Горе-долу по същото време миналата година Динамо (Загреб) упражняваше характера си върху Лудогорец. Разградчани цъкаха, играеха, подаваха, плетяха комбинации, а накрая бяха unlucky loser. Срещу Партизан в сряда Лудогорец показа, че вече не са достатъчно луди да играят само хубав футбол, но са готови да скръцнат със зъби и да покажат характер.

Е, в последните четири отпадания на български клуб в подстъпите на Шампионска лига точно захапването на врага бе големият проблем на отборите ни. И през 2009 г., когато Левски срещна Дебрецен и след това когато Литекс отпадаше от Жилина и Висла, а после и Лудогорец от Динамо, отборите ни не бяха по-слабите. Напротив, като изключим може би ловчанлии срещу Краков, спортно-техническите плюсове бяха на страната на нашите. Българските отбори обаче се пречупваха в решаващия момент - „сините" след онези почти нечовешки голове на Дебрецен в София, а „оранжевите" след глупавия червен картон на Попето с Жилина. Лудогорец пък нелепо се срина под хаотичния натиск на „шахматистите" в Загреб. Срещу Партизан обаче беше друга работа. Абсолютно ненормалната грешка на Марселиньо в 49-ата минута изобщо не извади разградчани от равновесие. Напротив, удвои настървението на домакините и ги направи по-концентрирани в предни позиции. Евала на Марселиньо, че изигра реванша си само няколко минути по-късно, браво и на резервата Мишо Александров, който година по-рано бе един от антигероите срещу Динамо. Хладнокръвието, с което пое топката и прескочи вратаря при 1:1, могат да си позволят само най-изпечените голмайстори. Жалко е, че Лудогорец не се възползва най-добре от намиращия се в слаба форма съперник, но и постигнатото не е никак малко.

Въпреки че разградчани ни изглеждат като един и същи отбор сега и срещу Динамо с почти непроменени изпълнители, всъщност точно половината титуляри срещу „гробарите" бяха нови. Като се започне с вратаря Владо Стоянов, мине се през защитника Моци и се стигне до Златински, Абало и Безяк. Натрупването и концентрацията на допълнително качество е очевидно - първите трима са национали, испанецът бе екстрата в реванша със Слован във втория предварителен кръг, а Безяк може и да не вкарва достатъчно често, но е изключително ефективен и борбен.

Срещу Партизан се затвърди и ефектът от идването на Стойчо Стоев - отборът започна да играе по-директен футбол, атаките са по-остри, съперникът по-трудно се прегрупира. Красивият и комбинативен футбол на Петев е опростен, а с това сякаш е отприщена и някаква нова сила и енергия в отбора, която досега бе задържана с повече пасове.

Защитата на Лудогорец определено впечатли, като освен нелепия гол гостите почти не стигнаха до чисто положение. Двойката вътрешни халфове Дяков - Златински осъществи впечатляващ за български тим в Европа контрол върху мача. Като че ли само малко по-пасивното отношение на Абало и Кайшара по десния фланг бе единственият минус в действията на разградчани.

Ако обаче двата фланга и центърът на отбраната проявят същата стабилност и в реванша, а Дяков и Златински останат все така железни, Лудогорец трябва да прескочи с лекота гранда от Белград. От отборите по-натам пък няма такъв, пред който разградчани да спрат да мечтаят за влизането в групите на Шампионска лига.

Вестник "Меридиан мач"