Тихият Стойчо се оказа най-дълбок
707
Снимка: Lap.bg
Откритите уроци, които Лудогорец изнася този сезон, са типичен пример за надграждане. Този отбор в спортно-технически аспект бе конструиран и изграден от Ивайло Петев, но след него имаше голяма опасност всичко лека полека да бъде сринато. Примерите в световния, а и българския футбол за това не са един и два. Стойчо Стоев обаче направи това, което малцина са доказали, че могат. Той взе един научен отбор с моментен психологически срив и не само че преодоля този срив, но направи Лудогорец още по-научен отбор.
Благодарение на Стойчо Стоев в момента шампионите не просто умеят да играят модерен футбол, но го правят и при всякакви обстоятелства и срещу всякакви съперници. Единствено Базел показа, че е друга бира, но там го имаше момента и от притеснението, че този турнир е нещо по-луксозно и не е за всеки. Стойчо Стоев сам осъзнава, че има още хляб да яде, докато има знанията и самочувствието да си развява коня в груповата фаза на Шампионската лига. Но всичко останало му се нареди чудесно. Той като че ли още не може да осъзнае къде е попаднал, около него няма лешояди и новопоявили се съветници, които да му подскажат, като говори пред камера, да не си държи ръцете в джобовете и като е на масата в телевизионно студио, да си свали якето. Може би, ако още в началото на кариерата си той бе обграден от такива всезнайковци, много малко футболни хора щяха да оценят таланта му.
Преди Лудогорец Стойчо не е бил нарочно тикан в медиите, не е бил предлаган от съветниците на клубните президенти, не е бил гост на телевизионни предавания, за да се сетят хората за него. Той не е от обичайния кръг специалисти, които обикалят клубовете до поредния провал и после да смени местоработата си. Никога не е парадирал с вярност към един или друг клуб, към една или друга идея, а просто си е работил тихо, кротко и общо взето, ако не бе офертата на Лудогорец, Стоев или щеше да спасява някой удавник от А група, или щеше да се опита да вкара някой тим от Б група в елита. Той никога не се е оплаквал от естеството на работата си и това, че не борави с обичайните треньорски клишета, го правеше симпатичен. От всички Стойчовци в българския футбол Стоев се оказа най-тихичък и в същото време най-дълбок, както е в онази поговорка за водите.
Е, пиленцето вече кацна на рамото му и пред него вече са други хоризонти. Летвата му е вдигната до ниво групова фаза на Шампионската лига. Това е реалната цел пред него. Защото в България го видяхме, че може. Няма такъв отбор, който в рамките на един сезон с огромна лекота да надиграе и победи категорично Левски и ЦСКА в София. При това без да допусне гол, както и не допусна гол неговият Миньор при победите над ЦСКА в Перник и Левски на „Герена“ пак в рамките на един сезон.
След престой в периферията и късно оценения талант е време Стойчо Стоев да осребри способностите си и да поработи на най-високото ниво. Колкото и да трае престоят му в Разград, вече е ясно, че следващите му пътища са Левски или ЦСКА и задължително по някое време Литекс. Сериозните клубове се нуждаят именно от такъв специалист – който не говори излишни приказки, не използва високопарни треньорски фрази и общо взето си върши работата, без да търси вината някъде на друго място.
Вестник "Тема Спорт"
Благодарение на Стойчо Стоев в момента шампионите не просто умеят да играят модерен футбол, но го правят и при всякакви обстоятелства и срещу всякакви съперници. Единствено Базел показа, че е друга бира, но там го имаше момента и от притеснението, че този турнир е нещо по-луксозно и не е за всеки. Стойчо Стоев сам осъзнава, че има още хляб да яде, докато има знанията и самочувствието да си развява коня в груповата фаза на Шампионската лига. Но всичко останало му се нареди чудесно. Той като че ли още не може да осъзнае къде е попаднал, около него няма лешояди и новопоявили се съветници, които да му подскажат, като говори пред камера, да не си държи ръцете в джобовете и като е на масата в телевизионно студио, да си свали якето. Може би, ако още в началото на кариерата си той бе обграден от такива всезнайковци, много малко футболни хора щяха да оценят таланта му.
Преди Лудогорец Стойчо не е бил нарочно тикан в медиите, не е бил предлаган от съветниците на клубните президенти, не е бил гост на телевизионни предавания, за да се сетят хората за него. Той не е от обичайния кръг специалисти, които обикалят клубовете до поредния провал и после да смени местоработата си. Никога не е парадирал с вярност към един или друг клуб, към една или друга идея, а просто си е работил тихо, кротко и общо взето, ако не бе офертата на Лудогорец, Стоев или щеше да спасява някой удавник от А група, или щеше да се опита да вкара някой тим от Б група в елита. Той никога не се е оплаквал от естеството на работата си и това, че не борави с обичайните треньорски клишета, го правеше симпатичен. От всички Стойчовци в българския футбол Стоев се оказа най-тихичък и в същото време най-дълбок, както е в онази поговорка за водите.
Е, пиленцето вече кацна на рамото му и пред него вече са други хоризонти. Летвата му е вдигната до ниво групова фаза на Шампионската лига. Това е реалната цел пред него. Защото в България го видяхме, че може. Няма такъв отбор, който в рамките на един сезон с огромна лекота да надиграе и победи категорично Левски и ЦСКА в София. При това без да допусне гол, както и не допусна гол неговият Миньор при победите над ЦСКА в Перник и Левски на „Герена“ пак в рамките на един сезон.
След престой в периферията и късно оценения талант е време Стойчо Стоев да осребри способностите си и да поработи на най-високото ниво. Колкото и да трае престоят му в Разград, вече е ясно, че следващите му пътища са Левски или ЦСКА и задължително по някое време Литекс. Сериозните клубове се нуждаят именно от такъв специалист – който не говори излишни приказки, не използва високопарни треньорски фрази и общо взето си върши работата, без да търси вината някъде на друго място.
Вестник "Тема Спорт"
