Утре вечер Лудогорец ще заложи на европейската си одисея за 2013 г. Както и да завърши мачът в Загреб срещу Динамо, равносметката за разградчани трябва да бъде положителна. Отборът, който едва за втори път взе участие в европейските клубни турнири, направи повече от това, за което бяха мечтали всички, свързани с него. Записа куп победи, влезе в групите на Лига Европа и даже излезе от тях като лидер в потока си. С една дума, Лудогорец написа история.
Това обаче не означава, че утре мачът е без значение. Даже напротив - Лудогорец има 200 хиляди причини да иска победата в Загреб. И повечето от тези причини са в европейската валута – още 200 000 евро са гарантирани от класирането за следващата фаза. Да, парите не са най-важното нещо, но в един бизнес, какъвто е футболът, те са все по-определящ фактор. Още преди мача разградчани заработиха около 5,5 млн. евро за цялата си еврокампания, а след утре сумата може да скочи още малко. Отборът постигна толкова много за толкова кратък период от време, че няма как да се отпусне точно на финалната права. Вярно е, че мачът в Загреб ще бъде повече като една екскурзия, всички са освободени, свършиха си работата до този момент, а срещу хърватите ще могат да играят футбол и просто да се забавляват на терена. В същото време и хърватите нямат много за какво да играят, след като останаха на последно място в групата си. Модрите (сините), които само преди броени месеци играха в Шампионската лига, сега стигнаха буквално дъното и се намират в страхотна криза, така че липсата на интерес към мача с Лудогорец е напълно обяснима.
Освен финансовия стимул Лудогорец има и още един много голям такъв да гони победата в Загреб. Отборът е длъжен да се представи добре и по още една причина - вътрешната конкуренция. За сериозен отбор, какъвто се проявиха разградчани, е много е важно да има равностойна скамейка. Неведнъж по време на цялата кампания стана на въпрос как Стойчо Стоев винаги успява да вади от ръкава си поне по един жокер, който да избухва в най-важните моменти. След фурора, който направиха в последните месеци някои от играчите му, сега е много важно именно техните заместници да се проявят, когато титулярите почиват.
На практика невероятното представяне на Върджил Мисиджан със зелената фланелка изяде мястото на доказан голаджия като Иван Стоянов. Сливналията стана водещ реализатор за разградчани в последните два сезона, не започна лошо и тази кампания - вкара на Слован, вкара и на Базел, но след това мястото му изстина. Не защото Иван е слаб или в отбора са го отписали, а просто, защото Мисиджан играе много силно и в почти всеки мач вкарва.
Случаят със Стоянов обаче не е изолиран. Същото се отнася за Фабио Ешпиньо, Георги Терзиев, Теро Мантула, Шоко и Иван Чворович. Първият дойде с големи надежди, в началото се адаптира трудно и докато се усети Христо Златински го отвя. Националът си спечели титулярното място и направи много силни мачове с екипа на шампионите. Неслучайно Златински стана автор на решаващи голове. Така за Ешпиньо не остана място, след като двойката Златински - Дяков се оказа основа за отбора. За защитниците Терзиев и Мантула се отнася същото. Финландецът беше твърд титуляр в началото на сезона, той играеше заради контузиите на Козмин Моци и Александър Барт и се представи на много високо ниво. После и той се контузи, което го извади от сметките за повече от 2 месеца. При Терзиев беше дори по-лошо. Младежкият национал дойде с визитка и сериозно име, но при един мач на България се контузи и до този момент не може да си спечели място в Разград. В последните 2 сезона мястото на друг защитник - Шоко, изстина. Бразилецът е в отбора още от "Б" група, но след идването на сънародника му Жуниор Кайсара получава по-малко шансове. Иван Чворович пък стои резерва на най-добрия вратар в България Владо Стоянов и търпеливо чака своя момент.
На практика всички тези футболисти ще получат шанс утре срещу Динамо. Под една или друга форма те ще играят на "Максимир", където ще трябва да защитават не само името на отбора, но и своето собствено. При убийствената конкуренция, която съществува в Разград, е много трудно някой играч да пробие и гореизброените го знаят. Защото извървяха пътя от твърди титуляри до футболисти, използвани все по-често като резерви.