Върджил Мисиджан бе трансферният удар на Лудогорец на пазара това лято. След елиминирането на Партизан шампио­ните развързаха кесията и си осигуриха един от талантите на холандския футбол. Крило­то вече загатна за голяма класа, макар че ще му трябва известно време за адаптация. Той даде първото си голямо интервю в България за „Меридиан Мач".

Върджил, следеше ли как се дви­жи транс­ферът ти в Лудо­горец?

- Не знам подроб­ности, тъй като мо­ят мениджър се за­нимаваше с това. Единственото, кое­то знам, е, че бъл­гарският шампион ме е следял извест­но време, но първа­та оферта е била отхвърлена от Вилем II като недоста­тъчна.

Знаеш ли, че Лудогорец плати накуп за правата ти 700 000 евро, което е трансфе­рен рекорд в исто­рията на клуба?

- Да, каза ми го моят мениджър. Аз не можех да повяр­вам. Все пак съм само на 20 години и нямам достатъчно опит зад гърба си. Когато ми казаха, веднага попитах: „Наистина ли?". Струваше ми се, че се шегуват с мен. Но е голяма чест и задължение.

Как се чувст­ваш в Разград?

- Много добре. Всичко е по вкуса ми. Отборът е отли­чен, със съотборни­ците вече намирам общ език. Надявам се, че успехите на Лудогорец ще продължат и с мен.

Как се разви кариерата ти до този момент?

- Юноша съм на Вилем II, а като футболист трябва­ше да започна про­фесионалната си ка­риера във Ваалвайк. Там обаче та­ка и не записах ни­то една игрова ми­нута. Само веднъж бях на пейката за официален мач. Скъсвах се от тренировки, правех всичко както трябва. Един ден треньорът ми каза, че ако съм толкова усърден още някол­ко месеца-година, може да получа шанс. Направо щях да припадна от това откровение. Точно тогава ми се обади­ха от Вилем II да ме питат какво пра­вя и как се разви­вам. Искаха да им помогна за влизане в Ередивизие. Веднага си събрах ба­гажа, а веднага след това ме пуснаха за десет минути като резерва при загуба­та от Ден Бош с 1:2. Това си остават 10-те най-хубавите минути в кариерата ми, защото толкова ги чаках. В следва­щия мач бях титу­ляр и вкарах втория гол при победа с 2:1. Бях на 18 годи­ни, а само за някол­ко мача записах 6 гола и 5-6 асистенции. Вилем II влезе в елитната лига, къ­дето изиграх всич­ките 34 мача за от­бора. Бях на 19 го­дини и мисля, че най-младият играч в
Холандия с подобно постижение.

Откъде идва прякорът ти Фюра?

- Така ми викат всички приятели от дете и съм свикнал с това обръщение. В Лудогорец ме наричат Мисиджан, но нямам никакъв проблем с това.

Защо си избра фланелка с №93 в Лудогорец?

- Това е рождената ми година и вярвам, че ще ми донесе ус­пех. Харесва ми и може би и в бъдеще ще използвам този номер. Във Вилем играх с №23 през първата година и с №11 през втората. Те обаче бяха заети и затова си избрах №93.

Имаш един мач за младежкия национален отбор на Холандия.

- Да, заради доб­рата ми игра ме пуснаха в срещата срещу Сърбия. На­дявам се и заради Лудогорец да зас­лужа покана за мла­дежкия тим.

Как ти се сториха мачовете с Базел?

- Швейцарците са много силен отбор. Тактически знаят какво да направят във всеки момент. Опитни са, знаят добре как се пече­лят мачовете.

Мислиш ли, че Базел бе твърде силен за Лудого­рец?

- Не, не мисля. Със сигурност са по-опитен и по-ка­чествен отбор в мо­мента, но разликата не беше толкова го­ляма. В първия мач успяхме да ги пове­дем с 2:1, след като изоставахме в резултата. Тогава оба­че Базел ни постави под напрежение, което се очакваше, и не издържахме. Треньорът се опита да промени нещо, като вкара в игра мен и Платини, но не успяхме. Жалко.

Лудогорец оба­че направи по-слаб мач в реван­ша...

- Да, така е. Това бе първият ми мач като титуляр. Беше трудно. Знаехме, че трябва да победим с 3:0, което бе твърде амбициозна задача. Не играхме добре като отбор. Аз не се познавах още добре с някои футболисти, съжа­лявам, че не успях да помогна. Сигур­но ми трябва малко повече време за адаптация.

Сега в групите на Лига Европа ще се изправиш срещу ПСВ Айндховен. Доволен ли си от жребия?

- Да, това е чудес­на възможност. ПСВ са много си­лен отбор. Интересно е, че те са толко­ва млади, а вече са много силни като тим. Мощни са, много мотивирани, играят с преса. Го­ляма част от игра­чите им са на моята възраст, а вече са основни играчи на ПСВ. Това, че са много солидарни и задружни, ги прави опасни. Всички са млади и горят да се докажат.

Имаш ли прия­тели в холандския гранд?

- Да, един млад нападател на моята възраст - Юрген Локадиа. Чуваме се по телефона, пита­ме се дали сме го­тови за мача, закан­ваме се един на друг. Нормални разговори между приятели.

Има ли шансо­ве Лудогорец сре­щу ПСВ Айндховен?

- Да, защо не? Човек никога не знае, стават изнена­ди. Топката е една и предварително не се знае в коя врата ще влезе. Защо Лудогорец да не бие с 1:0. Се­га обаче мислим за дербито в неделя в София.

Какво е мнени­ето ти за другите отбори - Динамо Загреб и Черномо­рец Одеса?

- Не знам много за тях. Познавам Ди­намо, защото игра­ят всяка година в евротурнирите. Яв­но са много добър отбор. Не знам оба­че кои футболисти играят при тях, трябва да проверя.

Познаваш ли Гари Родригес от Левски?

- Разбира се, но го знам като Гери Мендес. Много до­бър футболист. Знаете ли, ние тъмнокожите момчета се поддържаме нав­сякъде. Като се ви­дим на терена, ще си кажем: „Здрасти, братко, какво ста­ва?".

Той призна за теб, че си по-бърз футболист от не­го.

- Така ли, не зна­ех, (смее се). Нали ви казах, че се под­държаме.

Ще ни разка­жеш ли нещо за семейството си?

- Имам двама братя, които също са футболисти. Единият е три годи­ни по-голям от мен, другият е четири години по-малък. Той има страшен талант. Напомня ми за мен на неговата възраст, но може и да ме надмине. За­що да не играе един ден и той в Лудого­рец, бих го препо­ръчал.

Вестник "Меридиан Мач"