"Формата е временна, класата е вечна". Тази максима най-точно характеризира качествата на футболистите.Тя често се упоребява, когато става въпрос за доказани елитни играчи, които не се намиарат в оптималната си форма. Аз обаче започвам с нея материала си за един често пренебрегван, да не кажя дори заклеймен, като провал футболист на Лудогорец. Става въпрос за Себастиян Ернандес. Колумбиецът акостира на "Лудогорец Арена" със солидна визитка и огромни очаквания. И няма как да е друго яче, когато става въпрос за младежки национал на Колумбия, играл редом със суперзвездата на южноамериканците - Радамел Фалкао. Разбира се далеч съм от мисълта, че всички съотборници на феномелналния голмайстор, могат да достигнат нивото му, но Ернандес определено не е лош футболист за българските стандарти.

Един от върховете на кариерата му е 1/8 финалът на Мондиала за юноши до 17 години, където тимът му напуска надпреварата, след загуба от състава на Аржентина, с Лионел Меси в редиците си. Ръководството на Лудогорец се бръкна с немалка сума, за да си осигури правата на колумбиеца, който бе привикан като основен заместник на звездата Марселиньо. Бразилецът бе ухажван, от къде ли не, но собственикът на "зелените" прояви целомъдрие и не се раздели с основния си "двигател", който се отблагодари за доверието ,му с великолепните си изяви в Европа. Да се върнем обаче на Ернандес. Още при пристигането му в България си пролича,че не се намира в добро кондиционно състояние.

Той дълго време наваксваше в подоготовката, но не това бе най-големият му пробелем. Ернандес имаше сериозни проблеми с адаптацията въпреки наличието на цяла южноамериканска кохорта в лагера на "зелените". Ернандес показваше завидни умения, но не бе готов да поеме тежкия "жезъл" на основна фигура в отбора и то в момент, в който Марселиньо бе на гребена на вълната. Това определено се превърна в сериозна психологическа преграда за Ернандес, който зае ролята на "дубльор" в двубоите от първенството и твърда резерва в европейските сблъсъци. Разликите между него и Марселиньо са съществени. Ернандес не задържа топката продължително, за разлика от кариоката и рядко поема отговорността в средата на терена, нещо което е изконно право на Марси, който е абсолютен господар в зоната си. За сметка на това колумбиецът е изключително ефективен.

С малко на брой докосвания на топката, често си осигурява отлична позиция, а освен това има страхотен усет към завършващия пас. Доказателство за това са двете му асистенции в А група, въпреки че е влязъл в игра само в 8 двубоя. Да той не е успява да "омагьоса" зрителите с техничните си изпълнения, както прави Марселиньо, но се справя страхотно и в завършващата фаза на играта. Ернандес е отбелязал 3 гола от началото на първенството, въпреки малкото възможности за изява, а попадението му срещу Славия през лятото бе едно от най-красивите в сезона до момента. Тези попадения никога нямаше да са факт, в "ерата на Ивайло Петев", за когото думата "ротация" бе абсолютно "табу", но колумбиецът се възползва от предоставения от Стойчо Стоев шанс, за да загатне за потенциала си.

"Десятката" на "зелените" е един от най-добре представящите се футболисти от началото на зимната подготовка на тима. Колумбиецът доказа, че е специалист на преките свободни удари, с образцовото си изпълнение срещу Пирин в Благоевград. А в последния двубой на лудогорци не пропусна да накаже и полския Гурник(Забже) с великолепна "странична ножица". В двубоя с Гурник блеснаха именно резервите, които играха не повече от 30-тина минути в предишния двубой на "зелените" с Шериф, загубен изненадващо с 0:1. Ако продължи да впечатлява с изявите и по време на третия подготвителен лагер в Испания, нищо чудно да напусне лидерската позиция в "черния списък" на Лудогорец и да се превърне във футболист, на който ще се разчита и в бъдеще.

Цветелин Петков