След кратка пауза Лудогорец отново настрои приемника си на европейска вълна и в следващите два месеца отборът от Разград ще живее на съвсем други обороти. Както вече споменахме, мястото на българския шампион, който и да е той, е най-много в груповата фаза на Лига Европа. Прескачане на компанията на ПСВ, Динамо Загреб и Черноморец Одеса ще е истински подвиг, независимо до каква степен съперниците ще се отнесат сериозно към тези мачове. Отиването на елиминации вече ще вкара Лудогорец в истински мечти, не толкова заради самото постижение. Това ще означава, че в този клуб има надграждане по правилата, а не се прескачат етапи на развитие. Истината за всичко това я видяхме два пъти по 90 минути срещу Базел. Швейцарците показаха на българите, че Шампионска лига е турнир за други мащаби и друго мислене.
Спор няма, че Лудогорец и Ботев са отборите, които и като развитие на клубовете, и като спортно-технически достойнства към този момент са над останалите участници в българския клубен футбол. Шампионите изнесоха лекция на „Герена” и изиграха последния мач с майсторство, все едно трябваше да пишат оценка на сините и им писаха Слаб 2.
На „Герена” видяхме отбор, който спазва правилото за придържане към матрицата. Някак си неусетно в тима бе внедрена почти нова централна ос – централен защитник, вътрешен халф и нападател, като е останал само човекът зад нападателя Марселиньо. Разбира се, има размествания и нови хора и по фланговете, но от всичко това не страда стилът на игра, а напротив. Холандското крило Мисиджан изглежда една идея по-солиден от колегата си от Левски Родригес. Въпросът е от тук насетне неговият талант да бъде развит, а не както е при Гари, който върви надолу. Но разликата е, че Родригес попадна на „Герена” в сбор от спорни индивидуалности. Школуван футболист в неподреден отбор не е добра гледка, а при Мисиджан е друг случаят, той влиза в подреден и можещ отбор и въпрос на време е да пасне много добре в тима на Стойчо Стоев.
Сега Лудогорец изглеждаше по-солидно на „Герена” за разлика от тази пролет, когато направи повече голови положения на Левски, които не влязоха. Тогава обаче Ивайло Петев бе избрал друга стратегия – футболът му бе по-директен и се базираше на по-изтеглен в собствената половина отбор и контраатаки, които тогава бяха спрени от вратаря на Левски Пламен Илиев.
Промяната в Лудогорец сега е, че отборът има отговори на контрите на съперника. Сега шампионите имаха смелост, а и капацитет да нападат на постепенна атака противника си, но и противодействие на контраатака. Миналия сезон тимът от Разград получи не един и два гола при подобни действия на противника. Сега защитата е изчистила и поведението си при последния пас на съперника. Емблематичен е един гол на ЦСКА в Разград, когато с един пас Лукас Саша проряза всичко и изведе Мишел Платини сам срещу вратаря. Сега виждаме, че защитата е скъсила дистанцията с халфовата линия или поне в големи периоди виждаме подобрение в този аспект.
Разбира се, че има и мачове, в които нищо не върви, както беше във Варна. На „Тича” Лудогорец беше прочетена книга за Черно море. На „Герена” пък десния фланг на защитата не работеше особено добре. Шоко издишаше при повечето си срещи с Гари Родригес, който обаче пропиляваше всичките си усилия и проявяваше егоизъм поради липса на идеи как да продължи.
Стойчо Стоев трябва да коригира недостатъците по време на мачовете от българското първенство и да направи симбиоза от наличните си футболисти, а не да прави един тим за Лига Европа и един за "А" група. Всичко това е много сложен процес и се иска голям майсторлък и познаване на материята в дълбочина. Помощник треньорът на тима Георги Дерменджиев е изключително много напред с материала по отношения на кондиция и възстановяване и точно в следващите два месеца ще бъде в стихията си, защото така нареченият сгъстен цикъл не е нещо ново за него, но е ново за Стойчо Стоев като треньор и изобщо за Лудогорец като клуб. Тепърва ще видим дали шампионите имат потенциал, а и нагласа да играят с отворена тактика на чужд терен, както го правят в България.
В сила остават и други забележки като примерно чистотата на игра. Някои играчи на Лудогорец имат явно непоправими увлечение по ненужните нарушения по странни точки на терена. Йордан Минев няма да играе в Холандия, но Светослав Дяков е винаги с жълт картон и половина в международните мачове - и с екипа на Лудогорец и с националния отбор.
Постиженията, а и играта на тима в последните месец-два трябва да накара братята Домусчиеви да си направят лека равносметка относно това дали поведението им на трансферния пазар е било правилно. През пролетта единият от тях два три-пъти нещо се направи на разочарован и обясни, че ще намали драстично инвестициите си в Лудогорец. Щял да замрази строежите, да спре вноса на футболисти за сметка на младите български таланти и да я кара лека-полека. Нищо такова не видяхме обаче. Явно е сладко да се играе в евротурнирите, хубаво е да се отъркаш в по-сериозни клубове, да размениш сладки приказки с доказани имена, с колеги инвеститори от сериозни държави, да посрещаш чуждестранни футболни делегации и да си говориш за спорт. С рязко намаляване на инвестициите това нямаше как да стане. Един автогол на Везалов направи Лудогорец шампион и промени стратегията на Домусчиев. Той нямаше право да се откаже да атакува Шампионска лига. А друг е въпросът дали същите думи нямаше да ги чуем, ако шампионите не се бяха измъкнали с късмет от мачовете с Партизан Белград. Но както се казва, това е футболът, а шефовете на клуба има да изживяват още такива летни месеци като тази година, когато головете ще определят политиката на клуба.