Лудогорец се превърна в марка на Стария континент
807
Снимка: Lap.bg
В последните няколко години българският клубен футбол беше изпаднал в „дълбока яма”, от която не се виждаше скорошно спасение. Реалността обаче е на път да се промени от един отбор извървял пътя от „явление” в българския футбол до траен фактор по нашите географски ширини, за да достигне до напълно заслуженото звание „евробоец”. Много скептици предричаха мигновен крах на проекта „Лудогорец” и виждаха сериозни основания за „мрачната прогноза”, в миналогодишното отпадане в евротурнирите. Това не само, не се случи, но разградчани показаха, че не повтарят старите грешки и вървят по правилния път, който може да ги отведе до неподозирани за българския клубен футбол висини. В щаба на „зелените” предприеха няколко решителни хода, като започнем от подмладяването на състава и освобождаването на няколко амортизирани футболисти, които бяха позагубили част от мотивацията си, до треньорската смяна, която може да се окачестви като „шах с пешката”, тъй като никому неизвестният Стойчо Стоев доказа на всички, че притежава отлични качества и когато разполага с материал може да твори изкуство по терена.
Нещо, което не се отдаваше на Ивайло Петев, който с тоталитарния си метод на управление поставяше футболистите си под напрежение, вместо да разгърне потенциала им. Спокойният добрудушен Стойчо Стоев върна усмивките в съблекалнята, накара футболистите си отново да повярват в себе си, сглоби колектив, за който могат да си мечтаят отбори с много по-големи възможности, за да култивира отличната сплав от отборен дух и индивидуални качества в резултати на терена. Резултати, за които могат да му завидят някои от най-големите български треньори, на които бяха нужни години наред, за да достигнат до подобни европейски успехи. А 2 победи над Партизан, класика срещу Слован(Б), „нокаут” над европейски първенец като гост, и „игра на котка и мишка” с един от най-големите грандове на Балканите, който до скоро бе считан за кошмар на „орлите”, няма как да бъдат подминати с лека ръка. Разбира се ние българите сме хора на крайностите. Лесно поставяме някой от „Осанна до разпни го”.
Вярно е, че в Лудогорец има още много работа и отборът може да стигне много по-далеч с потенциала, който разполага, но фактите са си факти. Кавото и да се случи от тук нататък разградските „орли” се превърнаха в марка на българския футбол в Европа и винаги ще бъдат вземани насериозно. До скоро две победи в груповата фаза на европейски клубен турнир бяха истинска химера(единствено Левски постигна 7 точки в груповата фаза на Лига Европа, но въпреки това завърши на последна позиция в групата си), докато сега се отваря възможност за „зелените” дори да си осигурят предсрочно класиране за елиминационната фаза на турнира. Най-вахното е, че разградчани го правят със стил. И в двете си срещи от надпреварата демонстрираха задивно самочувствие, самоувереност и класа, която подобава на отбор с опит в евротурнирите. Освен това момчетата на Стойчо Стоев разбиха още един мит.
Едва ли някой е вярвал, че ще съумеят да запазят великолепната си форма и в първенството, въпреки че изпозлваха непрестанни ротации на състава. Нещо, което беше „табу” по време на управлението на Ивайло Петев, който се депресираше само от мисълта, че трябва да замени двама от титулярите си, въпреки че разполагаше с огромна и скъпа смамейка, изпъстрена с качествени футболисти. Стойчо Стоев обаче съзря потенциала на тима и моментално осъзна, че притежава „в запас” дузина „бойни глави, обиращи паяжината , които включи в своя арсенал. Те му се отблагодориха, превръщайки отбора в убедителен лидер, както в първенството така и в Група В на Лига Европа. Няма как да не отчетем и повишения, коефициент, както на отбора така и на българския клубен футбол. Само можем да гадаем, докаде ще стигнат силите на българския шампион, но почти със сигурност бронзовият медалист в шампионата, догодина отново няма да участва в унизителния 1-ви предварителен кръг на втория по авторитет турнир в Европа, а той заедно с останалите ни 3 представители ще имат сериозни шансове да са поставени във втория етап на пресявките и в двете клубни надпревари.
Естествено „орлите” няма как да истрият провала ни от последните европейски кампании, които влизат в 5-годишния „карантинен период”, но още едно успешно представяне през следващата година спокойно може да ни доближи до европейския топ 20. Сега пред „командата на Стоев” стои задачата да подходи сериозно към следващия европейски сблъсък срещу Черноморец(О), защото няма нищо по-лесно от това да се препънеш в „малко камъче”, след като си преодолял „стръмните скали”. Професионализмът, който цари в отбора ни кара да сме оптимисти, че това няма да се случи и „зелените” ще продължат победния си поход в Европа.
Цветелин Петков, вестник "Меридиан Мач"
Нещо, което не се отдаваше на Ивайло Петев, който с тоталитарния си метод на управление поставяше футболистите си под напрежение, вместо да разгърне потенциала им. Спокойният добрудушен Стойчо Стоев върна усмивките в съблекалнята, накара футболистите си отново да повярват в себе си, сглоби колектив, за който могат да си мечтаят отбори с много по-големи възможности, за да култивира отличната сплав от отборен дух и индивидуални качества в резултати на терена. Резултати, за които могат да му завидят някои от най-големите български треньори, на които бяха нужни години наред, за да достигнат до подобни европейски успехи. А 2 победи над Партизан, класика срещу Слован(Б), „нокаут” над европейски първенец като гост, и „игра на котка и мишка” с един от най-големите грандове на Балканите, който до скоро бе считан за кошмар на „орлите”, няма как да бъдат подминати с лека ръка. Разбира се ние българите сме хора на крайностите. Лесно поставяме някой от „Осанна до разпни го”.
Вярно е, че в Лудогорец има още много работа и отборът може да стигне много по-далеч с потенциала, който разполага, но фактите са си факти. Кавото и да се случи от тук нататък разградските „орли” се превърнаха в марка на българския футбол в Европа и винаги ще бъдат вземани насериозно. До скоро две победи в груповата фаза на европейски клубен турнир бяха истинска химера(единствено Левски постигна 7 точки в груповата фаза на Лига Европа, но въпреки това завърши на последна позиция в групата си), докато сега се отваря възможност за „зелените” дори да си осигурят предсрочно класиране за елиминационната фаза на турнира. Най-вахното е, че разградчани го правят със стил. И в двете си срещи от надпреварата демонстрираха задивно самочувствие, самоувереност и класа, която подобава на отбор с опит в евротурнирите. Освен това момчетата на Стойчо Стоев разбиха още един мит.
Едва ли някой е вярвал, че ще съумеят да запазят великолепната си форма и в първенството, въпреки че изпозлваха непрестанни ротации на състава. Нещо, което беше „табу” по време на управлението на Ивайло Петев, който се депресираше само от мисълта, че трябва да замени двама от титулярите си, въпреки че разполагаше с огромна и скъпа смамейка, изпъстрена с качествени футболисти. Стойчо Стоев обаче съзря потенциала на тима и моментално осъзна, че притежава „в запас” дузина „бойни глави, обиращи паяжината , които включи в своя арсенал. Те му се отблагодориха, превръщайки отбора в убедителен лидер, както в първенството така и в Група В на Лига Европа. Няма как да не отчетем и повишения, коефициент, както на отбора така и на българския клубен футбол. Само можем да гадаем, докаде ще стигнат силите на българския шампион, но почти със сигурност бронзовият медалист в шампионата, догодина отново няма да участва в унизителния 1-ви предварителен кръг на втория по авторитет турнир в Европа, а той заедно с останалите ни 3 представители ще имат сериозни шансове да са поставени във втория етап на пресявките и в двете клубни надпревари.
Естествено „орлите” няма как да истрият провала ни от последните европейски кампании, които влизат в 5-годишния „карантинен период”, но още едно успешно представяне през следващата година спокойно може да ни доближи до европейския топ 20. Сега пред „командата на Стоев” стои задачата да подходи сериозно към следващия европейски сблъсък срещу Черноморец(О), защото няма нищо по-лесно от това да се препънеш в „малко камъче”, след като си преодолял „стръмните скали”. Професионализмът, който цари в отбора ни кара да сме оптимисти, че това няма да се случи и „зелените” ще продължат победния си поход в Европа.
Цветелин Петков, вестник "Меридиан Мач"
