Безяк затвори устата на скептиците
1048
Снимка: LAP.bg
Футболът е игра, която е създадена да радва зрителите с красивите си изпълнения. Най-важното в спорта с „кожената топка”, обаче несъмнено са головете. Няма как да реализираш идеите, които изповядваш без качествен голмайстор, който да материализира усилията на целия отбор. Именно в такъв се превърна „деветката” на Лудогорец Роман Безяк.
Шампионите дълго време търсиха класен нападател, преди да попаднат на юношата на Целие. С отговорната задача, да застанат на върха на нападението през последните 3 години се изредиха дузина футболисти, но „ветровитият пост” издуха повечето кандидати. Тарани като Антонио Павлов и Мирослав Антонов, дори не успяваха да помиришат титулярната позиция, а младежкият национал на Белгия Кристиян Кабаселе се оказа несполучлив експеримент на „Лудогорец Арена”. В определени етапи в развитието на клуба и Димо Атанасов заемаше позицията на централен нападател, но колебливите му изяви ясно показаха, че мястото му не е там. Бразилецът Кишада често бе използван като „златна резерва”, но така и не се наложи в основния състав.
Стигна се до там капитанът на „зелените” Емил Гъргоров да бъде преквалифициран във „фалшива деветка”, за да могат „зелените” да оползотворяват множеството голови ситуации, които създаваха. Тактиката работеше безотказно в продължение на година и половина, когато Бадема се пренасити от успехите си в Лудогорието и поиска ново предизвикателство. Тогавашният наставник на „орлите” Ивайло Петев изпадна в „патова ситуация”, но не изневери на принципите си и остави демотивирания си лидер на резервната скамейка за сметка на Роман Безяк. Словенецът имаше твърде малко възможности за изява до момента, но в нито един от шансовете, които получи не показа, че притежава качествата да се превърне в един от лидерите на „зелените”.
Слабите изяви на Безяк засилиха критиките към наставника на „орлите”, който бе с основна заслуга за привличането на словенеца. „Острието” на „орлите” определено имаше проблеми с аклиматизацията в отбора и стила на шампионите, но демонстрираше завидно желание, което вдъхваше надежди на разградските привърженици. Въпреки че разградчани извоюваха втора поредна титла, спортно-техническото ръководство, не бе убедено, че е намерило своя „коз” в нападение. Неслучайно Кмета, както наричат Ивайло Петев се възползва от тежката ситуация в ЦСКА, за да привлече звездата на „армейците” Платини.
Футболист с безспорни качества и много противоречив манталитет, който е основната му пречка да разгърне потенциала си, но това е тема за друг материал. Кариоката дойде със статута на сигурен титуляр, но неприятна контузия го извади от сметките на Ивайло Петев, което отвори широко „вратите” за Безяк. Бързоногият нападател се възползва по най-добрия начин от „птичката”, която за втори път кацна на рамото му и за отрицателно време спечели доверието на Кмета, а в последствие се превърна в един от най-големите любимци на Стойчо Стоев. Силата на Безяк определено не се криеше във физическите му качества, а в сериозния хъс, с който се хвърляше в двубоите. Въпреки че не бе особено ефективен, словенецът бе изключително полезен в случаите, когато пресираше противниковите централни защитници. Освен това бързината на играча, умението му да надиграва бранителите на съперника на скорост и играта „един на един”, не оставаха незабелязани.
Основната му функция на реализатор, обаче все още бе твърде бледа в статистически план. Кредитът на доверие, който постоянно получаваше вдъхна нужното спокойствие и самочувствие на играча и той започна да показва защо е бил определян за един от най-обещаващите футболисти в словенското първенство. „Грозното патенце”, което редица скептици определяха като една от най-големите грешки на „Лудогорец Арена” се трансформира в „белия лебед”, който е основна трансферна цел на редица европейски тимове.
24-годишният нападател се превърна в истинска „голова машина” за „орлите” с реализираните си до момента 9 попадения в първенството. Безяк отбеляза и рядко красив гол на европейския шампион от 1988 година ПСВ Айндховен, с който даде началото на историческия триумф на „Филипс стейдиъм” и смълча многобройните привърженици на „лалетата”. Футболистът несъмнено не е разкрил потенциала си и от него може да се очаква много до края на годината, след като демонстрира още едно „оръжие” от богатия си „арсенал”. Става въпрос за асистенциите, които изработи в последните няколко двубоя, които несъмнено обогатяват „визитната му картичка”. Въпреки сериозния авторитет, който си извоюва в предни позиции, Безяк нито за миг не забравя философията на „орлите” и поставя на преден план отборната игра.
Великолепните му изяви от началото на първенството почти със сигурност изхвърлят „от борда”, конкурента му в предни позиции Мишел Платини, който по всичко личи, че не е доволен от статута си на дълбока резерва. В Лудогорец обаче не веднъж са доказвали, че мислят изключително рационално и в перспектива, така че при всяко положение ще поддържат високото ниво на конкуренция, независимо, как ще се казват вариантите за върха на нападението. Важното е че за момента „орлите” запълниха една от „празните” си в последните две кампании, откривайки „бомбата”, която може да „взриви” всяка противникова врата.
Цвтелин Петков
Шампионите дълго време търсиха класен нападател, преди да попаднат на юношата на Целие. С отговорната задача, да застанат на върха на нападението през последните 3 години се изредиха дузина футболисти, но „ветровитият пост” издуха повечето кандидати. Тарани като Антонио Павлов и Мирослав Антонов, дори не успяваха да помиришат титулярната позиция, а младежкият национал на Белгия Кристиян Кабаселе се оказа несполучлив експеримент на „Лудогорец Арена”. В определени етапи в развитието на клуба и Димо Атанасов заемаше позицията на централен нападател, но колебливите му изяви ясно показаха, че мястото му не е там. Бразилецът Кишада често бе използван като „златна резерва”, но така и не се наложи в основния състав.
Стигна се до там капитанът на „зелените” Емил Гъргоров да бъде преквалифициран във „фалшива деветка”, за да могат „зелените” да оползотворяват множеството голови ситуации, които създаваха. Тактиката работеше безотказно в продължение на година и половина, когато Бадема се пренасити от успехите си в Лудогорието и поиска ново предизвикателство. Тогавашният наставник на „орлите” Ивайло Петев изпадна в „патова ситуация”, но не изневери на принципите си и остави демотивирания си лидер на резервната скамейка за сметка на Роман Безяк. Словенецът имаше твърде малко възможности за изява до момента, но в нито един от шансовете, които получи не показа, че притежава качествата да се превърне в един от лидерите на „зелените”.
Слабите изяви на Безяк засилиха критиките към наставника на „орлите”, който бе с основна заслуга за привличането на словенеца. „Острието” на „орлите” определено имаше проблеми с аклиматизацията в отбора и стила на шампионите, но демонстрираше завидно желание, което вдъхваше надежди на разградските привърженици. Въпреки че разградчани извоюваха втора поредна титла, спортно-техническото ръководство, не бе убедено, че е намерило своя „коз” в нападение. Неслучайно Кмета, както наричат Ивайло Петев се възползва от тежката ситуация в ЦСКА, за да привлече звездата на „армейците” Платини.
Футболист с безспорни качества и много противоречив манталитет, който е основната му пречка да разгърне потенциала си, но това е тема за друг материал. Кариоката дойде със статута на сигурен титуляр, но неприятна контузия го извади от сметките на Ивайло Петев, което отвори широко „вратите” за Безяк. Бързоногият нападател се възползва по най-добрия начин от „птичката”, която за втори път кацна на рамото му и за отрицателно време спечели доверието на Кмета, а в последствие се превърна в един от най-големите любимци на Стойчо Стоев. Силата на Безяк определено не се криеше във физическите му качества, а в сериозния хъс, с който се хвърляше в двубоите. Въпреки че не бе особено ефективен, словенецът бе изключително полезен в случаите, когато пресираше противниковите централни защитници. Освен това бързината на играча, умението му да надиграва бранителите на съперника на скорост и играта „един на един”, не оставаха незабелязани.
Основната му функция на реализатор, обаче все още бе твърде бледа в статистически план. Кредитът на доверие, който постоянно получаваше вдъхна нужното спокойствие и самочувствие на играча и той започна да показва защо е бил определян за един от най-обещаващите футболисти в словенското първенство. „Грозното патенце”, което редица скептици определяха като една от най-големите грешки на „Лудогорец Арена” се трансформира в „белия лебед”, който е основна трансферна цел на редица европейски тимове.
24-годишният нападател се превърна в истинска „голова машина” за „орлите” с реализираните си до момента 9 попадения в първенството. Безяк отбеляза и рядко красив гол на европейския шампион от 1988 година ПСВ Айндховен, с който даде началото на историческия триумф на „Филипс стейдиъм” и смълча многобройните привърженици на „лалетата”. Футболистът несъмнено не е разкрил потенциала си и от него може да се очаква много до края на годината, след като демонстрира още едно „оръжие” от богатия си „арсенал”. Става въпрос за асистенциите, които изработи в последните няколко двубоя, които несъмнено обогатяват „визитната му картичка”. Въпреки сериозния авторитет, който си извоюва в предни позиции, Безяк нито за миг не забравя философията на „орлите” и поставя на преден план отборната игра.
Великолепните му изяви от началото на първенството почти със сигурност изхвърлят „от борда”, конкурента му в предни позиции Мишел Платини, който по всичко личи, че не е доволен от статута си на дълбока резерва. В Лудогорец обаче не веднъж са доказвали, че мислят изключително рационално и в перспектива, така че при всяко положение ще поддържат високото ниво на конкуренция, независимо, как ще се казват вариантите за върха на нападението. Важното е че за момента „орлите” запълниха една от „празните” си в последните две кампании, откривайки „бомбата”, която може да „взриви” всяка противникова врата.
Цвтелин Петков
