С победата си над Динамо(Загреб) с 3:0 "орлите" от Лудогорец показаха за пореден път,че не са отбор за похвали с половин уста.

Като всеки нов отбор Лудогорец бе и продължава да бъде гледан от феновете на грандовете под лупа. И по-скоро с повече критичност. Затова и похвалите към успехите на "орлите" в нашето първенство и в Европа вървят под лупа. И да не се лъжем с половин уста.

Но това което прави тимът от Разград през настоящия сезон си заслужава не похвала с половин уста,а откровено признание.

Лудогорец отстрани Слован(Братислава) и Партизан(Белград) в квалификациите за влизане в Шампионската лига. Показа колебание единствено срещу Базел в плейофите за влизане в групите на Шампионската лига.

И после в групите на Лига Европа победи насред Айндховен с убедителното 2:0 ПСВ който струва двалеч повече от Базел като история. ПСВ е европейски клубен шампион от 1988 година и носител на Купата на УЕФА през 1978. "Филипсите" са 21 пъти първенци на Холандия и 9 пъти носители на Купата на страната.

Срещу Динамо(Загреб) отборът на Лудогорец без да афишира желанието за отмъщение от предишните двубои с "модрите" победи хърватския тим със завидна лекота.

Вярно е, че Владислав Стоянов който е най-добрия вратар в момента в България и заслужава да е титуляр в националния отбор, отрази поне три голови удара на хърватите.

Лудогорец имаше четири положения за гол и отбеляза три. Друг път, когато наш отбор не съумее да отбележи своите голови ситуации говорим за липса на ефективност. Припомняме как големите европейски отбори умеят да се възползват. Сега, в този случай имаше елемент на натякване, че головите положения за Лудогорец били "само" три-четири.

Прокрадна се и дискусия защо в отбора нямало юноши. Забравя се,че Лудогорец е пресен за "А" група, камо ли за създаване на свои кадри за толкова кратко време.

Когато даден отбор съставен почти от чужденци в Англия, Германия или Испания върви добре, и наемниците вкарват голове се прехславаме по такива тимове. Не се питаме защо полякът Левандовски бележи за германската Борусия, защо португалецът Роналдо е вездесъщ за испанския Реал или как холандецът Ван Перси донесе титлата на английския Манчестър Юнайтед миналия сезон.

На този етап Лудогорец е пред прага да излезе от групите на Лига Европа. Клубното ръководство трябва да разбере, че Лудогорец пише своята клубна история. Но същевременно тази история е част от клубния български футбол. Преди Лудогорец много други български отбори са писали своя клубна история и съответно история на българския клубен футбол.

Лудогорец вече се опитва да бъде част от това което са направили ЦСКА, Славия, Левски, Локомотив(Сф), Берое, Ботев(пд). И това е много за млад тим като този от Разград.

Шефовете на "орлите" трябва да проумеят, че Клубният футбол не е национален футбол. Клубната любов е само към един клуб. Не може да бъде раздавана към всички отбори. И ако обичаш само своя отбор не означава,че не обичаш българското.

Това което Лудогорец може да получи от останалите фенове е признание. Засега го имат. Добре е да продължават да пишат своята история с подобни игри като срещу ПСВ и Динамо(Загреб).

Да се опитват да увеличават своите привърженици с игри като тези и да са доволни, че имат признанието на феновете на другите клубни отбори.Пак да повторим, Истинската любов в клубния футбол е само към един отбор. Битката на Лудогорец ще бъде дълга в тази насока. Фенската маса се гради с години.

Тя не се печели за ден, два или година. Да опитат като Литекс, които не се интересуват дали стадионите където играят ще са пълни с техни привърженици. А от резултата.

Впрочем на мача на Лудогорец с Базел имаше 18 000 зрители и Лудогорец загуби. С Динамо се събраха по-малко от 5000 и отборът игра като за пред 18 000.

Да продължават да играят така и следващите пъти феновете на другите отбори ще дойдат да им изкажат своето признание като ги подкрепят. Същевременно Лудогорец постепенно ще увеличава и своята клубна маса. Но във футбола трябва търпение. Много търпение...

Михаил Савов, sportline.bg