Във футбола сме свикнали да броим футболисти на 33 години, свършили за голямата игра. Не такъв е случаят на Йордан Минев, даже обратното. Националът става все по-добър, независимо че годинките си минават неумолимо. Преди точно 3 месеца Минев чукна 33, но продължава да държи доста високо ниво и да бъде основна фигура в Разград. На практика Йордан остана единственият от опитните, които бяха привлечени с влизането в "А" група. Преди него си заминаха Емил Гъргоров, Станислав Генчев и Миро Иванов. Всички имаха голям принос, но по една или друга причина се озоваха на различни места, остана само Минев. Почти всяка зима около национала има слухове, че ще си ходи, че няма да си ходи. Ще преподпише, няма да преподпише. Изглежда, че само тази година около него ще е спокойно, след като Данчо си стисна ръцете с шефовете, да остане поне още една година. Няма и причина Лудогорец да се разделя с един от най-опитните си и постоянни играчи.

Въпреки всички селекции и звезди, които дойдоха, пазарджиклията си остава титуляр и първи избор. Минев често е въртян ту като ляв бек, ту като десен, а на няколко пъти му се наложи да играе и в центъра на защитата. Той обаче се справя еднакво добре навсякъде благодарение на богатия си опит.

Въпреки всичко хубаво около него в Разград сигналната лампичка трябва да светне сериозно. Йордан не е първа младост, а тези 33 години не са за подценяване. Да, в българското първенство Минев може да играе и до 37 години и пак ще държи ниво. Това обаче не говори никак добре за другите. В Лудогорец дойдоха доста защитници, но нито един не можа да измести Данчо. Именно със силните си игри за разградчани Минев пък си спечели място в националния отбор и стана неизменна част от тима на Любо Пенев.

Стойчо Стоев и екипът му трябва да се замислят за някаква дългосрочна стратегия. Минев не е вечен и в един определен момент няма да може да играе такава водеща роля. Просто и той се нуждае от силна конкуренция, която да не му дава да се отпуска.

Вестник "7 дни спорт"