Лудогорец отново е на върха в "А" група. Кой ли не говореше този сезон, че ще го свали от там. И Ботев, и Левски, че и Берое дори. Направи го за малко Любимец. Ей така, за атракция. След което "А" група отново заживя под делиорманското иго.
Много хора се усмихват под мустак, когато Кирил Домусичев заговори за своя футболен проект. Очевидно ги дразни не футболното, а това в проекта. Защото, когато нещо се проектира правилно, то се развива. Като Лудогорец. С всяка изминала година този отбор става все по-силен и по-силен. За последно подобна тенденция се е забелязвала само в Левски в средата на 90-те години. Общото е друго. Тогава "сините" и в трите сезона имаха един фантастичен Илиан Илиев. Около него хората се сменяха, но той беше постоянната величина в отбора. Сега в Разград това е Марселиньо. Който на всичкото отгоре изглежда прероден за футбола. А това вече е наистина стресиращо. Видя се и в събота вечерта. Тогава уж най-стабилният отбор за тази календарна година - Берое, пое три гола без проблем. Можеше да инкасира и двойно. И тройно.
Очевидно отстраняването на Партизан реанимира желанието за игра у Лудогорец. И това участие в групите може да има за делиорманци ефекта, който възроди Левски на Мъри Стоилов навремето. Тогава покрай двете си евро епопеи "сините" станаха без никакви проблеми шампиони у дома. Просто двубоите в сряда из Стария континет вдигнаха толкова много нивото на отбора, че на практика нямаше конкуренция. Сега нещо подбно се случва и в Разград. Разликата е, че Кирил Домусчиев няма проблемите на Тодор Батков. Тогава адвокатът изхарчи парите от влизането в ШЛ за всичко друго, но не и за футбол. Сега при 9 милиона лева бюджет преди сезона, ако Домусчиев реинвестира в клуба и поне половината от очакваните близо 4-5 милиона евро от УЕФА, Лудогорец налага такава доминация у нас, че в близките години трудно ще бъде свален от върха. Което е наистина феноменално за отбор със съзнателен живот едва от 3 години.