Страх от Лудогорец
821
Снимка: Dariknews.bg
На Лудогорец му трябват още два кръга (мачовете с Черно море и Левски), за да приключи първенството. Дотам елитът стене в страх от делиорманската сила! Тя е толкова могъща днес, че не е сигурно дали и сборен отбор на “А” група е в състояние да спре шампионите. Видя се и в Стара Загора. След изтощителния мач в четвъртък с ПСВ, Лудогорец мина през Берое толкова лесно, толкова работно, че е направо притеснително. За българския футбол. Защото в него се надига страх, какъвто на ЦСКА му трябваше 10 години див тоталитаризъм, за да го наложи след пръкването си. Сега Лудогорец го постига само за 2 сезона. През третия вече бере плодовете от този страх.
След Левски, след ЦСКА, след Локо Пд, сега и Берое излезе с кафявото отзад срещу Лудогорец
Заралии никога не са изглеждали толкова притеснени у дома. А Петър Хубчев така уплашен. Та той се отказа да играе за победа, оставяйки Каядо на пейката! На звездата на Берое очевидно му няма нищо, за да бъде пазен. А и от какво да го пазят? В крайна сметка може би това беше мачът, който един ден ще изхвърли заралии от топ 7. Което е вече друг проблем. При това държавен, защото за 4,5 милиона лева народна пара може поне мечта да имаш да биеш Лудогорец. Хубчев нямаше дори мечта. Той се надяваше да не загуби. Усили центъра, уж бетонира фланговете, остави 20 метра разстояние между отбора и Венци Христов. И когато треньорът ти го е страх, когато това си личи от схемата му, от избора му на играчи, няма как тези на терена да покажат нещо. Не случайно и Берое показа срещу Лудогорец точно това – голямо нищо. Което е най-жалкото в целия мач. Този Берое изпусна много. Уби инерцията от купата, от суперкупата, загуби много от уважението на неутралните фенове.
Днес всичкото уважение е към Лудогорец. Този отбор плаши съперниците, но печели симпатии. Вече е ясно, че инерцията от Лига Европа ще е достатъчна за трета поредна титла
И поне още няколко напред. Защото, когато днес те е страх от този Лудогорец, какво ще правиш срещу Лудогорец догодина, който ще е може би два пъти по-силен и три пъти по-стресиращ? Че тогава такива като Левски, като ЦСКА, като Берое няма даже да излизат на терена. Следващия сезон първенството ще е в още по-свит вариант. На практика във формата от 12 състава, а може би дори 10, мачовете на кръв ще са 80 процента повече в сравнение с настоящата година. И тук идва голямото предимство, смазващото превъзходство на Лудогорец. Този състав се научи да печели непрекъснато такива срещи. В Европа го прави на мускули, тук по инерция. И ще продължи по същия унизителен начин да се разправя със съперниците си на Герена, на Армията или под Аязмото. Това е: страхът на “А” група гарантира на Лудогорец шампионски бъднини. Какво толкова промени Стойчо Стоев, че превърна отбор, който миналата година чакаше от Везалов титлата, в тотален хегемон сега?
Лудогорец сложи точка на проблема “циганин”
И това се вижда най-вече в отношението към отбора на бразилците в състава. Южноамериканската диаспора очевидно бойкотираше Ивайло Петев. Но и той си го заслужаваше. Не може да псуваш хората, които те създадоха, абсурдно е да очакваш Марселиньо, Кайсара и Кишада да са зад теб, когато непрекъснато им викаш на тренировка цигани. В началото може и да върви. Но когато един бразилец разбере, че отборът зависи от него, той става друг човек. И не позволява цървулско отношение към него. Бразилското лоби в Разград направи точно това, когато Ивайло Петев се опита да се постави над отбора, над играчите. Показаха му кой командва парада. И за да покажат, че са били прави в бойкота си срещу Петев, сега тичат най-много от всички, играят най-много от всички. Защото знаят, че ако след изгонването на Петев, Лудогорец не се беше надигнал така, следващите с билет в джоба щяха да са те. А каквото и да си говорим днес, Разград е хубав за живеене град. При тези заплати Марселиньо и компания могат да преглътнат факта, че най-близкият мол до апартамента им е на 80 километра. И сега всеки един от бразилците си заработва заплатата по най-добрия начин.
Стойчо Стоев очевидно знаеше това и направи най-добрия треньорски ход – остави хората си да играят футбол. И продължава да го прави. В Стара Загора Лудогорец изглеждаше много по-свежия състав, напук на 90-те минути в студа в четвъртък. Може би причината беше в настроението на играчите. Тези от Разград очевидно се забавляваха. За другите футболът беше тегоба. Едните играеха както им диктува сърцето, другите се бранеха както е искал треньорът. При тази разлика в класите между Лудогорец и всички останали, мачове се печелят и така – от едното настроение.
Вестник "7 дни спорт"
След Левски, след ЦСКА, след Локо Пд, сега и Берое излезе с кафявото отзад срещу Лудогорец
Заралии никога не са изглеждали толкова притеснени у дома. А Петър Хубчев така уплашен. Та той се отказа да играе за победа, оставяйки Каядо на пейката! На звездата на Берое очевидно му няма нищо, за да бъде пазен. А и от какво да го пазят? В крайна сметка може би това беше мачът, който един ден ще изхвърли заралии от топ 7. Което е вече друг проблем. При това държавен, защото за 4,5 милиона лева народна пара може поне мечта да имаш да биеш Лудогорец. Хубчев нямаше дори мечта. Той се надяваше да не загуби. Усили центъра, уж бетонира фланговете, остави 20 метра разстояние между отбора и Венци Христов. И когато треньорът ти го е страх, когато това си личи от схемата му, от избора му на играчи, няма как тези на терена да покажат нещо. Не случайно и Берое показа срещу Лудогорец точно това – голямо нищо. Което е най-жалкото в целия мач. Този Берое изпусна много. Уби инерцията от купата, от суперкупата, загуби много от уважението на неутралните фенове.
Днес всичкото уважение е към Лудогорец. Този отбор плаши съперниците, но печели симпатии. Вече е ясно, че инерцията от Лига Европа ще е достатъчна за трета поредна титла
И поне още няколко напред. Защото, когато днес те е страх от този Лудогорец, какво ще правиш срещу Лудогорец догодина, който ще е може би два пъти по-силен и три пъти по-стресиращ? Че тогава такива като Левски, като ЦСКА, като Берое няма даже да излизат на терена. Следващия сезон първенството ще е в още по-свит вариант. На практика във формата от 12 състава, а може би дори 10, мачовете на кръв ще са 80 процента повече в сравнение с настоящата година. И тук идва голямото предимство, смазващото превъзходство на Лудогорец. Този състав се научи да печели непрекъснато такива срещи. В Европа го прави на мускули, тук по инерция. И ще продължи по същия унизителен начин да се разправя със съперниците си на Герена, на Армията или под Аязмото. Това е: страхът на “А” група гарантира на Лудогорец шампионски бъднини. Какво толкова промени Стойчо Стоев, че превърна отбор, който миналата година чакаше от Везалов титлата, в тотален хегемон сега?
Лудогорец сложи точка на проблема “циганин”
И това се вижда най-вече в отношението към отбора на бразилците в състава. Южноамериканската диаспора очевидно бойкотираше Ивайло Петев. Но и той си го заслужаваше. Не може да псуваш хората, които те създадоха, абсурдно е да очакваш Марселиньо, Кайсара и Кишада да са зад теб, когато непрекъснато им викаш на тренировка цигани. В началото може и да върви. Но когато един бразилец разбере, че отборът зависи от него, той става друг човек. И не позволява цървулско отношение към него. Бразилското лоби в Разград направи точно това, когато Ивайло Петев се опита да се постави над отбора, над играчите. Показаха му кой командва парада. И за да покажат, че са били прави в бойкота си срещу Петев, сега тичат най-много от всички, играят най-много от всички. Защото знаят, че ако след изгонването на Петев, Лудогорец не се беше надигнал така, следващите с билет в джоба щяха да са те. А каквото и да си говорим днес, Разград е хубав за живеене град. При тези заплати Марселиньо и компания могат да преглътнат факта, че най-близкият мол до апартамента им е на 80 километра. И сега всеки един от бразилците си заработва заплатата по най-добрия начин.
Стойчо Стоев очевидно знаеше това и направи най-добрия треньорски ход – остави хората си да играят футбол. И продължава да го прави. В Стара Загора Лудогорец изглеждаше много по-свежия състав, напук на 90-те минути в студа в четвъртък. Може би причината беше в настроението на играчите. Тези от Разград очевидно се забавляваха. За другите футболът беше тегоба. Едните играеха както им диктува сърцето, другите се бранеха както е искал треньорът. При тази разлика в класите между Лудогорец и всички останали, мачове се печелят и така – от едното настроение.
Вестник "7 дни спорт"
