Това вече е голям футбол!

Снимка: ludogorets.com
Това, че изпълнителният директор на Лудогорец Ангел Петричев се е остригал, е колкото несериозно, толкова е симпатично. Това означава, че в момента целият клуб кара някакво неизживяно футболно детство, което пък е крайно симпатично. Няма как да не е така, говорим за клуб, който е бил някъде в нищото допреди 3 години, а сега е единственият представител на България на европейската карта. За три години от нищото те още дори не могат да осъзнаят какво правят и гръмката победа на „Филипс Арена“ трябва да ги накара бързо да извадят тетрадките, да седнат на голямата заседателна маса и да погледнат много напред.
Нека шампионите и евробойци си изживеят момента на опиянение, но да намерят време за стратегическо решение. А то е - ще правят ли отбор за Шампионска лига, или ще оставят нещата по течението и каквото стане – стане. А Шампионска лига изисква и други геополитически решения от географски характер.

Към този момент Лудогорец категорично е най-добрият български отбор, въпреки че в Холандия имаше само един българин от десет полеви играчи. Сериозните неща се правят точно така. След като българските школи като цяло са недостатъчно продуктивни, нямаше друг начин шефовете на Лудогорец да си правят кефа по този начин. С български играчи няма как да биеш ПСВ Айндховен на собствения му стадион. А и както се казва, майната му на резултата. Националният отбор бе оценен подобаващо след загуба от Италия, играчите бяха наречени герои, а Любо Пенев бе оценен като готов за треньор в Примера.

Лудогорец можеше и да загуби на „Филипс Арена“, но всички щяха да отчетат, че този отбор вече играе голям футбол по средноевропейски стандарти. Едно е да измъкнеш победа над ПСВ, друго е да надиграеш холандския гранд категорично. В цялата история на футбола ни изключителна рядкост са мачовете, в които наш отбор се разправя така безпардонно със съперник от такова ниво на чужд терен.

С този мач Лудогорец влезе в приказката, а както знаем, във всяка приказка има драматични обрати и изненадващи моменти. Затова е добре всички в клуба да внимават да не паднат отвисоко и ако могат, бързо да се приземят сами. В момента пиленцето кацна на рамото им и трябва да го задържат. А това, както вече споменахме, е необходимо да стане на заседателната маса. Там трябва да се решат важни неща като например къде виждат местонахождението на Лудогорец в близко бъдеще. Ако този тим продължава да расте в същите темпове и да си прави подобни приятни футболни разходки в Европа, трябва да е на друг стадион. Някак си нелепо ще е всяко лято този разградски проект да принуждава местните фенове да пътуват стотици километри до София. Ако Кирил Домусчиев смята да пуска корени в Разград, трябва да прави това, което започват в Ботев Пловдив – нов по-голям стадион. Ако ще влиза в някакви комбинации със Славия за стадион в „Овча купел“, то жалко за запалянковците в Разград, които вече няма да си имат отбор и сегашното им опиянение ще е само добър спомен.

Настъпил е моментът, в който Лудогорец е надраснал регионалното и дори националното ниво. В момента Стойчо Стоев на практика има два отбора, които могат поотделно да са конкуренция в А група. И вторият тим също ще е сред първите 7 в класирането.

Другото решение трябва да бъде по повод следващите два трансферни прозореца. В Лудогорец вече са разбрали, че Шампионска лига е турнир на друго ниво и за други мащаби. И ако искат да се намърдат там, трябва да вдигнат и разходите за нови футболисти. Тези сега категорично са образувалия най-добрия отбор в България за последните години и продължават да играят отличен футбол. Разликата отпреди година е, че сега са се научили да не пускат голове в последните минути. Но за още по-големия футбол трябват още по-силни, респективно и скъпи чужденци. Нашите си ги знаем.

А сега е време за празнуване. Лудогорец не трябва нито да натрива носове, нито да запушва уши. Този отбор играе сериозен футбол и си прави кефа.

В Лудогорец сега ситуацията е като в детска градина. Всичко им е разрешено, нещата им се получават, отвсякъде им се радват и им ръкопляскат. Правят си шеги и закачки и всички им завиждат за това, че са постоянно усмихнати. Така е в приказките, особено когато и краят е добър.

Желю СТАНКОВ, вестник "Тема спорт"