Страстите на Ангел са три - футболът, журналистиката и семейството. И те се преплитат по уникален начин в живота му. Роден е на 29 октомври 1973 г. във Велинград. Баща му Христо е бивш железничар, а след това и пожарникар. Майка му Янка и до днес е медицинска сестра във военния санаториум в града. Родата му има сериозен принос към развитието на местния “Чепинец”, отбора, който има победа над “Левски” в историята си. След което стига до дузпи срещу ЦСКА. Първият братовчед на татко му - Райчо, е един от голмайсторите на “Чепинец” за всички времена.

“Първият ми мач бе победата на ЦСКА над “Ливърпул” с 2:0. Никога няма да забравя как се озари стадионът след този подвиг. И останах завинаги пленен от тази магия”, признава Ангел, който никога не е крил, че е запален привърженик на “червените”.

Като ученик чрез майка си осигурява билети за възлови мачове в столицата и води голяма група на тях. “Като ми даваше дипломата, директорът Кирил Велев ми пожела да не спирам и да видя още много мачове. Все едно ме ориса”, разказва Петричев.

Като ученик е и музикант. 8 г. свири в знаменития духов оркестър на Велинград на цугтромбон и е обиколил с него цяла България. Излизал е и в чужбина. “Бяхме доста знаменити по това време”, обяснява той.

След това отива студент във Велико Търново. Специалността му е “Български език и история”. В старопрестолния град се запалва по журналистиката. “Тогава “Дарик” откриха офис първо в Горна Оряховица, след това и в Търново. И започнах първо да помагам, след това да работя в радиото”, спомня си Ангел. След като взима дипломата, влиза в казармата. Пращат го в школата за запасни офицери към Висшето военноморско училище във Варна. И така стартира новата част от живота му. Мичман Петричев не спира със страстта си и продължава да работи в радиото. След като се уволнява, остава край морето. Постепенно се издига и става шеф на екипа на “Дарик” във Варна. За да срещне жената на живота си Ирена.

“Харесах я на една планьорка. Точно я бяха назначили за говорител на областната дирекция на МВР. И пред всички заявих, че на снимката виждат бъдещата госпожа Петричева. Бях доста самонадеян”, признава той.

Следва най-елементарният номер. Журналистът звъни на говорителя на МВР, обяснява му, че има проблеми с комуникацията, и го кани да се видят на кафе, за да ги изгладят. “Много исках да я поканя на вечеря, но в този период бях доста закъсал финансово. И нямаше как да стане. Но шефовете от София решиха да направят купон на радиото във Варна. Извадих невероятен късмет. Поканих я на него и така нещата се получиха”, обяснява Ангел.

Сега двамата се радват на 14-годишния Христо и 9-годишната Димана. Лошото е, че бащата през по-голямата част от времето е по футболни дела и не се знае точно в коя точка на България ще замръкне. Заради него страда и кариерата на Ирена. Предпочита да стане униформена, а не да бъде в пресцентъра, за да няма конфликт на интереси. Канена е няколко пъти да се върне, но категорично отказала. Само временно помага, когато миналата година бе уволнена знаменитата вече Калинка Пенчева, която нарече Боян Максимов, направил известната снимка на трима спящи полицаи на пост, “селски глупак”.

След “Дарик” Ангел пристига във варненския екип на “24 часа”. “Това е най-добрата школа. Невероятни стандарти и невероятни колеги. Бяхме страхотна група. Никога няма да забравя тези години”, признава той.

Най-тежкият момент настава на 13 февруари 2004 г. Петък. Ден преди това колежката Лиляна Каравачева напуска, за да отиде със съпруга си в Лондон. Петричев получава т.нар. морски ресор, който е един от най-трудните, защото е необятен. И часове след прощалния купон потъва “Хера”.

“Тогава наистина работих на денонощен режим. Най-много се радвах, когато единствен успях да намеря един от моряците, който слязъл в последния момент от него. Първоначално бе разпространен един списък, в който имаше двама живи. И забелязах името Живко Великов. И почнах по телефонния указател, но той продал апартамента, но накрая го издирих”, обяснява Петричев.

Заради вестника прави и първото си гмуркане. “Тогава това не бе толкова модерно. Но получихме задача и тръгнахме с фотографа Цецо Трънков. Той ме заведе при един от най-добрите инструктори. А той, вместо да ми обяснява, ми предложи да облека неопрена. И направихме уникален репортаж”, спомня си още той.

Не липсват и гафовете. Пуска дописка със заглавие “Фирма на Георги Велчев отива на прокурор”. В София, за да се намалят думите, отпадат първите две. И става скандал, защото все пак става въпрос за брата на финансовия министър Милен Велчев. “Тогава ме спаси Гергана Николова, която отговаря за кореспондентите. Просто извади оригинала”, обяснява Петричев.

Талантът му не остава незабелязан и той е поканен за главен редактор на най-голямата варненска медия - “Народно дело”. Преди да си тръгне обаче, прави една сериозна услуга на “24 часа”. Научава Даринка Илиева как се пишат дописки, а днес тя е един от най-добрите общински репортери в София.

“Народно дело” обаче го свързва с Кирил Домусчиев, собственика на “Лудогорец”. “Вече бях навлязъл доста в нещата, а точно тогава бе приватизацията на морския флот. И всеки ден имаше разбиващи статии. Един ден ми звъни телефонът и се чува:

“Добър ден. Аз съм Кирил Домусчиев” Знам, че не мога да спра нищо, ама поне, като пишете за мен, елате да се запознаем. Останах смаян, но отидох. Той вече бе в управата на ЦСКА. И много бързо намерихме общ език. Което не пречеше статиите да продължат да излизат”, обяснява Петричев.

“Първият ми допир с “Лудогорец” бе във “В” група. Гледах мача на ЦСКА с “Бешикташ” в Истанбул и се ядосвах, че падаме. В този момент звънна Кирил. Каза, че помага на един отбор и да отида да го гледам. И стигнах до гостуването на “Черноморец” в Балчик”, допълва Ангел.

Няколко месеца по-късно идва и предложението да стане изпълнителен директор на тима от Разград. Първоначално Петричев отказва. След това обаче Домусчиев вади един довод, който няма нищо общо със заплатата. Засега и двамата предпочитат да го пазят в тайна. И Ангел слага край на журналистиката.

С престоя му в “Лудогорец” е свързан и най-тежкият момент в живота му. Точно преди откриването на новия стадион в Разград с дербито срещу “Левски” при инцидент във Велинград умира баща му. “От терена гледах трибуните и си мислех къде да го настаня за мача, когато майка се обади. Не знам на кой свят бях в следващите часове. Малко преди това се бяхме чули и той ми каза: “И да не изпуснете левскарите, ей!”. Поне изпълнихме последното му желание”, с тъга допълва Ангел.

След това идват и двете титли. “Втората ми е доста по-скъпа. Защото ми бе обявена персонална война от Даниел Боримиров. И пешката даде мат”, допълва изпълнителният директор на “Лудогорец”.

Единственото, което си спомня, след като е разбрал, че “Левски” прави 1:1 със “Славия” в последния мач от миналия сезон, което е достатъчно “Лудогорец отново да е шампион, е, че целият бил в кал. “Май счупих и една седалка в Монтана. Дори не знам как се озовах на терена”, обяснява Ангел. Сега се радва на европейското израстване на отбора. Наскоро след знаменитата победа с 2:0 над ПСВ “Айндховен” се върна с обръсната глава. Защото го записали с телефон, че ще го направи, ако тимът постигне чиста победа в Холандия. Първоначално обещал да се върне пеша до Разград, но президентът на тима Александър Александров бил категоричен, че ще отсъства прекалено много и няма кой да движи нещата. И се минало на по-лекия вариант с подстрижката. Като разбрал за баса, Домусчиев бил категоричен, че няма как да се отметне. А съпругата му помогнала при свалянето на косата.

Вестник "24 часа"