Кайсара е един от тримата най-добри крайни защитници в "А" група
919
Снимка: LAP.bg
Аплодисментите в Лудогорец често обират офанзивните футболисти. Още месец след идването си Върджил Мисиджан бе посочен като поредното откритие. Светлината на прожекторите огрява силно още Марселиньо и Роман Безяк. Някъде далеч зад завесите се крие друг голям талант, който обаче до сега не е получил заслужено признание - Жуниор Кайсара. Бразилският бек дошъл през 2012 година по заслуги на Методи Томанов и тогавашния треньор Ивайло Петев се оказа истинско бижу в селекцията на шампионите. За правата му бяха броени около 500 000 евро на Жил Висенте и вече е ясно, че е имало защо. Ясно е, и че скаутската мрежа на Лудогорец работа по недостижим начин за останалите родни клубове.
Роденият в големия Сао Пауло Уилсън, както е първото му име започва първите си стъпки във футбола в един от малките отбори в града. Клубът се оказва прекалено тесен за качествата му и съвсем скоро той е забелязан от скаути на Санта Андре. На 19 години Жуниор прави официален дебют за тима, но за него не успява да се намери място. Въпреки това Кайсара продължава усилено да работи и съдбата не му обръща гръб. Младият защитник е забелязан случайно от скаути на португалския Жил Висенте по време на една от редовните тренировки на Санта Андре. Съгледвачите с учуда приемат факта, че талантливият Уилсън не играе редовно, въпреки безспорната си класа. Само няколко дни след тренировката представителите на Жил Висенте се разбират с клуба и откупуват Кайсара, за който пътуването до Португалия е първото напускане на родината му.
Подадената ръка към младока отприщва забележителния му талант. Още в първите си мачове бразилецът впечатлява със скоростта си. На заден план остава изключителното влагане и упоритост на високият едва 171 см футболист. За двата си сезона с екипа на Жил Висенте той записва 56 мача и вкарва 3 гола, като достига с тима до финал за Купата на Португалия, който е загубен от Бенфика.
Приказката на южноамериканецът обаче получава своето продължение в Лудогорец. „Избрах шампиона на България пред много други оферти, които имах”, казва Кайсара.
Класата му си пролича в първите контролни мачове на разградчани в Австрия, както и по-късно срещу Динамо Загреб през 2012. Възходът на Жуниор продължава и до сега вече два сезона.
От началото на тази кампания Жуниор бе върнат на титулярната си позиция от дясно и нивото му скочи още нагоре. Защитникът впечатлява с невероятната си скорост и десетките успешни пробиви по фланга. Играта му много напомня на тази други двама негови сънародници подвизавали се с голям успех в „А” група – Тиаго Силва и Лусио Вагнер. Двамата оставиха сериозни следи в Литекс, ЦСКА и Левски. Случайно или не се оказва, че тримата най-добри крайни защитници, ритали в „А” група през новия век са бразилци.
Жуниор има своите предимства пред Силва и Вагнер. По-бърз е от тях и за разлика от Тиаго и Лусио може да играе еднакво сполучливо и в двете крайни зони на защитата. Освен това е значително по-постоянен в представянето си. Силва и Вагнер пък са по-силни ек на ек заради по-добрата си техника на място, а от друга страна са по-добри при избора си на позиция и в единоборствата. Безусловно това са тримата бекове, които най-силно впечатлиха през новия век. Въпросът е къде са модерните българските крайни защитници през последните 15-ина години? Навремето имахме прекрасни бекове, а сега разчитаме само на чужденците.
Вестник "Тема спорт"
Роденият в големия Сао Пауло Уилсън, както е първото му име започва първите си стъпки във футбола в един от малките отбори в града. Клубът се оказва прекалено тесен за качествата му и съвсем скоро той е забелязан от скаути на Санта Андре. На 19 години Жуниор прави официален дебют за тима, но за него не успява да се намери място. Въпреки това Кайсара продължава усилено да работи и съдбата не му обръща гръб. Младият защитник е забелязан случайно от скаути на португалския Жил Висенте по време на една от редовните тренировки на Санта Андре. Съгледвачите с учуда приемат факта, че талантливият Уилсън не играе редовно, въпреки безспорната си класа. Само няколко дни след тренировката представителите на Жил Висенте се разбират с клуба и откупуват Кайсара, за който пътуването до Португалия е първото напускане на родината му.
Подадената ръка към младока отприщва забележителния му талант. Още в първите си мачове бразилецът впечатлява със скоростта си. На заден план остава изключителното влагане и упоритост на високият едва 171 см футболист. За двата си сезона с екипа на Жил Висенте той записва 56 мача и вкарва 3 гола, като достига с тима до финал за Купата на Португалия, който е загубен от Бенфика.
Приказката на южноамериканецът обаче получава своето продължение в Лудогорец. „Избрах шампиона на България пред много други оферти, които имах”, казва Кайсара.
Класата му си пролича в първите контролни мачове на разградчани в Австрия, както и по-късно срещу Динамо Загреб през 2012. Възходът на Жуниор продължава и до сега вече два сезона.
От началото на тази кампания Жуниор бе върнат на титулярната си позиция от дясно и нивото му скочи още нагоре. Защитникът впечатлява с невероятната си скорост и десетките успешни пробиви по фланга. Играта му много напомня на тази други двама негови сънародници подвизавали се с голям успех в „А” група – Тиаго Силва и Лусио Вагнер. Двамата оставиха сериозни следи в Литекс, ЦСКА и Левски. Случайно или не се оказва, че тримата най-добри крайни защитници, ритали в „А” група през новия век са бразилци.
Жуниор има своите предимства пред Силва и Вагнер. По-бърз е от тях и за разлика от Тиаго и Лусио може да играе еднакво сполучливо и в двете крайни зони на защитата. Освен това е значително по-постоянен в представянето си. Силва и Вагнер пък са по-силни ек на ек заради по-добрата си техника на място, а от друга страна са по-добри при избора си на позиция и в единоборствата. Безусловно това са тримата бекове, които най-силно впечатлиха през новия век. Въпросът е къде са модерните българските крайни защитници през последните 15-ина години? Навремето имахме прекрасни бекове, а сега разчитаме само на чужденците.
Вестник "Тема спорт"
