Лудогорец мачка всичко живо у нас. Нормално с оглед потенциала, който имат разградчани. Те обаче показват и една тъжна страна на родния футбол – треньорската. Не, не става дума за Стойчо Стоев. Човекът си мълчи, работи, побеждава и чупи рекорди. Но тези срещу него... Лудогорец е безапелационен у нас, защото срещу него излизат ниско подготвени в тактическо отношение отбори. Навсякъде по света по-малките състави когато се изправят срещу някой превъзхождащ ги тотално, залагат само и основно на тактиката. В България за Стойчо Младенов, за Петър Хубчев, за всички тя се изразява в едно – стискат палци на Лудогорец да не му тръгне. Няма проучване на съперника, няма нещо тактическо да се види, което да е насочено директно към проблемите на разградчани. А такива при тях има. Дори в този си безапелационен вид Лудогорец може да бъде спрян понякога.

Не случайно го направиха точно Черно море и Литекс. Във Варна Гонзо хвърли момчетата си на истинска битка. Знаеше, че разградчани са на крилете на еуфорията от осигуреното влизане в групите на Лига Европа. Беше му ясно, че с оглед задаващите се двубои с Базел всички ще се пазят, защото може да изпуснат големите пари. И Черно море стъпи здраво срещу Лудогорец, всеки един футболист на разградчани бе пресиран, респектиран. В крайна сметка – 3:1 за Черно море.

В Ловеч пък Литекс игра така, все едно е воден от... Люпко Петрович. В което няма нищо странно, защото настоящият наставник на ловчанлии Златомир Загорчич се е учил на занаят от носителя на КЕШ. Оранжевите знаеха, че силата на разградчани пада със 40 процента, ако блокират активността на бековете. Заги хвърли на фланговете максимална сила, а освен това цяла седмица очевидно бе отработвал контраатаки през центъра на защитата на съперника. Там все още Барт и Моци понякога издишат срещу бързи футболисти. И срещу Ловеч се получи точно това – 2:4.
На практика освен Загорчич и Гонзо нито един друг треньор не се опита да се надиграва с Лудогорец. Нито един треньор не се напъна да помисли как може да се противопостави на делиорманци. Което вече е големият проблем на “А” група. Треньори в нея са хора, които преди 30 години никой нямаше да допусне в занаята. Затова и от много време насам наш наставник не е получавал солидно предложение от чужд отбор. Последното такова дойде за Ивайло Петев. Ами за кой друг да дойде?! Доскорошният наставник на Лудогорец създаде това явление и направи така, че “А” група 2 години да му търси цаката. Т.е. Петев се помъчи да работи, опита се да гради нещо, а за останалите беше предизвикателство само да го спрат.
За съжаление сега дори такива няма в “А” група. Никой освен Гонзо и Заги не си прави труда да спре момчетата на Стойчо Стоев. Което в един момент може да се обърне срещу самите тях. Защото догодина Лудогорец ще иска да влиза в Шампионска лига.

За там освен всичко друго ще трябва и солидно българско първенство. Да има къде разградчани да отработват онова, което ще им трябва в Европа. Само че у нас какво да отработиш срещу ЦСКА на Стойчо... Та той на Армията при 0:2 се брани, за да не допусне трети гол.

Симеон Кичуков, вестник "7 дни спорт"