Крилото на Лудогорец Михаил Александров даде интервю пред „Тема Спорт“. Той говори за това каква поука тима си е взел от загубата от Любимец, головете срещу Партизан и Лудогорец, колектива в тима, личния си живот.

Мишо, след загубата от Любимец в първия кръг на шампионата очаквал ли си подобен скок в развитието на Лудогорец?
- Вярвахме в своите възможности и тази загуба не ни попречи да продължим напред. Радвам се, че излязохме от мини-кризата в началото на сезона и сега показваме все по-добри игри. В интерес на истината – никой не очакваше това поражение. Любимец е новак в групата, бяхме ги гледали на видео, разучихме ги като цяло, но паднахме.

Кои са причините за този възход в последните 3-4 месеца?
- Може би тази загуба ни накара да преосмислим поведението си на терена и да заиграем по-добре. Все пак виждате, че Любимец не е толкова случаен отбор и победи наистина сериозни тимове. Ние се научихме да играем задружно, всеки да дава необходимото на тима. Начинът ни на игра се различава от този на останалите отбори у нас. В България се набляга не толквоа на техниката и комбинативността, а на силовия футбол.

На кой е повече заслуга това – на треньора или футболистите?
- Футболистите сме си същите, така че приносът е на треньорите. Естествено, и ние имаме заслуга за това. Но треньорите са тези, които правят смазката на цялата машина.

Доста хора казват, че сте поне с класа над другите тимове в А група. Ти какво мислиш?
- Не съм човекът, който да го коментира. Ще е малко тривиално да говоря колко сме силни и добри. Смятам, че има доста отбори, които могат да ни се противопоставят по най-добрия начин. Хубаво е, че първенството ни с всяка изминала година става все по-силно.

Кои отбори визираш?
- Литекс, ЦСКА, Левски и Ботев. Смятам, че въпреки, че в този момент сме доста по-напред от тях, това не ни прави шампиони, защото има още доста мачове да се изиграят.

През миналия сезон беше със статут на твърда резерва в отбора, сега обаче си върна титулярното място. На какво се дължи прогреса ти?
- Знаех, че един момент ще дойде моментът, в който пак ще бъда титуляр и тренировките ще се отплатят. Бях спокоен. Надявам се това нещо да продължи и занапред и да играя по-често и за по-дълго.

Имаше ли момент на отчаяние, имаше мачове, в които не влизаше в групата?
- Такова е било решението на треньора в онзи момент. Не мога да го коментирам, а и нямам желание. Той е виждал нещата от една гледна точка, а аз от съвсем друга. И така се получаваше, че не играех.

Вкара много важни голове през този сезон – срещу Партизан в Шампионска лига и ЦСКА на „Армията“. Кой от тях е по-важен и специален за теб?
- И двата са много важни, защото бяха вкарани по точното време. Не мога да ги съпоставям. Моята позиция, а и начинът ми на игра е такъв, че по-често правя асистенции, отколкото вкарвам. Но този сезон нещата ми се получават, хубаво е, че и бележа. Попадението ми срещу Партизан беше първото ми в евротурнирите. Докато този срещу ЦСКА е първият ми на „Армията“ – и като футболист на ЦСКА, и като на Лудогорец. Затова може би този срещу червените е малко по-специален, защото се противопоставих на отбора, в който съм играл толкова дълго като юноша, а след това и при мъжете. Но животът е такъв, че никога не знаеш какво ще ти предложи в следващата минута.

Защо не се зарадва при попадението си на „Армията“?
- Реших да покажа уважение към отбора, който ме е създал. Смятам, че няма нищо лошо в това. Имах емоции, но ги запазих за след мача. Всеки един футболист, където и да играе, трябва да покаже уважение към стария си клуб. Ако някога играя срещу Лудогорец ще направя същото. Колкото до феновете на ЦСКА – ако всеки тим у нас има такава публика, смятам че стадионите ще са пълни. Когато те губеха с 0:2 и поздравиха играч на другия отбор като мен, независимо, че съм юноша на ЦСКА, говори много. Не мога да скрия, че ми стана много хубаво.

Все още обаче не си се разписвал срещу Левски…
- Надявам се и това да стане. Вкарвал съм им като юноша доста пъти, дано да го направя и при мъжете. Може би Левски е най-големият ми дразнител. Важното е, че имаме положителна серия срещу този тим, която се надявам да продължи.

Кой от твоя отбор от ДЮШ на ЦСКА успя да развие качествата си и сега играе на високо ниво както теб?
- Има такива. Най-пресният пример е Иван Иванов, които играе в момента в Базел. Последния ми сезон в ЦСКА участвах общо в 63 мача – за мъжете и два набора при юношите. От моя набор (1989) са Николай Чипев, Иван Караджов и Атанас Зехиров, които сега са в Берое. В ЦСКА винаги е имало таланти. В юношите бях и с Владо Стоянов, който сега е национал и вратар на Лудогорец. В последния ми мач с ЦСКА за набор 88 спечелихме купата срещу Левски.

Кое според теб е най-доброто крило в А група?
- Има доста футболисти, в които ми харесват различни неща. Смятам, че нашият отбор продължава най-добрите. Искам да разбия един мит – постоянно се говори, че в нашия тим има много чужденци и именно те са ядрото на отбора. Аз съм на мнение, че българите в състава са с главната роля в цялото действие, те дърпат тима напред. И без тях доста трудно ще се развива отбора. Всеки еди от българите се представя на много силно ниво. Без естествено да казвам, че чужденците не се справят. Впечатление ми прави Мисиджан. Той е млад, върви му играта, вкарва голове – много е добър.

Преди около месец стана баща. Как това събитие промени живота ти?
- То не само, че го промени, а направо го обърна. Смея да твърдя, че това е стимул в живота на всеки човек. И задължава да даваш най-доброто на човека до теб и детето – в случая на дъщеричката ми.

Къде живеете сега Разград или София?
- Засега са с мен в Разград. Подкрепят ме, за което съм им благодарен. Това ми помага да съм спокоен за личния си живот. Футболът си е футбол, но когато личния ти живот не върви добре – тогава се появявт проблеми и в професионален план.

Как прекарваш свободното си време?
- Гледам да наблегна на близките си хора, които ощетявам докато съм на лагери. И да прекарвам времето си с тях, да им угаждам. Те го заслужават. Иначе имам доста хобита, но за момента съм ги пренебрегнал – обичам много да ходя на боулинг и кино. Чета и доста книги. Последната, която ми хареса е „Ад“ на Дан Браун.

Вестник "Тема Спорт"