"Искаме да играем през седмицата от 21.45". Думите са на Дуци Симонович. Човекът може да е всякакъв като треньор и ръководител, но е майстор на тези лафове. Наистина българските отбори много искат да играят в Европа, макар и да е в късен час, и то в работен ден. Защото тези вечери са значими, вълнуващи и интересни.

Началният час

Събрали сме се приятели да се видим. За спортните журналисти събота и неделя са работни дни, което означава, че някъде през седмицата са почивните. Поради което четвъртък е един прекрасен момент за подобна сбирка. В България обаче 22.5 ч. е много късно. Спомням си на европейското първенство през 2008-а във Виена как един мач от 20:45 местно време беше идеален. Завършва в 22:30, можеш да се върнеш към центъра на града, дори да изпиеш още една или две бири с приятели и да обсъдите допълнително двубоя и около полунощ си вече в леглото, за да направиш 7 часа здравословен сън преди идния ден. У нас при тези късни мачове това е невъзможно. Може би е редно УЕФА да се съобразява с това, а пък и хората ще са повече на мачовете. Независимо от началния час обаче Лудогорец си извоюва правото да бъде онзи отбор, който играе късно вечерта в четвъртък. Това са техният ден, техните мачове, техният звезден миг. Е, не е като във вторник и сряда по същото време, но е достатъчно като за начало. В един момент началният час, макар и късен, е символ на този успех, който наблюдаваме в Разград.

Първите минути

Лудогорец победи ПСВ в първия си мач и ми беше страшно интересно как ще започнат. Вижте какво се случи в първите 90 секунди! Топката бе солидно разигравана от състава, мина от защитата през халфовете, бе изнесена на крилото, там разиграна и накрая се стигна до противниковото наказателно поле. Да, атаката не бе нищо особено, но показа огромното лично самочувствие на отбора. Лудогорец изглежда като състав, който знае какво иска от мача. И тук някъде трябва да спомена Стойчо Стоев. И то не защото го помня като футболист и оттогава му се възхищавам, а защото той показва нещо значимо за треньорската професия у нас. Няма нужда да се пъчиш и да говориш велики фрази. За да си основният фактор в един подобен отбор, може и да стоиш на тъчлинията с ръце в джобовете по най-естествения начин. Няма скачания, викания, няма излишни емоции – треньорът е свършил работата си предварително и сега контролира нещата. Когато видиш наставник да подскача край тъча от първата минута, значи е пропуснал да поработи преди срещата.

Първият гол

Преди година време се случи за първи път, а това лято съвсем ясно го почувствах отново. Хората по някакъв начин обичат Лудогорец. Все се опитвам да разбера защо. Когато тимът вкара гол, в кварталите на София се чуват откъслечни викове от радост. Да, не са толкова, колкото биха били при успех на ЦСКА или Левски, но това е естествено. Повечето българи гледат Лудогорец и го подкрепят в Европа, което е интересно явление. Вчера имаше надпис „Сливница подкрепя Лудогорец”, написан на българското знаме. Къде е Сливница, къде е Разград! У нас имаме нужда от хубави неща, които да ни се случват. И тимът от Разград е едно от тях. Да, вероятно на всеки му се иска това да е бил неговият любим отбор, но… това е животът.

И когато в четвъртък отново се чуха подобни викове от радост след гол на Лудогорец, пак се запитах защо е така. Има едно простичко обяснение – този тим не мрази никого. Няма противопоставянето с ЦСКА и Левски на основата на омразата. Не, от Разград твърдят, че уважават всеки и искат и другите да са силни. А и на хората им омръзна да ни обясняват кого да мразим в любимата игра и твърде малко да се говори за това кого да харесваме.

Второто полувреме

Като видях началото на второто полувреме, съзнанието ми отиде към необходимостта да имаме чисто футболен стадион. „Васил Левски” е история, на него е имало, а и дано има в бъдеще много значими победи. Но е студено място, когато не е пълен. След първите няколко разигравания през втората част на дневен ред за Лудогорец излезе друг важен въпрос – какво прави съставът, когато вече има какво да губи. Защото срещу ПСВ беше лесно. Там отидоха като аутсайдери, без напрежение, вкараха головете през втората част и се насладиха на успеха. Дори и началото на европейската им кампания бе ужасно и сякаш никой не очакваше от тима да стигне толкова далеч. Сега поведоха през първото полувреме и през второто имаше какво да губят. Шест точки от два мача и предстоящи двубои с Черноморец Одеса представляват сериозен шанс за излизане от групите. Интересно е поведението на даден отбор в такива ситуации. Дали ще се прибере да пази резултата, дали ще има друга промяна, дали изобщо ще има някаква промяна? Това са въпроси, чиито отговори дават важна информация за състава. Оказа се, че Лудогорец не се промени, което е чудесно, защото така и трябва да бъде.

Да си призная, чужденците ми идват в повече, когато гледам състава, но и това е някак отражение на нашата си действителност. Ние не можем да продуцираме към момента достатъчно играчи, че няколко от водещите ни клубове да имат поне по 6 родни футболисти (което ще е половината отбор) в стартовите си състави. Пък и отиването в крайност да се търсят само български играчи или само такива, отрасли в школата на клуба, ще лиши състава от резултатите, които се търсят.

Марката Лудогорец

Този израз „марката” беше въведен в употреба в България от Любо Пенев преди доста години и касаеше ЦСКА. Но едва сега виждаме отбор, който да изгражда нещо подобно. Лудогорец бавно се превръща в марка за нашия футбол. От разградския клуб се държат като аристократи, за които има и други важни неща, извън крайния резултат. Това се харесва на обикновените хора, а и прави сериозно впечатление. ЦСКА и Левски изглеждат неадекватни на този фон, търсещи само и единствено победите. Мачът, 90-те изиграни минути в Европа, винаги ще бъдат важни, но не са най-важното. Това послание се вижда от хората и Лудогорец е харесван. Вероятно твърдите ядра от фенове на другите отбори си имат своето мнение и няма да го променят, което също е нормално, но масовият зрител в българския футбол симпатизира на Лудогорец. Защото вижда нещо хубаво. Което е уникално! Това е една от най-големите победи на Лудогорец в кратичката история на този отбор като лидер в българския футбол. Назначаването на Стойчо Стоев също бе сериозен ход, защото и той показа, че няма да има изхвърляния по посока на велики неща. А и простичката идея за благотворителност, помагайки, доколкото са възможностите на състава, естествено, която бе развита по време на мачовете в София, също заслужава уважение.

Цяла вечер се питах защо Лудогорец се харесва на всички? Защото управлението на клуба е простичко. Гледайки този отбор, оставаш с усещането, че нещо се върши, има развитие, има прогрес, работи се във всеки един ден. А това е нещо, което хората у нас очевидно ценят повече от всичко друго – простичките, но истински неща.

Борислав Борисов, "Нова Спорт"