Проклятието на капитанската лента
691
Снимка: Lap.bg
Футболът е безмилостен бизнес. Точно с този епитет може да се опише ситуацията във футболния свят. Просто в него няма вчера, има само днес. Ако в един момент не се представяш добре, няма никакво значение дали си бил най-добрият преди седмица, две или месец. Ситуацията в Лудогорец е показателна за това и много прилича на един класически филм. Именно с лентата от 1969 г. „Уморените коне ги убиват, нали?” можем да опишем случващото се в Разград. В Лудогорец бавно, но сигурно освободиха всички по-възрастни и подмениха кръвта.
Последният и най-пресен пример е освобождаването на Иван Стоянов. Националът изкара в Разград 2,5 години, в които вкара близо 40 гола. Крилото беше водещ реализатор на отбора и в двата му шампионски сезона, а именно с негово попадение срещу Слован Братислава започна европейската приказка на тима през този сезон. Раздялата между Иван Стоянов и Лудогорец обаче не е единствената такава. За по-малко от година от тима си тръгнаха още трима футболисти, които сами по себе си бяха с огромен принос за Лудогорец. Става въпрос за Емил Гъргоров, Станислав Генчев и Мирослав Иванов. Общото между тях тримата и Иван Стоянов пък е, че всички те бяха капитани на Лудогорец в един или друг момент.
Преспокойно можем да кажем, че в момента Лудогорец го застигна проклятието на капитанската лента. Получава се така, че всеки, който се докосна до лентата, рано или късно си тръгва от Разград. Гъргоров бързо се превърна в лидер на зелените. Бадема пристигна със самото влизане в „А” група и в началото беше избран за втори капитан. Още след първите мачове, когато се видя, че Ивайло Петев няма да разчита толкова много на Тодор Колев, Бадема пое диригентската палка. През зимата за негово вице беше избран Станислав Генчев. Друг много опитен играч и фигура с огромно влияние в съблекалнята. Сами по себе си Бадема и Генчев бяха доста различни хора. Ако Гъргоров обича много да говори и винаги е готов да пусне някаква шега, с която да разведри обстановката, то Генчев е пълната му противоположност.
Професионалист до мозъка на костите си, който е маниак на тема режими. Точно тези двамата поставиха основите на добрия колектив в Разград. По това в време в Лудогорец си имаше ясно изразена йерархия и никой не смееше да гъкне, когато Бадема и Генчев са вътре.
През миналото лято обаче ветераните станаха първите „уморени коне” в Разград. Договорите им не бяха продължени и така Бадема и Генчев се озоваха извън отбора. Точно по това време Ивайло Петев бързо избра заместниците, които да носят лентата за новия сезон. Националът Светослав Дяков, който беше съответно 4-и избор допреди година, беше избран за капитан на шампионите. Негов заместник пък стана Мирослав Иванов. Именно Деко беше трети избор след Гъргоров и Генчев в предходните 2 години. Авторът на шампионския гол за 2012 г. обаче се докосна до лентата и бързо намери пътя си извън Разград. Деко си тръгна след мачовете с Партизан, тъй като не влизаше в плановете на новия треньор Стойчо Стоев.
Новият треньор реши да не пипа толкова много йерархията в състава и сложи за втори капитан друга силна фигура - Иван Стоянов. Сливналията винаги е бил сред тарторите в отбора, като се отличаваше още в двата шампионски сезона. За Стоянов се знае, че всички му имат респект от юношите, през бразилците, та дори и по-опитните му съотборници. На терена пък нападателят неведнъж е показвал, че може да се сбие в името на победата. Неговото време като капитан на шампионите обаче също не беше много дълго. Стоянов също не влизаше толкова много в плановете на Стойчо Стоев и вече не е футболист на Лудогорец.
В момента в отбора с отговорността да носят лентата са двама национали – Дяков и вратарят Владо Стоянов. Те са и значително по-млади от всички останали, които досега са били капитани на шампионите. Дяков е на 29 години, докато Стоянов е на 26. За разлика от техните предшественици точно националите изглеждат като най-малко застрашени от това проклятие. Дали обаче то няма да се спусне и над тях. В Лудогорец обаче има друга интересна зависимост и тя е, че в момента лентата на отбора е била носена само от българи за тези 3 години в „А” група.
Единственото изключение е Козмин Моци. Опитният румънец носи лентата за 2 мача през този сезон, когато нито един от българите не беше на линия. Иначе освен всички изброени капитани на разградчани с тази отговорност е бил нагърбван още и Михаил Александров, а от този сезон и Христо Златински, който носеше лентата срещу Пирин ГД.
Вестник "7 дни спорт"
Последният и най-пресен пример е освобождаването на Иван Стоянов. Националът изкара в Разград 2,5 години, в които вкара близо 40 гола. Крилото беше водещ реализатор на отбора и в двата му шампионски сезона, а именно с негово попадение срещу Слован Братислава започна европейската приказка на тима през този сезон. Раздялата между Иван Стоянов и Лудогорец обаче не е единствената такава. За по-малко от година от тима си тръгнаха още трима футболисти, които сами по себе си бяха с огромен принос за Лудогорец. Става въпрос за Емил Гъргоров, Станислав Генчев и Мирослав Иванов. Общото между тях тримата и Иван Стоянов пък е, че всички те бяха капитани на Лудогорец в един или друг момент.
Преспокойно можем да кажем, че в момента Лудогорец го застигна проклятието на капитанската лента. Получава се така, че всеки, който се докосна до лентата, рано или късно си тръгва от Разград. Гъргоров бързо се превърна в лидер на зелените. Бадема пристигна със самото влизане в „А” група и в началото беше избран за втори капитан. Още след първите мачове, когато се видя, че Ивайло Петев няма да разчита толкова много на Тодор Колев, Бадема пое диригентската палка. През зимата за негово вице беше избран Станислав Генчев. Друг много опитен играч и фигура с огромно влияние в съблекалнята. Сами по себе си Бадема и Генчев бяха доста различни хора. Ако Гъргоров обича много да говори и винаги е готов да пусне някаква шега, с която да разведри обстановката, то Генчев е пълната му противоположност.
Професионалист до мозъка на костите си, който е маниак на тема режими. Точно тези двамата поставиха основите на добрия колектив в Разград. По това в време в Лудогорец си имаше ясно изразена йерархия и никой не смееше да гъкне, когато Бадема и Генчев са вътре.
През миналото лято обаче ветераните станаха първите „уморени коне” в Разград. Договорите им не бяха продължени и така Бадема и Генчев се озоваха извън отбора. Точно по това време Ивайло Петев бързо избра заместниците, които да носят лентата за новия сезон. Националът Светослав Дяков, който беше съответно 4-и избор допреди година, беше избран за капитан на шампионите. Негов заместник пък стана Мирослав Иванов. Именно Деко беше трети избор след Гъргоров и Генчев в предходните 2 години. Авторът на шампионския гол за 2012 г. обаче се докосна до лентата и бързо намери пътя си извън Разград. Деко си тръгна след мачовете с Партизан, тъй като не влизаше в плановете на новия треньор Стойчо Стоев.
Новият треньор реши да не пипа толкова много йерархията в състава и сложи за втори капитан друга силна фигура - Иван Стоянов. Сливналията винаги е бил сред тарторите в отбора, като се отличаваше още в двата шампионски сезона. За Стоянов се знае, че всички му имат респект от юношите, през бразилците, та дори и по-опитните му съотборници. На терена пък нападателят неведнъж е показвал, че може да се сбие в името на победата. Неговото време като капитан на шампионите обаче също не беше много дълго. Стоянов също не влизаше толкова много в плановете на Стойчо Стоев и вече не е футболист на Лудогорец.
В момента в отбора с отговорността да носят лентата са двама национали – Дяков и вратарят Владо Стоянов. Те са и значително по-млади от всички останали, които досега са били капитани на шампионите. Дяков е на 29 години, докато Стоянов е на 26. За разлика от техните предшественици точно националите изглеждат като най-малко застрашени от това проклятие. Дали обаче то няма да се спусне и над тях. В Лудогорец обаче има друга интересна зависимост и тя е, че в момента лентата на отбора е била носена само от българи за тези 3 години в „А” група.
Единственото изключение е Козмин Моци. Опитният румънец носи лентата за 2 мача през този сезон, когато нито един от българите не беше на линия. Иначе освен всички изброени капитани на разградчани с тази отговорност е бил нагърбван още и Михаил Александров, а от този сезон и Христо Златински, който носеше лентата срещу Пирин ГД.
Вестник "7 дни спорт"
