг на атаката на Партизан.

Но както се казва, българският тим не трябва да бърза за никъде и да се примири с факта, че все още няма достатъчно натрупвания от всякакво естество. Дори и по отношение на публиката, която трябваше в последните петнайсетина минути да даде импулс на отбора. Излишно е да сравняваме с агитката на Партизан, която не спря да пее през цялото време. Това също е важен компонент във футбола.

Както и да беше свършил мачът, на хората от Лудогорец все щеше да им хареса. На тях им е готино, че са част от нещо, което им носи несравнима тръпка. А и вече свикнаха с моментите, в които се чувстват съпричастни към каузата да правят нещата така, както трябва да се правят. И като организация и като спортно-технически процес, в Разград нивото е доста високо, а в момента е и над това в клубове, които имат зад гърба си история, резултати и традиции. Те обаче в момента са просто едни зрители, а Лудогорец са участници. На шампионите им харесва да са част от тази игра, да играят международни мачове, да се кефят от това, което правят, и доставят удоволствие на запалянковците.

За по-сериозни неща си трябва време. А за още повече адреналин е нужно Лудогорец да играе по същия начин и на реванша в Белград. Може пък този път името, опитът и публиката на Партизан да не са достатъчни за сърбите. Футболът затова е велика игра, защото има и изключения.

Вестник "Тема спорт"