Михаил Александров е един от футболистите на Лудогорец, които правят много силен сезон. В деня, когато тимът започна зимната си подготовка, халфът разказа пред "7 дни спорт" какви са очакванията и желанията му за 2014 г.

- Мишо, какво е настроението на старта на подготовката?
- Това ни е първи ден и не може да се коментира чак толкова обстойно. Общо взето, настроението в началото на годината е същото, каквото и в края на миналата - отлично. Подобаващо за един голям отбор.

- Май не бяхте почивали толкова много до момента - 20 дни?
- Да, откакто сме в "А" група, не сме имали толкова голяма почивка. Всички обаче се нуждаехме от нея, защото имахме много тежки срещи през цялата есен. Мисля, че времето ни беше достатъчно да отпочинем, да се заредим с нови сили и да започнем всичко отначало.

- Има ли глад за футбол вече?
- Да, определено има. Все пак 20 дни не сме играли, общо взето, никой не е пипал топката. Аз лично наблегнах активно на почивката, видях се с моите близки и роднини. Сега тепърва и краката ще започнат да ни слушат защото сега са малко непослушни. Така че малко по малко ще навлизаме в ритъм.

- Какви са очакванията ти за заключителната част от сезона и цялата година?
- При нас е ясно, че се борим активно на всички фронтове - шампионата, купата и Лига Европа. Лудогорец постигна много големи неща в последните 3 години, така че е напълно нормално целите ни до края на сезона, а и след това да са високи. Ясно е, че Лацио също е в мислите ни, тъй като няма чак толкова много време до мачовете с тях. На практика те идват веднага след края на подготовката. Надявам се, че това няма да ни попречи да се фокусираме и върху другите два турнира, които никак не са маловажни. Но да не се лъжем, мачовете с Лацио са от изключително значение и са на по-преден план, тъй като излизаш срещу отбор, който е доста сериозен и е голямо име в Европа.

- Гледал ли си Лацио?
- Да, наблюдавал съм ги, включително и в понеделник, когато играха с Интер. Смея да твърдя, че са доста по-различен отбор от преди месец. Тогава имаше някаква криза при тях, а сега виждам, че това явно е отминало и извоюват победи срещу сериозни отбори. Може би и смяната на треньора играе голяма роля. Според мен настроението при тях е добро, тъй като ще започнат да си вярват.

- Има ли някакъв страх от името Лацио?
- Не, страх в нашия отбор няма. Не мисля, че има някой в съблекалнята, който да се страхува от който и да е противник. Може би ни липсва самочувствие да се изправим толкова смело срещу такъв отбор. Надявам се това да не ни попречи да изиграем два добри мача. Направихме доста в Лига Европа, стигнахме много далеч, така че желанието на всички е да продължим в същия дух.

- Как се справяш с убийствената конкуренция в Лудогорец?
- Трябва да се тренира на максимум, да даваш най-доброто от себе си и след това треньорът да има някакви симпатии към играта ти. Освен това трябва да пасваш и на колектива, което е доста важно. Смея да твърдя, че аз съм отборен играч и гледам повече играта ми да подобрява нивото на отбора, отколкото моето собствено. Треньорът е диригентът в цялата работа и преценява кой е най-добре да започне в даден мач.

- Индивидуалното ти представяне през сезона обаче не е никак лошо.
- Да, този сезон ми се случи така, че вкарах доста голове, направих добри мачове. Това обаче не е водещо за мен, предпочитам да се вижда, че съм помогнал на отбора.

- Какво е чувството да си човекът с най-дълъг стаж в отбора?
- Не мисля, че е нещо по-специално, защото трябва да се доказваш всеки ден. Във футбола няма вчера, така че нека да не лежим на стари лаври. Аз може да съм най-старият като стаж в отбора, но пък на години съм един от най-младите, по никакъв начин това не променя факта.

- От няколко месеца вече си и баща, какво се промени?
- Превърнал съм се в доста по-сериозен човек, имам доста повече отговорности. Гледам в свободното си време да наблягам повече на приятелката си и на дъщеря ни, което в момента е най-важното за мен.

Симеон Кичуков, вестник "7 дни спорт"