Дяков - огромен талант, подплатен с необуздан нрав
935
За българския манталитет и народо-психологията ни са изписани тонове хартия. Научните трудове обаче бледнеят пред непреклонноста и ината на българите от македонския край. Школата на Пирин е всепризната, като най-плодотворната(заедно с тези на пловдивските Марица и Спартак, които преживяха финансов колапс и са в най-ниското ниво на родния футбол) в българския футбол, дала хиляди професионални футболисти, стотици представители на тимове в елита и множество национали във всички възрастови групи. Един от тях е и капитанът на Лудогорец Светослав Дяков.
Съни, както го наричат всички приятели, вече 3 години е част от изключително сполучливия проект „Лудогорец”, с който вдигна 2 шампионски титли една национлна купа и една Суперкупа на страната. Краиерата му се разви вихрено, веднага след като напусна столичния Локомотив и подписа с новака в А група Лудогорец. За кратко време се превърна в основна фигура на отбора и „мотор” в центъра на терена, който вдъхваше самоувереност и на съотборниците си. Още с идването си на „Лудогорец Арена” измести сърцатия Николай Дюлгеров, любимец на разградската публика в Б група, и заформи „железен тандем” с опитния Станислав Генчев. От титулярното му място не успяха да го изместят, нито младежкия национал Георги Костадинов, нито борбеният Митчел Бургзорг, нито разбивача Младен Кашчелан, който дойде при „зелените” със статута на черногорски национал, участник в барижите за Евро 2012.
Дори идването на безспорно класните попълнения Ешпиньо и Златински не застрашиха мястото му в основния състав, а само засилиха конкуренцията по между си. Нещо повече с двата си великолепни сезона в България, а в последствие и в Европа, се превърна в най-добрия дефанзивен халф в България и неслучайно бе привлечен от Любослав Пенев в националния отбор. Същият Любослав Пенев, който няколко месеца по-късно призна, че започва да реди титулярния си състав с опорния полузащитник на „зелените”. Не случайно медиите в Италия започнаха да се питат, кое е това момче с номер 21, напълно непознато на „Ботуша”, което спираше скоростните атаки на офанзивните им полузащитници по време на двубоя от Световните квалификации в София.
Дяков обаче не е типичният дефанзивен халф – „черноработник”, който открадва топката или пресира противника в средата на терена. Именно комплексните му качества и най-вече креативността на благоевградчанина го различват от колегите му на този пост. Дяков не се страхува да поема инициативата, да задържа топката, да се включва в нападение и много често да изненадва съперника с решителен пас. Не му липсва и голов нюх в ключови ситуации, когато е очи в очи с противниковия страж. Когато е в настроение, Съни може да подаде повече от 20 точни подавания, без да сбърка нито веднъж или да си поиграе на „пиян морков” с скъпоплатените звезди на ПСВ, пред собственото си наказателно поле. Както всичко в живота, обаче и при него има баланс. Най-големият враг на талантливия полузащитник е избухливият му нрав. Още от юношеските си години Дяков, редовно е оцветяван в „жълто”. Това се случваше в Пирин, а след това и в Локомотив(Сф).
За съжаление и спортно-техническият щаб на „зелените” не успя да да „превъзпита” „македонеца”, който не веднъж и два пъти поставя съотборниците си в трудна ситуация, получавайки неоправдани картони и наказания в първенството и евротурнирите. С червения си картон срещу Армения успя влезе в историята на българския футбол, като един от малкото получили 2 червени картона в един квалификационен цикъл и може би единственият, който е изгонен на два пъти, срещу един и същ отбор. В началото на сезона се стигна, дори до комичната ситуация да изтърпява едновременно две наказания, както за „трикольорите”, така и за клубния си отбор. Спокойно може да се каже, за твърдението че Дяков започва двубоите с един жълт картон, не е просто метафора, а самата истина.
Доказа го в протоколното гостуване на „опашкаря” Пирин(ГД), където успя да се скара с публиката на домакините и получи официално предупреждение, въпреки че бе на резервната скамейка. Много хора бяха на мнение, че капитанската лента ще го вразуми и той ще смекчи характера си, но не би. Не бих искал да ставам банален, включвайки се общия хор в медийното пространство, където алегорията с вълка е изключително популярен приом в последните няколко дни, но няма как да не спомена популярната българска поговорка, която гласи: „Вълкът козината си мени, но нрава не”. Никой не може да отрече, че капитанската лента на шампионите напълно заслужено е на ръката на Дяков, но като един истински лидер на тима, полузащитникът на „зелените” трябва да се научи да задържа емоциите си, тъй като в един момент, може да се окаже „лошия герой” в отбора.
Цветелин Петков
Съни, както го наричат всички приятели, вече 3 години е част от изключително сполучливия проект „Лудогорец”, с който вдигна 2 шампионски титли една национлна купа и една Суперкупа на страната. Краиерата му се разви вихрено, веднага след като напусна столичния Локомотив и подписа с новака в А група Лудогорец. За кратко време се превърна в основна фигура на отбора и „мотор” в центъра на терена, който вдъхваше самоувереност и на съотборниците си. Още с идването си на „Лудогорец Арена” измести сърцатия Николай Дюлгеров, любимец на разградската публика в Б група, и заформи „железен тандем” с опитния Станислав Генчев. От титулярното му място не успяха да го изместят, нито младежкия национал Георги Костадинов, нито борбеният Митчел Бургзорг, нито разбивача Младен Кашчелан, който дойде при „зелените” със статута на черногорски национал, участник в барижите за Евро 2012.
Дори идването на безспорно класните попълнения Ешпиньо и Златински не застрашиха мястото му в основния състав, а само засилиха конкуренцията по между си. Нещо повече с двата си великолепни сезона в България, а в последствие и в Европа, се превърна в най-добрия дефанзивен халф в България и неслучайно бе привлечен от Любослав Пенев в националния отбор. Същият Любослав Пенев, който няколко месеца по-късно призна, че започва да реди титулярния си състав с опорния полузащитник на „зелените”. Не случайно медиите в Италия започнаха да се питат, кое е това момче с номер 21, напълно непознато на „Ботуша”, което спираше скоростните атаки на офанзивните им полузащитници по време на двубоя от Световните квалификации в София.
Дяков обаче не е типичният дефанзивен халф – „черноработник”, който открадва топката или пресира противника в средата на терена. Именно комплексните му качества и най-вече креативността на благоевградчанина го различват от колегите му на този пост. Дяков не се страхува да поема инициативата, да задържа топката, да се включва в нападение и много често да изненадва съперника с решителен пас. Не му липсва и голов нюх в ключови ситуации, когато е очи в очи с противниковия страж. Когато е в настроение, Съни може да подаде повече от 20 точни подавания, без да сбърка нито веднъж или да си поиграе на „пиян морков” с скъпоплатените звезди на ПСВ, пред собственото си наказателно поле. Както всичко в живота, обаче и при него има баланс. Най-големият враг на талантливия полузащитник е избухливият му нрав. Още от юношеските си години Дяков, редовно е оцветяван в „жълто”. Това се случваше в Пирин, а след това и в Локомотив(Сф).
За съжаление и спортно-техническият щаб на „зелените” не успя да да „превъзпита” „македонеца”, който не веднъж и два пъти поставя съотборниците си в трудна ситуация, получавайки неоправдани картони и наказания в първенството и евротурнирите. С червения си картон срещу Армения успя влезе в историята на българския футбол, като един от малкото получили 2 червени картона в един квалификационен цикъл и може би единственият, който е изгонен на два пъти, срещу един и същ отбор. В началото на сезона се стигна, дори до комичната ситуация да изтърпява едновременно две наказания, както за „трикольорите”, така и за клубния си отбор. Спокойно може да се каже, за твърдението че Дяков започва двубоите с един жълт картон, не е просто метафора, а самата истина.
Доказа го в протоколното гостуване на „опашкаря” Пирин(ГД), където успя да се скара с публиката на домакините и получи официално предупреждение, въпреки че бе на резервната скамейка. Много хора бяха на мнение, че капитанската лента ще го вразуми и той ще смекчи характера си, но не би. Не бих искал да ставам банален, включвайки се общия хор в медийното пространство, където алегорията с вълка е изключително популярен приом в последните няколко дни, но няма как да не спомена популярната българска поговорка, която гласи: „Вълкът козината си мени, но нрава не”. Никой не може да отрече, че капитанската лента на шампионите напълно заслужено е на ръката на Дяков, но като един истински лидер на тима, полузащитникът на „зелените” трябва да се научи да задържа емоциите си, тъй като в един момент, може да се окаже „лошия герой” в отбора.
Цветелин Петков
