2013 се превърна в годината на Дяков
682
Има футболисти, които просто живеят под светлините на прожекторите. Най-често те са нападателите на един отбор, те вкарват головете, те са големите звезди. Има обаче и такива, които често остават извън прожекторите, налага им се да чакат доста време, докато получат признанието на другите. Един от тези примери е капитанът на Лудогорец Светослав Дяков. Халфът изпраща страхотна 2013 година. В нея той се утвърди като важна фигура не само в клубния си отбор, но и в националния тим на България.
Поредният голям талант на огромната благоевградска школа блести в момента в „А” група. Юношата на Пирин ГД е типичният представител на югозападния край – в него тече буйна македонска кръв, на терена е като клечка кибрит, но извън него е вечно усмихнат и искрен. В края на годината, когато вече е време за класации, именно Дяков е един от големите фаворити за отличието на „Футболист на годината”.
2013 г. никак не беше лесна за него. Въпреки че Лудогорец постигна огромни успехи, тимът трябваше да се бори жестоко с всичко и всички, за да вземе втората си поредна титла. С много усилия все пак разградчани се качиха на върха, а един от големите виновници за това е именно Светослав Дяков. Той трябваше да чака доста дълго, докато получи сериозно признание в кариерата си. Не случайно дебютира за националния отбор едва на 28 години, възраст, на която много от колегите му вече имат по над 50 срещи. Да, Дяков никога няма да има шанс да стане рекордьор по мачове в националния отбор, но той направи нещо много по-важно – придаде нов облик на отбора. Затова не закъсня и признанието на Любослав Пенев, който разкри, че съставът му почва именно от халфа на Лудогорец. Сега, година и половина след като дебютира за България, благоевградчанинът си остава същата константна величина, даже можем да кажем, че постоянно вдига нивото си.
2013-а не беше никак лесна за него и по още една причина. През лятото Дяков пое диригентската палка в най-добрия отбор в България. Лудогорец беше напуснат от трима от лидерите си – Станислав Генчев, Емил Гъргоров и Мирослав Иванов. На практика си тръгнаха тримата капитани в двата шампионски сезона, които имаха огромно влияние в съблекалнята. От лятото тази тежест падна на плещите на Дяков, но за момента той се справя със завидна лекота. Времената в Лудогорец се смениха, героите също, но именно Светослав си остава същото момче – бори се, тича, подава, въобще прави всичко.
Малцина обаче знаят, че трансферът му в Разград се превърна в голяма сага през 2011 г. Халфът играеше за Локомотив Сф, а договорът му изтичаше и нямаше изгледи да преподпише с Железничарите. По това време обаче имаше голям интерес от грандовете Левски и ЦСКА. От Борисовата градина и Подуяне се надпреварваха да канят халфа и да му свалят звезди. Милен Радуканов и Георги Иванов-Гонзо бяха готови на всичко, за да имат Светослав в съставите си. Тогава обаче и босът на Локо Сф Николай Гигов изигра голяма роля.
Оръжейният бос беше наясно какъв футболист има в отбора си и беше непреклонен: „Цената на Дяков е точно 400 хил. евро. Нито повече, нито по-малко”. Никой не се нави да плати тази сума за играч с изтичащ договор. През лятото в „А” група обаче се появи друг отбор, който убеди Дяков да подпише с него. Този отбор беше Лудогорец. Кирил Домусчиев направи всичко по силите си, за да убеди благоевградчанина да стане част от амбициозния му проект. След дълги преговори и безкрайно умуване в крайна сметка Дяков подписа с разградчани и вече пише история с този отбор. Макар и да не беше убеден дали взима правилно решение в онзи момент, днес Дяков трябва да носи на ръце всички, които го убедиха да подпише с Лудогорец през 2011 г. Всички от неговото обкръжение по това време му дадоха ценен съвет и не го подведоха. В интерес на истината за халфа не се говори с такива суперлативи от година или две, но просто до момента играта му по-рядко ставаше обект на коментари. Още преди време култовият нападател на Локо Сф Саша Антунович повярва в бившия си съотборник. Цоко, както беше известен сърбинът в Надежда постоянно повтаряше: „Съни е най-добрият халф в България, не трябва да го изпускате”.
Откакто пък е в Лудогорец, за Дяков се говори по друг начин. Трансферът му в Разград го изстреля в друга орбита, а съвсем скоро може да го прати и в друго първенство. Просто нивото, което държи халфът за толкова голям период от време, е много високо и това впечатлява всички. Не случайно обективните хора в България се прехласват по Дяков. Нужно е да се отбележи и че играта му претърпя страхотна метаморфоза. В рамките на няколко години от човек, който просто отнемаше топката и подаваше на най-близко стоящия до него, Дяков се превърна в модерен плеймейкър, който може да прави много неща. Пример за това е и представянето му срещу ПСВ в Айндховен. В 85-ата минута на мача на „Филипс Стейдиъм” Дяков си позволи да се подиграва с двама холандци непосредствено пред наказателното поле на Владо Стоянов. Направи го, защото му се удава и може да си го позволи.
Симеон Кичуков, вестник "7 дни спорт"
Поредният голям талант на огромната благоевградска школа блести в момента в „А” група. Юношата на Пирин ГД е типичният представител на югозападния край – в него тече буйна македонска кръв, на терена е като клечка кибрит, но извън него е вечно усмихнат и искрен. В края на годината, когато вече е време за класации, именно Дяков е един от големите фаворити за отличието на „Футболист на годината”.
2013 г. никак не беше лесна за него. Въпреки че Лудогорец постигна огромни успехи, тимът трябваше да се бори жестоко с всичко и всички, за да вземе втората си поредна титла. С много усилия все пак разградчани се качиха на върха, а един от големите виновници за това е именно Светослав Дяков. Той трябваше да чака доста дълго, докато получи сериозно признание в кариерата си. Не случайно дебютира за националния отбор едва на 28 години, възраст, на която много от колегите му вече имат по над 50 срещи. Да, Дяков никога няма да има шанс да стане рекордьор по мачове в националния отбор, но той направи нещо много по-важно – придаде нов облик на отбора. Затова не закъсня и признанието на Любослав Пенев, който разкри, че съставът му почва именно от халфа на Лудогорец. Сега, година и половина след като дебютира за България, благоевградчанинът си остава същата константна величина, даже можем да кажем, че постоянно вдига нивото си.
2013-а не беше никак лесна за него и по още една причина. През лятото Дяков пое диригентската палка в най-добрия отбор в България. Лудогорец беше напуснат от трима от лидерите си – Станислав Генчев, Емил Гъргоров и Мирослав Иванов. На практика си тръгнаха тримата капитани в двата шампионски сезона, които имаха огромно влияние в съблекалнята. От лятото тази тежест падна на плещите на Дяков, но за момента той се справя със завидна лекота. Времената в Лудогорец се смениха, героите също, но именно Светослав си остава същото момче – бори се, тича, подава, въобще прави всичко.
Малцина обаче знаят, че трансферът му в Разград се превърна в голяма сага през 2011 г. Халфът играеше за Локомотив Сф, а договорът му изтичаше и нямаше изгледи да преподпише с Железничарите. По това време обаче имаше голям интерес от грандовете Левски и ЦСКА. От Борисовата градина и Подуяне се надпреварваха да канят халфа и да му свалят звезди. Милен Радуканов и Георги Иванов-Гонзо бяха готови на всичко, за да имат Светослав в съставите си. Тогава обаче и босът на Локо Сф Николай Гигов изигра голяма роля.
Оръжейният бос беше наясно какъв футболист има в отбора си и беше непреклонен: „Цената на Дяков е точно 400 хил. евро. Нито повече, нито по-малко”. Никой не се нави да плати тази сума за играч с изтичащ договор. През лятото в „А” група обаче се появи друг отбор, който убеди Дяков да подпише с него. Този отбор беше Лудогорец. Кирил Домусчиев направи всичко по силите си, за да убеди благоевградчанина да стане част от амбициозния му проект. След дълги преговори и безкрайно умуване в крайна сметка Дяков подписа с разградчани и вече пише история с този отбор. Макар и да не беше убеден дали взима правилно решение в онзи момент, днес Дяков трябва да носи на ръце всички, които го убедиха да подпише с Лудогорец през 2011 г. Всички от неговото обкръжение по това време му дадоха ценен съвет и не го подведоха. В интерес на истината за халфа не се говори с такива суперлативи от година или две, но просто до момента играта му по-рядко ставаше обект на коментари. Още преди време култовият нападател на Локо Сф Саша Антунович повярва в бившия си съотборник. Цоко, както беше известен сърбинът в Надежда постоянно повтаряше: „Съни е най-добрият халф в България, не трябва да го изпускате”.
Откакто пък е в Лудогорец, за Дяков се говори по друг начин. Трансферът му в Разград го изстреля в друга орбита, а съвсем скоро може да го прати и в друго първенство. Просто нивото, което държи халфът за толкова голям период от време, е много високо и това впечатлява всички. Не случайно обективните хора в България се прехласват по Дяков. Нужно е да се отбележи и че играта му претърпя страхотна метаморфоза. В рамките на няколко години от човек, който просто отнемаше топката и подаваше на най-близко стоящия до него, Дяков се превърна в модерен плеймейкър, който може да прави много неща. Пример за това е и представянето му срещу ПСВ в Айндховен. В 85-ата минута на мача на „Филипс Стейдиъм” Дяков си позволи да се подиграва с двама холандци непосредствено пред наказателното поле на Владо Стоянов. Направи го, защото му се удава и може да си го позволи.
Симеон Кичуков, вестник "7 дни спорт"
