„Пиянството на един народ” е заглавието на една от най-забележителните глави в епохалния роман на Иван Вазов – „Под игото”. Разбира се в нея „патриархът на българската литература” изпозва метафората, за да опише слепотата и безхаберието на голяма част от българите в навечерието на Априлското въстание. Аз обаче ще перифразирам това заглавие, за да опиша опиянението, в което се намира, ако не цяла България, то поне районът на Лудогорието, след поредната историческа победа на „Крейзи форест” в груповата фаза на Лига Европа. Много колеги, дори и най-големите противници на фактора Лудогорец, се изреждат да демонстрират възхищението си от европейските победи на „орлите”, които са окичвани с какви ли не суперлативи. Естествено всеки един от тях е напълно заслужен. Сякаш, обаче, все още не можем да свикнем или да повярваме, че ние от „малка България” можем да се съревноваваме с европейските колоси и дори категорично да ги надиграваме.

Как ли не подценяваме много от успехите си или не ги превъзнасяме, за да ги сринем в земята след първата несполука. Неведнъж и два пъти попадах на коментари, че Лудогорец е нещо страхотно за българския футбол, но друг въпрос е колко дълго ще го има. Ако това се случваше със софийските грандове едва ли някой щеше да се замисли за бъдещето, наслаждавайки се на грандиозното настояще. Да, футболът ни се намира в един сън, от който никой не иска да се събуди. Този сън с приказни мотиви започна точно като в книгите в едно малко градче, за да достигне до сърцето на Европа. Безспорно успехите на Лудогорец са с огромно национално значение. Всички европейски специалисти вече гледат с друго око на българския футбол. Никъде не са подминавани с лека ръка „зелените подвизи”. „Орлите” са в основата и на възхода, който преживя националния отбор.

В последната квалификационна кампания между 3-ма и 5-тима футболисти на „орлите” редовно бяха, ако не в титулярния, то поне в групата за сблъсъците на „лъвовете”. Дяков и компания използваха нарасналото самочувствие от клубните успехи и съумяха да покажат класата си и с фланелката на „трикольорите”. Нека само да припомня, че в квалификациите за Европейското първенство през 2012 завършихме на последно място в групата си с една спечелена точка и нито един отбелязан гол у дома. Любослав Пенев грабна присърце изповядваната от шампионите тактика и наложи „фалшивата деветка” и в своята схема. В рамките на 3 години Лудогорец наложи мода, избяга от стереотипите, изгради свой собствен стил и идентичност и по никакъв начин не може да бъде сравняван с други подобни нему идеи. Надълго и нашироко в моите анализи съм обръщал внимание на спортно-техническите достойнства и недостатъци на „орлите”.

Със сблъсъка в Одеса, обаче, те доказаха, че имат воля, борбеност, отборен дух и дисциплина, с която могат да надделяват над далеч по-класни и финансово обезпечени отбори. Да, двубоят в най-голямото черноморско пристанище определено не бе най-добрият за „зелените”, но големите отбори затова са големи, за да могат да побеждават дори когато не успяват да разгърнат потенциала си. Защитата на Лудогорец се представи много под възможностите си, но с общи усилия и „извънземен” Владислав Стоянов лудогорци запазиха вратата си суха за трети пореден път. Иван Стоянов също не бе убедителен, но се раздаде за фланелката все едно е юноша на клуба.

Марселиньо правеше нетипични за себе си грешки в средата на игрището, но се връщаше в защита, както никога досега. Ако трябва да обобщя картината от стадиона в Украйна в едно изречение, то ще бъде: „Лудогорец игра като отбор и Господ му помогна да си тръгне с 3-те точки”. Да, Господ обича смелите, но след поредната европейска лекция на Дяков и приятели, мога да кажа, че обича и лудите. Тези, които подлудиха България, оставиха имената си със „златни букви” в историята и са на път да подлудят и Стария континент. Шампионите успяха да постигнат нещо много важно, което им липсваше и по което ги превъзхождаха тимовете с традиции, а именно раздаването до край за емблемата. Никой вече не може да каже, че футболистите на „зелените” са скъпоплатени наемници, които играят за пари. Такава битка и целеустременост, няма как да бъдат част от арсенала на „разглезени манекени”.

След всички статистически рекорди, които вече подобриха, им остава да станат и първият български отбор завършил на чело в групата си, за да си подсигурят място сред поставените в 1/16 финалния етап на надпреварата. Те го заслужават и могат да го направят. С този дух и борбеност и с още „трима като Мисиджан” през пролетта, както обеща босът на „зелените”, Лудогорец може да мисли и за нещо повече от попадане сред най-добрите 32 отбора във втория по авторитет европейски клубен турнир. Но за това има време. Сега трябва да подкрепяме отбора и да кажем едно „Голямо наздраве Разград”.

Цветелин Петков