Шампионите гонят реванш за загубената Суперкупа
677
Снимка: LAP.bg
Есента бавно се оттегля от нашите географски ширини, но натовареният сезон в българския футбол е в разгара си. Гъстата програма от тазгодишния цикъл продължава с двубоите от 1/8 финалния етап за „Купата на страната”, които благодарение на невероятната „прозорливостт” от страна на господата от БФС, всеки играе, тогава когато намери за добре, като се стига и до парадокса срещите, да са през 3-4 дена, за да се изпозлват свободните дати, предвидени за баражите от Световните квалификации по футбол.
Боби Михайлов и сие определено не предвидиха последствията от евентуално европейско участие на някой от родните тимове до края на календарната година, а дори и след това и превърнаха сезона в нечовешки маратон с безмислени срещи на разменено гостуване във втория по аворитет турнир в страната, в който отборите вместо да се стараят да получат по-лесна европейска виза, се опитват да съберат боеспособен състав, с който хем да са конкурентноспособни, хем да избегнат глоба, ако не допуснат националите си до държавните гарнитури.
Подобна санкция грози и шампионите, тъй като спортно-техническия щаб на „орлите” не позволи на централния си защитник Георги Терзиев да се присъедини към младежкия национален отбор, под предтекст, че бургазлията все още не е възстановен. Всичко това са циркове, които можеха да бъдат избегнати още в началото на сезона. Не случайно и отборите от втория ешалон останаха недоволни от решенията на футболнбата ни централа, която до последно не знаеше, кога и с колко отбора ще започне първентвото в Б група, а имаше опасност втородивизионните ни отбори, достигнали до първата шеснайсетица за националната ни купа, да приключат шампионатните си срещи и да чакат повече от месец, за да изиграят сблъсъците си за Купата.
Чак до там все пак не се стигна, с изтегляне на първенството с една седмица, но като цяло едва ли има някой доволен от формата на турнира, с две срещи на разменено гостуване, в който по-класният отбор си осигурява „визата” за следващия кръг, още в първата среща и обиграва юношите си в реванша. Освен това тазгодишният регламент банализира „вечното дерби”, превръщайки го в месечна традиция. Кой има полза от подобен формат, още повече, ако двубоят който приковава погледите на цяла България се провежда в неособено благоприятни условия, както за футболисти, така и за запалянковци? Дано управниците на българския футбол осъзнаят грешката си и върнат стария формат на турнира, в който тимовете от по-ниски дивизии посрещаха по-класните си съперници в къщи, а двубоите се превръщаха в иситнски празник, с непредвидим край. Въпреки всичко тазгодишната напревара за националната купа предоставя на зрителите няколко вълнуващи дербито, едно от които е сблъсъкът между последните 3 носители на трофея Лудогорец и Берое. Двата най-качествени „зелени” тима в родния елит, през последните 3 години, имат завидно съперничество, откакто „орлите” влязоха в майсторската група. Цели 5 двубоя на ниво А група, плюс още 2 срещи за Купата и Суперкупата бележат „зелената битка”.
Шампионите имат сериозно превъзходство над противника си, когато двубоите се провеждат на „Лудогорец Арена”. 3 категорични победи, в които разградчани нямат допуснат гол са сериозна предпоставка за пореден успех в столицата на Лудогорието. Не така стоят нещата, при срещите в Стара Загора. Въпреки че „БГ Барса” има положителен баланс и „под Аязмото”, нито един от успехите срещу заралии не идва лесно. В двата шампионатни двубоя на стадион „Берое”, лудогорци имат постигнати 4 точки. Любопитното е, че историческият първи успех на „орлите” в А група дойде именно срещу беройци на едноименния им стадион, след минималното 1:2 през 2011 година. Година по-късно заралии направиха великолепен мач и заслужено достигнаха до точка, след нулево равенство.
Двата тима имат са се срещали в още един двубой, игран в Стара Загора. Заралии изтеглиха „късата клечка” в турнира за Купата на страната, в дебютния сезон на разградчани в А група, изправяйки се срещу явлението в българския футбол, още на 1/16 финален етап от надпреварата. Въпреки сърцатата игра на домакините силите им достигнаха до нулево равенство в редовното време и загуба с 0:1 в продълженинията, след гол на Мирослав Иванов в 105-тата минута. Любопитното е, че беройци бяха настоящият носител на трофея, а разградчани го спечелиха в последствие половин година по-късно. По ирония на съдбата, заралии си върнаха ценното отличие година по-късно, което превръща двата провинциални тима в последните три носители на отличието. 7-ят двубой между двата съперника бе сблъсъкът за Суперкупата на страната, в който беройци се реваншираха за предишните си 4 загуби( 5-тата си загуба старозагорци записаха в началото на тазгодишното първенство).
В интригуващ двубой, изпълнен със сериозно биткаджийство и по-малко футболни достойнства, игран на националния стадион „Васил Левски”, символичните гости от Стара Загора завоюваха третия по авторитет трофей у нас, след равенство 1:1 в редовното време и победа след изпълнение на дузпи. По този начин заралии попречиха на Лудогорец, да се превърне в първия провинциален отбор и единственият освен ЦСКА и Левски с 2 Суперкупи на страната. Именно този неуспех се превърна в един преломните моменти за разградчани и спокойно може да бъде наречен „началото на края” за Ивайло Петев. След този двубой собственика на лудогорци Кирил Домусчиев показа „оранжев картон” на наставника, който подписа „заповедта си за уволнение” със срамната загуба от 0:1 в Любимец. Малко по-късно започна и европейската „революция” на „орлите”, за която говорят всички на Стария континент. През последните няколко дена се „форсира” и темата за преминаването на Каядо в Лудогорец. Казус, който излищно нажежи атмосферата преди сблъсъка.
Основният „коз” на гостите се казва Георги Костадинов. 23-годишният дефанзивен халф бе част от тима на „орлите” в последните две години, но така и не успя да се пребори за титулярното място. Бившият младежки национал,който не веднъж и два пъти бе офертиран от италиански тимове имаше не леката задача да се съревновава с най-качествените опорни полузащитници у нас в лицето на настоящия капитан Светослав Дяков, Станислав Генчев, черногорският национал Кашчелан, Златински, Ешпиньо и Бургзорг.
Дълго време Ивайло Петев отклоняваше сериозния интерес към младежа, но в крайна сметка Жоро пожела, да продължи развитието си в отбор, в който ще получава повече шансове за изява. И давта тима се намират в отлична форма, след зашеметителното представяне на лудогорци, които предсрочно си осигуриха участие в 1/16 финалната фаза на Лига Европа, докато беройци имат 3 победи в последните си 4 шампионатни сблъсъци, заемайки 8-та позиция в подреждането. Те изостават само на точка от основния си претендет за попадане в седмицата Черно море, с когото ще премерят сили в следващия кръг на първенството в морската ни столица.
Беройци са изключително корав тим в турнирните надпревари, което се доказва по безапелационен начин от от представянето им за Купата в последните 3 сезона, което означава, че разградчани по никакъв начин не трябва да подценяват срещата. Един добър турнирен резултат би вдъхнал сериозно самочувствие на заралии, които са домакини на реванша 3 дни по-късно. Крайният победител в срещата ще „изчисти” сериозно пътя си към трофея и нищо чудно, отново един от двата „зелени” тима да триумфира с отличието.
Вероятен състав на Лудогорец: Вл. Стоянов, Кайсара, Минев, Барт, Моци, Дяков – капитан, Ешпиньо, Марселиньо, Мисиджан, Ив. Стоянов, Безяк.
Цветелин Петков
Боби Михайлов и сие определено не предвидиха последствията от евентуално европейско участие на някой от родните тимове до края на календарната година, а дори и след това и превърнаха сезона в нечовешки маратон с безмислени срещи на разменено гостуване във втория по аворитет турнир в страната, в който отборите вместо да се стараят да получат по-лесна европейска виза, се опитват да съберат боеспособен състав, с който хем да са конкурентноспособни, хем да избегнат глоба, ако не допуснат националите си до държавните гарнитури.
Подобна санкция грози и шампионите, тъй като спортно-техническия щаб на „орлите” не позволи на централния си защитник Георги Терзиев да се присъедини към младежкия национален отбор, под предтекст, че бургазлията все още не е възстановен. Всичко това са циркове, които можеха да бъдат избегнати още в началото на сезона. Не случайно и отборите от втория ешалон останаха недоволни от решенията на футболнбата ни централа, която до последно не знаеше, кога и с колко отбора ще започне първентвото в Б група, а имаше опасност втородивизионните ни отбори, достигнали до първата шеснайсетица за националната ни купа, да приключат шампионатните си срещи и да чакат повече от месец, за да изиграят сблъсъците си за Купата.
Чак до там все пак не се стигна, с изтегляне на първенството с една седмица, но като цяло едва ли има някой доволен от формата на турнира, с две срещи на разменено гостуване, в който по-класният отбор си осигурява „визата” за следващия кръг, още в първата среща и обиграва юношите си в реванша. Освен това тазгодишният регламент банализира „вечното дерби”, превръщайки го в месечна традиция. Кой има полза от подобен формат, още повече, ако двубоят който приковава погледите на цяла България се провежда в неособено благоприятни условия, както за футболисти, така и за запалянковци? Дано управниците на българския футбол осъзнаят грешката си и върнат стария формат на турнира, в който тимовете от по-ниски дивизии посрещаха по-класните си съперници в къщи, а двубоите се превръщаха в иситнски празник, с непредвидим край. Въпреки всичко тазгодишната напревара за националната купа предоставя на зрителите няколко вълнуващи дербито, едно от които е сблъсъкът между последните 3 носители на трофея Лудогорец и Берое. Двата най-качествени „зелени” тима в родния елит, през последните 3 години, имат завидно съперничество, откакто „орлите” влязоха в майсторската група. Цели 5 двубоя на ниво А група, плюс още 2 срещи за Купата и Суперкупата бележат „зелената битка”.
Шампионите имат сериозно превъзходство над противника си, когато двубоите се провеждат на „Лудогорец Арена”. 3 категорични победи, в които разградчани нямат допуснат гол са сериозна предпоставка за пореден успех в столицата на Лудогорието. Не така стоят нещата, при срещите в Стара Загора. Въпреки че „БГ Барса” има положителен баланс и „под Аязмото”, нито един от успехите срещу заралии не идва лесно. В двата шампионатни двубоя на стадион „Берое”, лудогорци имат постигнати 4 точки. Любопитното е, че историческият първи успех на „орлите” в А група дойде именно срещу беройци на едноименния им стадион, след минималното 1:2 през 2011 година. Година по-късно заралии направиха великолепен мач и заслужено достигнаха до точка, след нулево равенство.
Двата тима имат са се срещали в още един двубой, игран в Стара Загора. Заралии изтеглиха „късата клечка” в турнира за Купата на страната, в дебютния сезон на разградчани в А група, изправяйки се срещу явлението в българския футбол, още на 1/16 финален етап от надпреварата. Въпреки сърцатата игра на домакините силите им достигнаха до нулево равенство в редовното време и загуба с 0:1 в продълженинията, след гол на Мирослав Иванов в 105-тата минута. Любопитното е, че беройци бяха настоящият носител на трофея, а разградчани го спечелиха в последствие половин година по-късно. По ирония на съдбата, заралии си върнаха ценното отличие година по-късно, което превръща двата провинциални тима в последните три носители на отличието. 7-ят двубой между двата съперника бе сблъсъкът за Суперкупата на страната, в който беройци се реваншираха за предишните си 4 загуби( 5-тата си загуба старозагорци записаха в началото на тазгодишното първенство).
В интригуващ двубой, изпълнен със сериозно биткаджийство и по-малко футболни достойнства, игран на националния стадион „Васил Левски”, символичните гости от Стара Загора завоюваха третия по авторитет трофей у нас, след равенство 1:1 в редовното време и победа след изпълнение на дузпи. По този начин заралии попречиха на Лудогорец, да се превърне в първия провинциален отбор и единственият освен ЦСКА и Левски с 2 Суперкупи на страната. Именно този неуспех се превърна в един преломните моменти за разградчани и спокойно може да бъде наречен „началото на края” за Ивайло Петев. След този двубой собственика на лудогорци Кирил Домусчиев показа „оранжев картон” на наставника, който подписа „заповедта си за уволнение” със срамната загуба от 0:1 в Любимец. Малко по-късно започна и европейската „революция” на „орлите”, за която говорят всички на Стария континент. През последните няколко дена се „форсира” и темата за преминаването на Каядо в Лудогорец. Казус, който излищно нажежи атмосферата преди сблъсъка.
Основният „коз” на гостите се казва Георги Костадинов. 23-годишният дефанзивен халф бе част от тима на „орлите” в последните две години, но така и не успя да се пребори за титулярното място. Бившият младежки национал,който не веднъж и два пъти бе офертиран от италиански тимове имаше не леката задача да се съревновава с най-качествените опорни полузащитници у нас в лицето на настоящия капитан Светослав Дяков, Станислав Генчев, черногорският национал Кашчелан, Златински, Ешпиньо и Бургзорг.
Дълго време Ивайло Петев отклоняваше сериозния интерес към младежа, но в крайна сметка Жоро пожела, да продължи развитието си в отбор, в който ще получава повече шансове за изява. И давта тима се намират в отлична форма, след зашеметителното представяне на лудогорци, които предсрочно си осигуриха участие в 1/16 финалната фаза на Лига Европа, докато беройци имат 3 победи в последните си 4 шампионатни сблъсъци, заемайки 8-та позиция в подреждането. Те изостават само на точка от основния си претендет за попадане в седмицата Черно море, с когото ще премерят сили в следващия кръг на първенството в морската ни столица.
Беройци са изключително корав тим в турнирните надпревари, което се доказва по безапелационен начин от от представянето им за Купата в последните 3 сезона, което означава, че разградчани по никакъв начин не трябва да подценяват срещата. Един добър турнирен резултат би вдъхнал сериозно самочувствие на заралии, които са домакини на реванша 3 дни по-късно. Крайният победител в срещата ще „изчисти” сериозно пътя си към трофея и нищо чудно, отново един от двата „зелени” тима да триумфира с отличието.
Вероятен състав на Лудогорец: Вл. Стоянов, Кайсара, Минев, Барт, Моци, Дяков – капитан, Ешпиньо, Марселиньо, Мисиджан, Ив. Стоянов, Безяк.
Цветелин Петков
