Сблъсъкът между Лудогорец и Левски е шанс на гостите да се реваншират за слабото си представяне срещу същия съперник на „Герена“. Това е първото, за което си мислят феновете на Левски. За тези на Лудогорец мачът е поредна стъпчица към третата шампионска титла. Не е ясно докъде ще стигнат силите на Левски, тъй като разградчани ги превъзхождат по класа и сработеност. Това ще е нова възможност сините да тръгнат нагоре и да преобърнат лошия си сезон. Колкото до шампионите, те със сигурност ще искат да се върнат на победния път и да докажат, че равенството с Черно море не ги е отклонило от курса им. В спортно-технически аспект може да се направят много съпоставки.

ВРАТАРИТЕ

Владо Стоянов определено превъзхожда много Пламен Илиев и Горан Блажевич. Стоянов играе добре с крака, но това не му пречи да е сигурен и при високи топки. Умее да ръководи съотборниците си и със сигурността си им вдъхва допълнителна увереност. При Пламен това нещо липсва. Той рядко се справя с високи центрирания и е леко нестабилен при играта с крака. Това е повлияно от цялосттната му несигурност. Но трябва да отбележим, че той има добър рефлекс при удари от близка дистанция. Колкото до другия вариант Горан Блажевич, то хърватинът има превес, когато трябва да се справя с високи центрирания, за което заслуга има и по-големия му опит. Той обаче се придвижва бавно и е доста тромав при играта си с крака. Така, че при всички случай Владо Стоянов е много по-добре комплектован и от Блажевич и от Илиев.

ЗАЩИТИТЕ

Бранителите на Лудогорец – Моци, Кайсара, Минев и Барт са много по-добре обиграни и всеки от тях умее да изнася отлично да изнася топката. Активни са както по фланговете така и през централната част на терена. При сините човекът с най-много способности в този аспект е Дъстли Мулдер. Те се опитват предимно с индивидуални действия да пренесат играта от фаза защита в атака, докато разградчани го правят чрез работа в екип. И в двата отбора нямат особено бързи централни бранители. Липсва им пъргавост и скорост, но Моци и Барт се допълват взаимно. Даниел Димов не отстъпва на румънския бранител, когато трябва да се надбягва, но синхрона му с Ангелов е слаб. Проблемът на Левски е, че постоянно менят бранителите си. Със сигурност Ангелов и Димов не са по-лоши от Моци и Барт, но са по-необиграни, а е нужно да си знаят и кътните зъби за да постигнат стабилност. Бековете Минев и Кайсара често отиват до края в атака, но имат заменяемост. Именно крайните защитници имат и голяма заслуга за някои голове на тима. А в Левски много рядко се вижда пробив на Пинто и Мулдер.

ХАЛФОВЕТЕ

Владимир Гаджев може да е лидерът в халфовата линия на Левски. Той имаше доста неприятности и се гледа с недоверие към него. Но когато е решил да играе е показвал качествата си. Проблемът е, че сините са много тромави в тази част на терена. Орлин Старокин се старае да допълва Пинто, който не е особено убедителен. Туре също не впечатлява с бързина. Голямата разлика между двете линии е, че в Лудогорец има достатъчно хора с идеи – Марселиньо, Дяков, Еспиньо или Златински, докато в синьо са само Миро Иванов и Гаджев. Разградчани са по-пъргави и имат футболисти, които участват еднакво добре и в защита и в атака. Затова и те вървят така уверено, защото атаките им минават много бързо през бековете, после халфовете и накрая нападателите. Дяков често стои пред защитата и взима топката, след което с диагонал или директен пас я изнася с лекота.

НАПАДАТЕЛИТЕ

В момента сините играят в схема без типични крила, тъй като нямат скоростни играчи, ако изключим Гари Родригес. От другата страна положението е коренно различно. Мисиджан, който в първите си мачове бе неубедителен сега разгръща потенциала си. В някой моменти от мача той се губи по терена за 10-15 минути, а след това в рамките на още 10 минути може да избухне. Определено Александров и Мисиджан са по-раздвижени, бързи и остри. Те често навлизат навътре и стрелят. В Левски единствено Гари е способен на нещо подобно, но е голям егоист. Зелените са по-колективни и по няколко различни начина да разгърнат нападенията си. Използват се и заучени комбинации, които с лекота разсичат защитата на противника. А и в Лудогорец мислят като шахматистите – с един ход напред. На върха сравненията са излишни, защото Безяк е далеч по-активен и ефективен. Не можем все още да го разгадаем Генков. Дойде, заигра и после изчезна. Често губи концентрация и постоянно се разправя със съдиите и съперника. Той със сигурност трябва да разбере, че му плащат не за да се кара. Все още държа, че Жоао Силва бе по-добър от Генков и Макриев. Той бе голмайстор, играеше добре с глава и дори само три минути да престояваше на терена, бе концентриран. А и бе по-работоспособен. Безяк е различен тип нападател, който е полезен и в защита. Хвърля много сили в отнемането на топката и притежава добър голмайсторски нюх.

ТРЕНЬОРИТЕ

Стойчо Стоев наследи 90 процента от този състав и допълни 10 процента, с които доразви положените здрави основи от Петев и поизчисти стилът. В момента отбора играе по-директен футбол с няколко паса и веднага се търси вратата. Промяната се оказа положителна и това се забеляза и в Европа. Докато в Левски ситуацията е много сложна и тежка. На два-три месеца сменят треньори и трудно може да се остави някакъв почерк върху играта. Тони Здравков едва ли може да обърне процеса. Вижда се, че и при него сините играят колебливо и са на приливи и отливи, ту са добри, ту неузнаваемо слаби. В мача им с Литекс видях хубави идеи от него, но дотам, после се сринаха с Черно море.

Вестник "Тема спорт"