Холандците са едни от най-свободолюбивите хора в света, но това не им пречи да имат и една от най-силните футболни школи. Играчи от Ниската земя всяка година захранват водещите първенства на Стария континент, а националният им отбор винаги е сред фаворитите на големите първенства. При всички тези факти, до скоро бе изключително трудно да си представим, че България ще се превърне в прималива дестинация за холандските играчи, но скаутите на водещите тимове у нас, все повече отправят поглед към „холандския пазар”. На свой ред „лалетата” не остават длъжни и се отблагодаряват на тимовете, които са им гласували доверие. Достатъчно е да отбележим, че трите най-добри леви крила в първенството – Върджил Мисиджан, Гари Родригес и Ромарио Кортзорг са от Ниската земя.
Трите „остриета” са отбелязали общо 24 гола от началото на първенството и са добавили 10 асистенции, а имайки предвид срещите, в които са участвали успеваемостта им по отношение на головата мощ е 0, 5 гола средно на мач. Най-малко двубои в родната А група, напълно логично е изиграл Мисиджан(13), тъй като благодарение на превърналата се в запазена марка „ротация на Стойчо Стоев” – играчът с номер 93, често е пазен от наставника си за по-важните европейски сблъсъци. Въпреки това ефективността и класата му са безспорни( има отбелязани 6 попадения в шампионата), но най-радващото е, че младокът успя да се аклиматизира изключително бързо в българската действителност. Нещо което не се отдаваше на редица „легионери” с далеч по-богати визитки. За това, изключително спомогна и фактът, че Фюра, както го наричат всички(това е надписът на фланелката му “fura”, който се произнася с „в” на холандски) веднага бе взет „под крилото” на опитния Митчел Бургзорг.
За щастие на „новобранеца” в лагера на „орлите” Бургзорг е „душата” на тима и успява да зарежда всички с положителна енергия. „Свещеника”, какъвто е артистичният псевдоним на „рапара” се превръща „големия брат”на Върджил и съчетава фукциите на екскурзовод и преводач, заедно с тези на професионален футболист. Двамата делят стая, във всеки един от лагерите и гостуванията на тима, което се оказва изключително ползотворно за Върджил. Разбира се с основна заслуга е и цялостната атмосфера в тима, където цари идилия, всичко е на високо професионално ниво и всеки един от футболистите се концентрира единствено в изявите си на терена. Що се отнася до тях Върджил изпрати тима в друго „измерение”. Великолепната му игра, безмилостните рейдове и ценните голове превърнаха Лудогорец в европейско страшилище, а талантът от школата на Вилем II, напълно оправда вложената в него инвестиция, вдигайки цената си тройно. Ръководството на Лудогорец ежедневно е заливано от оферти за „откритието” си, но нито той нито щаба на „орлите” мислят за раздяла. Напротив „набитото око” на главния скаут на лудогорци Методи Томанов, продължава да се оглежда за талантливи сънародници на Фюра, които да повишат класата на тима. А тя безспорно ще се вдигне, ако „орлите” се сдобият с дясно крило, което притежава сходни на Мисиджан качества. Зимната пауза е идеалното време, в което лудогорци могат да се сдобият с мечтаното „холандско дуо”, с което да атакуват решителната фаза в Лига Европа. Нека видим в детайли, кои са най-силните черти на Мисиджан, с които впечатли спортно-техническия щаб на „зелените”.
Както повечето футболисти на своя пост Мисиджан притежава завидна бързина. Това е изключително полезно качество в родното първенство, което не се слави като едно от най-бързите в Европа. Върджил често принуждава наставниците на противника, да прибягват до вътрешни рокади, в опитите си да „обезвредят” холандкската „стрела”. Освен това Мисиджан е изключително повратлив и креативен футболист, с рязък демараж. Умее да излиза от дълбочина, да финтира противника с тяло и да освобождава празни пространства за съотборниците си, което е изключително ценно за стила, който изповядват разградчани. 20-годишното „острие” е отличен изпълнител и на статични положения. Той често демонстрира лидерски качества, нагърбвайки се с изпълнението на пряк свободни удари, в близост до наказателното поле на съперника или корнери. За разлика от много свои колеги на същатата позиция, проявява сериозна ефективност и в дефанзивен план. „Върджин”, както го наричат на шега, част от съотборниците му, използва бързината си по най-добрия начин и във фаза защита, успявайки често да подсигури Кайсара, който не пропуска и най-малката възможност да се включи в атаките на разградчани. Любопитно е да се отбележи, че Мисиджан се справя еднакво добре по левия фланг, както в компанията на Кайсара, така и в тази на Йордан Минев. Разбира се, холандецът има и своите слабости.
Самочувствието на Фюра, понякога му изиграва лоша шега и той прекалява с индивидуалните действия в нападение, което притъпява „зелените атаки”. Въпреки огромната си борбеност, често има проблеми с добре сложените бранители на противника. Като цяло обаче, той е поредната „перла” в селекцията на Лудогорец, която се превърна в един от любимците на разградската публика. Великолепната му форма, почти със сигурност ще изяде мястото на намиращия се в криза Иван Стоянов и на изпадналия в забвение Димо Бакалов, който определено не се вписва в амбициозния европейски поход на „зелените”.