Едва ли Лудогорец може да изпрати по-добра есен от тази, която изминава. Отборът продължава да бъде фактор в българското първенство, а освен това пише и история в европейските клубни турнири. Макар и с толкова кратко съществуване клубът от Разград успя да сложи всички в малкия си джоб и в момента бере плодовете от добрата си работа.

Есен 2013 за Лудогорец може да бъде характеризирана с една дума - характер. Да, отборът дели първото място с Литекс, допусна и няколко загуби, което е признак, че има върху какво още да се работи. Като цяло обаче оценката, която заслужават Стойчо Стоев и неговите момчета, е положителна. На първо място, защото успяха да събудят българския футбол от летаргията, която го беше налегнала. От влизането си в "А" група разградчани така разместиха пластовете, че на някои още им е трудно да се справят при новото разпределение на силите. На второ място, трябва да се отчете невероятният пробив в Европа, който просто изстреля Лудогорец в друга орбита. Проектът на Кирил Домусчиев надскочи и най-големите очаквания и в рамките на 3 години постигна нещо значимо в Европа, от което се изкарват и доста пари. Третото, което трябва да се отбележи, са мачовете в "А" група. Лудогорец допусна и колебания, издъни се на няколко пъти, но удари точно там, където трябваше и когато трябваше. Като цяло отборът на Стойчо Стоев остана най-постоянният в шампионата, имайки предвид това, че е единственият, който играе на два фронта и почти постоянно трябва да се справя при сгъстен цикъл от мачове четвъртък-неделя.

След смяната на треньора в началото на сезона Лудогорец започна повече от обещаващо - 5 поредни победи, при това без да допусне гол в своята врата. След това дойде издънката с Черно море като гост, като според мнозина там се видяха и първите прогнози, че нещата не вървят. Нищо подобно - Лудогорец отговори подобаващо и записа нова серия от 5 мача без загуба (4 победи и 1 равен). Веднага след това дойде и другата издънка - загубата с 2:4 от Литекс като домакин. Насред Разград шампионите отнесоха 4 гола от най-големия си съперник за златните медали. Отборът на Стойчо Стоев отнесе голям шамар, но се възстанови и след него. Веднага след загубата от Литекс последва нова порция от силни мачове и серия от 6 победи и само 1 равен.
Логично в самия край на състезателната година и Лудогорец започна да се пропуква и допусна 2 поредни грешни стъпки - равен с Черно море и загуба от Левски, при това и двата мача бяха в Разград.
Като че ли обаче най-впечатляващото от есента на отбора бяха победите над Левски и ЦСКА. В последните 3 сезона свикнахме столичните грандове да преклоняват глава пред Лудогорец, но до момента никога не се беше случвало сини и червени да изглеждат толкова жалки на собствените си стадиони. Левски и ЦСКА паднаха от зелените с един и същи резултат 0:2, като мачовете поразително си приличаха - в никакъв случай не изглеждаше, че отборът гостува на грандовете, след като ги победи с лекота.

През есен 2013 се видя, че Лудогорец започва да си изгражда характер на голям отбор, който е готов за сериозните предизвикателства. Стойчо Стоев и неговите момчета не се плашат от големите мачове и точно заради това си остават претендент №1 за титлата в "А" група. Не бива да се пропуска и фактът, че единствената причина, поради която разградчани не зимуват на върха, е, че мачът им с Нефтохимик беше отложен.

Симеон Кичуков, вестник "7 дни спорт"